M’Cheyne Bible Reading Plan
Песента на откупените
14 Тогава погледнах и видях пред себе си Агнето, застанало на планината Сион.[a] С него бяха сто четиридесет и четири хиляди души, на чиито чела беше написано името му и името на неговия Баща. 2 И от небето чух глас като тътен от прииждаща вода, като силен гръм. Гласът, който чух, звучеше като арфисти, свирещи на арфите си. 3 Те пееха нова песен пред престола, четирите живи същества и старейшините. Никой друг освен тези сто четиридесет и четири хиляди души, откупени от света, не можеше да научи тази песен. 4 Това са хората, които не се омърсиха с жени и останаха чисти.[b] Те следват Агнето навсякъде и бяха откупени измежду останалите хора. Те са първата част от жътвата, отделена за Бога и Агнето. 5 Техните усти не произнесоха нито една лъжа. Те са неопетнени.
Трите ангела
6 Тогава високо в небето видях да лети друг ангел. Той имаше вечно благовестие, за да го проповядва на жителите на земята — на всеки народ, племе, език и раса. 7 Ангелът каза високо: „Страхувайте се от Бога и го прославяйте, защото настъпи часът на неговия съд. Поклонете се на Този, който сътвори небето, земята, морето и водните извори.“
8 След него се появи втори ангел и каза: „Падна! Падна великата Вавилон, която накара всички народи да пият виното на нейното блудство, което предизвиква Божия гняв!“
9 Последва ги друг, трети ангел, който каза високо: „Който се покланя на звяра и на неговия идол и бъде белязан със знака му на челото си или на ръката си, 10 също ще пие от виното на Божия гняв, приготвено неразредено в чашата на неговата ярост, и с горяща сяра ще бъде измъчван пред святите ангели и пред Агнето. 11 Димът от мъченията на тези хора ще се издига за вечни векове. Ден и нощ няма да има покой за онези, които се покланят на звяра и идола му и които са белязани с името му. 12 Това означава, че Божиите святи хора трябва търпеливо да понасят, трябва да изпълняват заповедите на Бога и да пазят вярата си в Исус.“
13 Тогава чух глас от небето, който каза: „Запиши! Отсега нататък благословени ще са хората, които бяха в Господа, когато умряха“.
„Да — казва Духът, — така е. Сега те могат да отпочинат от тежкия си труд, защото делата им ще ги следват.“
Земната жътва
14 Тогава погледнах и видях пред себе си бял облак, а на облака седеше един, който приличаше на Човешки Син,[c] със златен венец на главата и остър сърп в ръката. 15 След това от храма излезе друг ангел и извика високо към Този, който седеше на облака: „Хващай сърпа и жъни! Дойде времето за жътва — плодът на земята е узрял.“ 16 Седящият на облака размаха сърпа си над земята и реколтата беше ожъната.
17 После от храма в небето излезе още един ангел с остър сърп в ръката. 18 След това от олтара излезе друг, който имаше власт над огъня, и високо извика към онзи с острия сърп: „Хващай острия си сърп и обери гроздето от лозата на земята, защото гроздовете й са зрели“. 19 Ангелът размаха сърпа си над земята, обра гроздето й и го хвърли в големия лин[d] на Божия гняв. 20 Гроздето беше стъпкано в лина извън града. От лина потече кръв, достигна до юздите на конете и заля всичко в радиус от около триста километра.
Исус измива краката на учениците си
13 Беше преди празника Пасха и Исус знаеше, че е дошло времето да напусне този свят и да отиде при Отца. Той винаги бе обичал онези в света, които бяха негови, и сега им показа цялата си любов.
2 Бяха седнали да вечерят. Дяволът вече беше вложил в сърцето на Юда, сина на Симон Искариот, мисълта да предаде Исус. 3 Но Исус знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете му и че той от Бога е дошъл и при Бога ще се върне. 4 Той стана от масата и свали горната си дреха, взе една кърпа и я завърза на кръста си. 5 След това наля вода в един леген и започна да мие краката на учениците и да ги бърше с кърпата, завързана на кръста му.
6 Той стигна до Симон Петър, който му каза: „Господи, нима ти ще измиеш краката ми?“
7 Исус отговори: „Сега не разбираш какво правя, но по-късно ще разбереш.“
8 Петър му каза: „Никога няма да позволя да измиеш краката ми!“
А Исус отвърна: „Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат.“
9 Тогава Симон Петър му каза: „Господи, измий не само краката ми, а и ръцете и главата ми!“
10 Исус каза: „Когато човек се е изкъпал, цялото му тяло е чисто и трябва да измие само краката си. Вие сте чисти, но не всички.“ 11 (Исус знаеше кой ще го предаде и затова каза: „Не всички сте чисти.“)
12 След като изми краката им, той отново облече горната си дреха, върна се на мястото си и им каза: „Разбирате ли какво направих за вас? 13 Вие ме наричате „Учител“ и „Господ“ и сте прави, защото наистина съм такъв. 14 Както аз, вашият Учител и Господ, измих краката ви, така и вие един на друг трябва да миете краката си. 15 Дадох ви пример, за да вършите за другите това, което аз направих за вас. 16 Уверявам ви: слугата не стои по-високо от своя господар, нито пратеникът е по-велик от този, който го изпраща. 17 Като знаете тези неща и ги изпълнявате, ще бъдете благословени.
18 Не говоря за всички вас. Познавам тези, които съм избрал, но трябва да се сбъдне казаното в Писанието: „Човекът, с когото разделих хляба си, се обърна срещу мен.“(A) 19 Казвам ви това сега, преди то да се е случило, така че когато се случи, да повярвате, че АЗ СЪМ.[a] 20 Уверявам ви: който приеме изпратения от мен, приема мен, а който приеме мен, приема Онзи, който ме изпрати.“
Исус предсказва кой ще го предаде
(Мат. 26:20-25; Мк. 14:17-21; Лк. 22:21-23)
21 След като изрече това, Исус дълбоко се развълнува и открито заяви: „Уверявам ви: един от вас ще ме предаде.“
22 Учениците му започнаха да се споглеждат в недоумение за кого говори. 23 Един от учениците, този, когото Исус обичаше, седеше до Исус. 24 Тогава Симон Петър му направи знак да попита Исус кого има предвид.
25 И той се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е той?“
26 Исус отговори: „Това ще бъде онзи, за когото натопя залъка хляб и му го дам.“ След това натопи залъка и го подаде на Юда, сина на Симон Искариот. 27 В момента, в който Юда взе хляба, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: „Направи бързо това, което възнамеряваш да извършиш.“ 28 Никой от седящите на масата не разбра защо Исус му казва това. 29 Някои помислиха, че понеже Юда държи касата, Исус го праща да купи нещо необходимо за празника или да даде нещо на бедните.
30 Юда взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.
Исус говори за своята смърт
31 След като той излезе, Исус каза: „Сега Човешкият Син се прославя и Бог се прославя чрез него. 32 Щом Бог се прославя чрез него, то и Бог ще го прослави чрез себе си и ще направи това много скоро.
33 Дечица, няма да бъда с вас много дълго. Ще ме търсите и това, което казах на юдейските водачи, казвам и на вас сега: „Не можете да дойдете там, където отивам.“
34 Нова заповед ви давам: Обичайте се един друг! Както аз ви обикнах, така и вие трябва да се обичате един друг. 35 Ако имате любов един към друг, всички ще знаят, че сте мои ученици.“
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34)
36 Симон Петър го попита: „Господи, къде отиваш?“
Исус отговори: „Там, където отивам, ти не можеш да ме последваш сега, но по-късно ще дойдеш.“
37 Петър попита: „Господи, защо не мога да те последвам сега? Живота си бих дал за теб!“
38 Исус отговори: „Наистина ли ще дадеш живота си за мен? Уверявам те: петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от мен три пъти.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center