M’Cheyne Bible Reading Plan

Хората на небето прославят Бога

19 След това чух силен глас като огромни тълпи от хора в небето, които пееха:

³ И отново запяха:

⁴ Тогава двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха пред Бога, който бе седнал на престола, поклониха му се и казаха:

⁵ И от престола се чу глас, който каза:

⁶ После чух нещо, което приличаше на гласа на огромни тълпи. То звучеше като грохот на мощен водопад, като тътен от силни гръмотевици:

(Финият лен представлява праведните дела на Божиите святи хора.)

⁹ Тогава ангелът ми каза: „Запиши: Благословени са поканените на сватбеното празненство на Агнето“. И после ми каза: „Това са истинските думи на Бога.“

¹⁰ Аз паднах в краката му да му се поклоня, но той ми каза: „Не прави това! И аз съм слуга като теб и братята ти, които се държат за истината, която Исус разкри. На Бога се поклони, защото истината, която Исус разкри, е Духът на пророчеството.“

Ездачът на белия кон

¹¹ Тогава видях небето разтворено, а пред мен — бял кон, чийто ездач се наричаше Верен и Истинен, защото справедливо съди и воюва. ¹² Очите на конника пламтяха като огън, а на главата си имаше много диадеми. Върху него беше написано име, което никой друг освен него не знае. ¹³ Облечен бе в роба, потопена в кръв, и името му бе „Божието Слово“. ¹⁴ Облечени във фин лен — бял и чист, възседнали бели коне, го следваха небесните войски. ¹⁵ От устата на конника излизаше остър меч, за да порази с него народите. Той ще ги управлява с железен жезъл и ще стъпче гроздето в лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог. ¹⁶ На робата му и на бедрото му беше написано името му:

цар на царете и господар на господарите

¹⁷ Тогава видях един ангел, застанал върху слънцето, който силно извика към всички птици, летящи високо в небето: „Елате и се съберете за великото празненство на Бога, ¹⁸ за да ядете от плътта на царе, пълководци и храбреци, от плътта на коне и техните ездачи, от плътта на всички — свободни и роби, ниско и високопоставени.“

¹⁹ Тогава видях звяра и земните царе заедно с войските им, събрани за войната срещу конника и неговата войска. ²⁰ Звярът беше пленен, а с него и лъжепророкът, който вършеше знаменията в негово присъствие. С тях лъжепророкът заблуждаваше хората, които бяха белязани с печата на звяра и се покланяха на идола му. И звярът, и лъжепророкът бяха хвърлени живи в огненото езеро с горяща сяра, ²¹ а войските им бяха избити с меча, излизащ от устата на конника, и всички птици ядоха от плътта им до насита.

Исус е арестуван

(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53)

18 След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.

² Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си. ³ Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.

⁴ Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“

⁵ Отговориха му: „Исус от Назарет.“

Той им каза: „Аз съм.^[a]“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.) ⁶ Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.

⁷ Той отново ги попита: „Кого търсите?“

„Исус от Назарет“ — отвърнаха те.

⁸ Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“ ⁹ (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)

¹⁰ Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.) ¹¹ Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“

Исус е отведен пред Анна

(Мат. 26:57-58; Мк. 14:53-54; Лк. 22:54)

¹² Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го ¹³ и го отведоха първо при Анна — тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година. ¹⁴ (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)

Петър се отрича от Исус

(Мат. 26:69-70; Мк. 14:66-68; Лк. 22:55-57)

¹⁵ Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника. ¹⁶ Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре. ¹⁷ Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“

Той й отговори: „Не, не съм!“

¹⁸ Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.

Първосвещеникът разпитва Исус

(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Лк. 22:66-71)

¹⁹ Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение. ²⁰ Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно. ²¹ Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“

²² Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“

²³ Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“

²⁴ Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.

Петър отново се отрича от Исус

(Мат. 26:71-75; Мк. 14:69-72; Лк. 22:58-62)

²⁵ Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“

Но той отрече с думите: „Не, не съм!“

²⁶ Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“

²⁷ Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.

Исус е отведен пред Пилат

(Мат. 27:1-2,11-31; Мк. 15:1-20; Лк. 23:1-25)

²⁸ Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално,^[b] иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна. ²⁹ Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“

³⁰ Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“

³¹ Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“

Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“ ³² Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.

³³ Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“

³⁴ Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“

³⁵ Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“

³⁶ Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“

³⁷ Тогава Пилат му каза: „Значи все пак си цар?“

Исус отговори: „Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“

³⁸ Пилат попита: „Какво е истина?“

Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: „Не намирам причина да го осъдя. ³⁹ Но вие имате традиция, според която по време на Пасхата винаги ви освобождавам някого. Искате ли да ви пусна «царя на юдеите»?“

⁴⁰ Но те отново закрещяха: „Не! Не този! Освободи ни Варава!“ (А Варава беше един разбойник.)