M’Cheyne Bible Reading Plan
11 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;
11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евера;
15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;
17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;
19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;
21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахора;
23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който <освен че> беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.
31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
10 И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.
2 А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;
3 Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;
4 Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.
5 Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте;
6 но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.
7 И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.
8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.
9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна <монета> в пояса си,
10 нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.
12 А когато влизате в дома, поздравявайте го.
13 И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.
14 И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.
15 Истина ви казвам, по-леко ще бъде <наказанието> на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.
16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.
17 А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.
18 Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.
19 А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.
20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.
21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят.
22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.
23 А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.
24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.
25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!
26 И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.
28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.
29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? и< пак> ни едно от тях няма да падне на земята без <волята> на Отца ви.
30 А вам и космите на главата са всички преброени.
31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.
32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.
33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.
34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.
35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;
36 и неприятели на човека <ще бъдат> домашните му.
37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.
39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
40 Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
41 Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.
42 И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.
10 А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.
2 Тогава Сехания, Ехииловият син, от Еламовите потомци, проговори та рече на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог, като взехме чужденки от племената на земята; все пак, обаче, сега има надежда за Израиля относно това нещо.
3 Сега, прочее, нека направим завет с нашия Бог да напуснем всички тия жени и родените от тях, съгласно съвета на господаря ми и на ония, които треперят от заповедта на нашия Бог; и нека се постъпи според закона.
4 Стани, защото това нещо на тебе принадлежи; и ние сме с тебе; бъди храбър и действувай.
5 Тогава Ездра стана та закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това заявление. И те се заклеха.
6 Тогава Ездра стана от пред Божия дом та отиде в стаята на Иоанана, Елиасивовия син; но когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на ония, които са били в плена.
7 Сетне прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим,
8 и да бъде конфискуван целият имот на всеки, който не би дошъл в три дни според решението на началниците и старейшините, и сам той да бъде отлъчен от обществото на ония, които са били в плен.
9 И така, в трите дни се събраха всичките Юдови и Вениаминови мъже в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца; и всичките люде, седейки в двора пред Божия дом, трепереха поради това нещо и от поройния дъжд.
10 Тогава свещеник Ездра стана та им рече: Вие сте извършили престъпление, като сте взели чужденки за жени та сте увеличили виновността на Израиля.
11 Сега, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя и от чужденките жени.
12 Тогава цялото събрание отговаряйки рече със силен глас: Както си казал, така подобава нам да направим.
13 Людете, обаче, са много, и понеже времето е много дъждовито, не можем да стоим вън; при това, работата не е за един ден, нито за два, защото сме мнозина, които сме съгрешили в това нещо.
14 Затова, нека се назначат нашите първенци <да надзирават тая работа> за цялото общество, и в определени времена нека дохождат <пред тях> всички, които са взели за жени чужденки по нашите градове, и заедно с тях старейшините на всеки град, и съдиите му, догдето се отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.
15 <И понеже> само Ионатан Асаиловият син и Яазия Текуевият син станаха да се противят, с Месулам и левитина Саватай, които ги подкрепиха,
16 <затова> завърналите се от плена постъпиха така; и отделиха се към свещеник Ездра някои началници на бащини <домове>, според бащините си домове, всички по име; и те седнаха на първия ден от десетия месец да изследват тая работа.
17 И до първия ден от първия месец свършиха с всичките мъже, които бяха взели за жени чужденки.
18 Между потомците на свещениците се намериха такива, които бяха взели за жени чужденки: от синовете на Исуса Иоседековият син и братята му, Маасия, Елиезер, Ярив и Годолия.
19 И дадоха ръцете си <в обещание>, че ще напуснат жените си; и като престъпници <принесоха> за престъплението си овен от стадото.
20 А от Емировите потомци, Ананий и Зевадия,
21 от Харимовите потомци, Маасия, Илия, Семаия, Ехиил и Озия.
22 От Пасхоровите потомци, Елиоинай, Маасия, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа.
23 А от левитите: Иозавад, Семей, Келаия, (който е Келита), Петаия, Юда и Елиезер.
24 От певците, Елиасив; и от вратарите: Селум, Телем и Урий.
25 А от Израиля, от Фаросовите потомци: Рамия, Езия, Мелхия, Миамин, Елеазар, Мелхия и Ванаия.
26 От Еламовите потомци: Матания, Захария, Ехиил, Авдий, Еримот и Илия.
27 От Затуевите потомци: Елиоинай, Елиасив, Матания, Еримот, Завад и Азиза.
28 От Виваевите потомци: Иоанан, Анания, Завай и Атлай.
29 От Ваниевите потомци: Месулам, Малух, Адаия, Ясув, Сеал и Рамот.
30 От Фаат-моавовите потомци: Адна, Хелал, Ванаия, Маасия, Матания, Веселеил, Вануй и Манасия.
31 От Харимовите потомци: Елиезер, Есия, Мелхия, Семаия и Симеон.
32 Вениамин, Малух и Самария.
33 От Асумовите потомци: Матенай, Матата, Завад, Елифалет, Еремай, Манасия и Семей.
34 От Ваниевите потомци: Маадай, Амрам и Уил.
35 Ванаия, Ведеия, Хелуй,
36 Вания, Меримот, Елиасив,
37 Матания, Матенай, Яасо,
38 Ваний, Вануй, Семей,
39 Селемия, Натан, Адаия,
40 Махнадевай, Сасай, Сарай,
41 Азареил, Селемия, Самария,
42 Селум, Амария и Иосиф.
43 От Невоевите потомци: Еиил, Мататия, Завад, Зевина, Ядав, Иоил и Ванаия.
44 Всички тия бяха взели чужденки за жени; и някои от жените бяха им родили чада.
10 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.
2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И <ангелът> му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.
5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.
6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].
7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите <си> и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;
8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.
12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.
13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
15 И пак <дойде> към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
16 И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.
17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.
18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?
19 И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?
22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен <от Бога> чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.
23 Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.
27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам <ви> по коя причина сте ме повикали?
30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:
31 Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].
33 Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),
37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 <именно>, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.
42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете <си>.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
46 защото ги чуваха да говорят <чужди> езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?
48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у <тях>.
© 1995-2005 by Bibliata.com