M’Cheyne Bible Reading Plan

Сто четиридесет и четири хиляди на Израел

7 След това видях четири ангела, които стояха в четирите краища на земята и държаха четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито върху земята или морето, нито в дърветата. ² После видях друг ангел, който идваше от изток и носеше печата на живия Бог. Той извика високо на четирите ангела, които имаха власт да навредят на земята и морето: ³ „Не причинявайте вреда на земята или на морето, нито на дърветата, докато не сложим печат на челата на слугите на нашия Бог.“ ⁴ Тогава чух колко души бяха белязани с печата — сто четиридесет и четири хиляди. И сред тях имаше хора от всяко племе на народа на Израел^[a]:

Огромното множество

⁹ Тогава погледнах и видях пред себе си огромна тълпа, неизброимо много хора — от всяко племе и раса, от всеки народ и език. Те стояха пред престола и пред Агнето, облечени в бели роби и с палмови клонки в ръцете си, ¹⁰ и викаха: „Победата принадлежи на нашия Бог, който е седнал на престола, и на Агнето!“ ¹¹ Около престола, старейшините и четирите живи същества стояха всички ангели и те паднаха по очи пред престола и се поклониха на Бога, ¹² като казаха: „Амин! Благословение, слава, мъдрост, благодарност, чест, власт и сила да бъде на нашия Бог за вечни векове. Амин!“

¹³ Тогава един от старейшините ме попита: „Кои са тези хора, облечени в бели роби? Откъде дойдоха?“

¹⁴ „Ти знаеш, господине“ — отговорих му аз.

А той ми каза: „Това са хората, преминали голямото страдание. Те изпраха робите си в кръвта на Агнето и ги направиха чисти и бели. ¹⁵ Затова сега са пред Божия престол и ден и нощ му се покланят в неговия храм, а Седналият на престола ще ги закриля. ¹⁶ Те никога вече няма да са гладни, нито пък жадни; нито слънце ще ги гори, нито жега. ¹⁷ Агнето по средата пред престола ще бъде техният пастир и ще ги заведе при извори с животворна вода, а Бог ще изтрие всяка сълза от очите им.“

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17)

6 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) ² и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. ³ Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. ⁴ Наближаваше юдейският празник Пасха.

⁵ Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ ⁶ (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)

⁷ Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“

⁸ Друг ученик на Исус (Андрей — братът на Симон Петър) му каза: ⁹ „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“

¹⁰ Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) ¹¹ Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.

¹² Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ ¹³ И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.

¹⁴ Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,^[a] който трябваше да дойде в света.“

¹⁵ Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.

Исус върви по водата

(Мат. 14:22-27; Мк. 6:45-52)

¹⁶ Привечер учениците му слязоха до езерото. ¹⁷ Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. ¹⁸ Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. ¹⁹ Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. ²⁰ Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ ²¹ Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.

Хората търсят Исус

²² На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами. ²³ Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва. ²⁴ И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.

Исус — хлябът на живота

²⁵ Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“

²⁶ Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте. ²⁷ Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“

²⁸ Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“

²⁹ Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“

³⁰ А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? ³¹ Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»^(A)“

³² Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето, ³³ защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“

³⁴ Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“

³⁵ Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее. ³⁶ Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате. ³⁷ Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя, ³⁸ защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска. ³⁹ Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден. ⁴⁰ Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“

⁴¹ Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“ ⁴² „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ — говореха те.

⁴³ Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си. ⁴⁴ Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден. ⁴⁵ Пророците писаха: „И всички ще бъдат научени от Бога.“^(B) Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен. ⁴⁶ Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца. ⁴⁷ Уверявам ви: който вярва, има вечен живот. ⁴⁸ Аз съм хлябът, който дава живот. ⁴⁹ Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха. ⁵⁰ Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре. ⁵¹ Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“

⁵² Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“

⁵³ Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си. ⁵⁴ Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден. ⁵⁵ Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми — истинското питие. ⁵⁶ Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него. ⁵⁷ Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен. ⁵⁸ Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“ ⁵⁹ Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.

Думи на вечен живот

⁶⁰ Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“

⁶¹ Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение? ⁶² Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди? ⁶³ Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот, ⁶⁴ но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.) ⁶⁵ Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“

⁶⁶ Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.

⁶⁷ Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“

⁶⁸ Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот. ⁶⁹ Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“

⁷⁰ Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“ ⁷¹ Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.