M’Cheyne Bible Reading Plan
9 Петият ангел наду тръбата си и видях една звезда да пада от небето на земята — на нея бе даден ключът от ямата, водеща към бездната.[a] 2 Тя отключи ямата, водеща към бездната и оттам излезе дим като от огромна пещ. Слънцето и въздухът потъмняха от този дим. 3 Тогава от дима наизлязоха скакалци върху земята, на които беше дадена сила като тази на земните скорпиони. 4 Казаха им да не причиняват вреда нито на тревата по земята, нито на някое от растенията, нито на някое от дърветата, а само на хората, които нямат Божия печат на челата си. 5 На тях им бе дадена сила не да убиват хората, а само да ги мъчат пет месеца и те да страдат така, както страда човек, ужилен от скорпион. 6 През онези дни хората ще търсят смъртта, но няма да я намерят; ще копнеят да умрат, но смъртта ще им се изплъзва.
7 Скакалците приличаха на готови за битка коне. На главите си носеха нещо подобно на златни венци, а лицата им бяха като на хора. 8 Косите им бяха като женски коси, а зъбите им — като на лъвове. 9 Гърдите им бяха като железни брони, а шумът от крилете им — като грохот от многобройни, препускащи в бой коне и колесници. 10 Скакалците имаха опашки с жило като на скорпиони. В тези опашки беше силата им да нараняват хората пет месеца. 11 Скакалците имаха цар, който беше ангелът на бездната. Неговото име на еврейски е Авадон,[b] а на гръцки — Аполион.[c]
12 Първото горко премина, но ето, след него идват още две.
13 Шестият ангел наду тръбата си и чух глас, идващ откъм четирите рога на златния олтар пред Бога. 14 Гласът каза на шестия ангел с тръбата: „Освободи четирите ангела, които са вързани край голямата река Ефрат.“ 15 И тогава бяха освободени четирите ангела, които бяха подготвяни точно за този час, ден, месец и година. Те бяха освободени, за да убият една трета от човечеството. 16 Чух колко конника има в тяхната войска. Броят им бе двеста милиона.
17 Във видението ми конете и техните ездачи ми изглеждаха така: бяха облечени в брони червени като огън, сини като хиацинт и жълти като сяра. Главите на конете бяха като лъвски, а от устите им излизаше огън, дим и сяра. 18 Една трета от хората на земята бяха избити от тези три напасти — огъня, дима и сярата, които излизаха от устите им. 19 Силата на конете беше в устите и в опашките им. Опашките им приличаха на змии и имаха глави, с които хапеха и нараняваха хората.
20 Останалите хора по земята, които не бяха убити от тези напасти, въпреки всичко не се покаяха и не се отвърнаха от стореното от ръцете им. Те продължиха да се покланят на демони и идоли, направени от злато, сребро, бронз, камък и дърво, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да вървят. 21 Те не се покаяха и не се отвърнаха нито от убийствата си, нито от магиите си, нито от сексуалните си грехове, нито от кражбите си.
Жената, заловена в изневяра
8 Исус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта той се върна в храма. Всички хора се събраха около него и той седна и започна да ги учи. 3 Законоучителите и фарисеите доведоха една жена, която беше уличена в съпружеска изневяра, изправиха я пред множеството 4 и казаха на Исус: „Учителю, тази жена беше заловена на местопрестъплението, тя изневери на съпруга си. 5 Законът на Моисей ни заповядва да пребием с камъни такава жена. Ти какво казваш?“ 6 (Те използваха този въпрос, за да намерят повод да го обвинят в нещо.) Но Исус се наведе и започна да пише с пръст на земята. 7 Те обаче продължиха да го питат и той се изправи и им каза: „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък по нея.“ 8 След това отново се наведе и започна да пише на земята.
9 Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там. 10 Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“
11 Тя отговори: „Нито един, господине.“
Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“
Исус — светлината на света
12 По-късно Исус пак им говореше и им каза: „Аз съм светлината за света. Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината, която носи живот.“
13 Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си и свидетелството ти не е валидно.“
14 Исус отговори: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде идвам и накъде отивам. 15 Вие съдите по човешки критерии. Аз не съдя никого. 16 Но ако съдя, присъдата ми е вярна, защото не съдя сам, а заедно с Отца, който ме изпрати. 17 Вашият закон казва, че ако двама свидетели твърдят едно и също, трябва да приемете това, което казват. 18 Аз свидетелствам за себе си, а другият ми свидетел е Отец, който ме изпрати.“
19 Тогава го попитаха: „Къде е твоят Баща?“
Исус отговори: „Нито мен познавате, нито моя Баща. Ако познавахте мен, щяхте да познавате и моя Баща.“ 20 Исус каза тези неща, когато поучаваше в храма, близо до кутията за събиране на дарения, но никой не го арестува, защото времето му още не беше дошло.
Юдейските водачи не разбират Исус
21 И отново Исус им каза: „Аз си отивам и вие ще ме търсите, но ще умрете с греха си. Не можете да дойдете там, където отивам.“
22 А юдейските водачи започнаха да се питат: „Нима ще се самоубие? Дали това имаше предвид, когато каза: «Не можете да дойдете там, където отивам»?“
23 Исус им отговори: „Вие сте оттук — от долу. Аз дойдох от горе. Вие принадлежите на този свят, а аз не принадлежа на този свят. 24 Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.[a]“
25 Тогава го попитаха: „Кой си ти?“
Исус отговори: „Аз съм това, което ви говорих от самото начало. 26 Имам много неща да кажа за вас и мога да ви съдя. Но аз говоря на света само това, което съм чул от Онзи, който ме е изпратил, а той казва истината.“
27 (Те не разбраха, че той им говори за Отца.) 28 Исус продължи: „Когато издигнете Човешкия Син, ще разберете, че АЗ СЪМ и че не върша нищо от себе си, а говоря само това, което Отец ме е научил. 29 Онзи, който ме изпрати, не ме е оставил сам. Той е с мен, защото аз винаги върша това, което го радва.“ 30 Докато Исус говореше за тези неща, много хора повярваха в него.
Исус говори за освобождение от греха
31 И Исус започна да говори на юдеите, които бяха повярвали в него: „Ако продължите да спазвате моето учение, вие наистина сте мои ученици. 32 Тогава ще познаете истината и истината ще ви освободи.“
33 Юдеите отговориха: „Ние сме потомци на Авраам и никога не сме били роби на никого. Защо казваш, че ще бъдем освободени?“
34 Исус отговори: „Уверявам ви: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 Робът не остава завинаги в семейството на господаря, а синът ще бъде там завинаги. 36 Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37 Зная, че сте потомци на Авраам, но се опитвате да ме убиете, защото не желаете да приемете моето учение. 38 Аз ви говоря това, което съм видял от моя Баща, а вие вършите онова, което сте чули от вашия баща.“
39 Казаха му: „Нашият баща е Авраам.“
Исус отговори: „Ако наистина бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата, които Авраам вършеше. 40 Аз съм човек, който ви казва истината, която е чул от Бога, а вие се опитвате да ме убиете. Авраам не вършеше такива неща. 41 Вие постъпвате както баща си.“
Тогава те му казаха: „Ние не сме незаконнородени. Имаме един баща: Бог.“
42 Исус им отговори: „Ако Бог наистина беше ваш Баща, вие щяхте да ме обичате, защото аз от Бога дойдох и сега съм тук. Не дойдох от себе си: той ме изпрати. 43 Защо не разбирате това, което ви говоря? Защото не можете да приемете моето учение. 44 Вашият баща е дяволът и вие искате да следвате желанията на баща си. Дяволът бе убиец от самото начало и никога не е стоял на страната на истината, защото в него няма никаква истина. Когато говори лъжи, той открива истинската си същност, защото е лъжец и баща на лъжите. 45 Но понеже аз говоря истината, вие не ми вярвате. 46 Може ли някой от вас да ме уличи в грях? Ако говоря истината, защо не ми вярвате? 47 Който принадлежи на Бога, приема Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не принадлежите на Бога.“
Исус говори за себе си и за Авраам
48 Юдеите му отговориха: „Ние казваме, че си самарянин и че в теб се е вселил демон. Не сме ли прави?“
49 Исус отвърна: „В мен няма демон. Аз почитам своя Баща, но вие не ме почитате. 50 Аз не се опитвам да спечеля слава за себе си. Има друг, който иска тази слава за мен, и той е съдията. 51 Уверявам ви: ако човек спазва моето учение, никога няма да умре.“
52 Юдеите казаха на Исус: „Сега със сигурност знаем, че в теб се е вселил демон! Авраам и пророците умряха, а ти казваш: „Ако човек спазва моето учение, никога няма да умре.“ 53 Нима твърдиш, че си по-велик от нашия баща Авраам? Той умря, умряха и пророците. Ти за кого се мислиш?“
54 Исус отговори: „Ако търся слава сам за себе си, тази слава нищо не значи. Мен ме прославя моят Баща, когото наричате свой Бог, 55 ала никога не сте го познавали, докато аз го познавам. Ако кажа, че не го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но аз го познавам и изпълнявам това, което той казва. 56 Вашият праотец Авраам се радваше, че ще види деня, в който ще дойда. Той видя този ден и беше щастлив.“
57 Тогава юдеите казаха на Исус: „Как може да си виждал Авраам? Та ти нямаш и петдесет години!“
58 Исус им отговори: „Уверявам ви: преди да се роди Авраам, АЗ СЪМ!“ 59 След което те взеха камъни, за да ги хвърлят по него, но Исус се скри и напусна храма.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center