M’Cheyne Bible Reading Plan

Йоан говори за тази книга

1 Това е откровението от Исус Христос. Бог му го даде, за да покаже на своите слуги онова, което скоро трябва да се случи. Христос го изяви на своя слуга Йоан, като изпрати ангела си при него. ² Йоан свидетелства за всичко, което видя. Това е посланието от Бога. Това е истината, която Исус Христос разкри. ³ Благословен е този, който чете на глас, и тези, които слушат това пророческо послание и спазват написаното там, защото времето наближава.

Посланията на Исус до църквите

⁴ От Йоан до седемте църкви в Азия:

Благодат и мир на вас от Онзи, който е, който беше и който идва, от седемте духа пред неговия престол ⁵ и от Исус Христос, верния свидетел, първия възкресен от мъртвите и владетел на земните царе.

Христос ни обича и с кръвта си ни освободи от греховете ни, ⁶ обедини ни в царство и ни направи свещеници, които да служат на Бога, неговия Баща. На него да бъде славата и силата завинаги! Амин.

⁷ Ето! Той идва с облаците и ще го видят всички, включително и онези, които го пронизаха.^[a] И всички народи на земята ще скърбят заради него. Да, така ще стане! Амин.

⁸ „Аз съм Алфата и Омегата^[b] — казва Господ Бог, — Този, който е, който беше и който идва, Всемогъщият.“

⁹ Аз, Йоан, вашият брат, заедно с вас споделям страданието, царството и търпението, които са в Исус. Бях заточен на остров Патмос,^[c] понеже проповядвах Божието послание и истината, която Исус разкри. ¹⁰ В Господния ден Духът ме завладя и чух зад себе си силен, звучащ като тръба глас, ¹¹ който каза: „Запиши това, което виждаш, в книга и я изпрати до седемте църкви: до Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикия.“

¹² Обърнах се, за да видя кой ми говори. Тогава видях седем златни свещника ¹³ и сред свещниците един, който „приличаше на Човешки Син“.^[d] Той беше облечен в дълга до земята роба и златен пояс опасваше гърдите му. ¹⁴ Главата и косата му бяха бели като вълна — вълна, бяла като сняг, а очите му пламтяха като огън. ¹⁵ Стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз, гласът му — като тътена на водопад. ¹⁶ В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.

¹⁷ Щом го видях, аз паднах като мъртъв в краката му. Той сложи дясната си ръка върху мен и каза: „Не се страхувай! Аз съм Първият и Последният, ¹⁸ Този, който живее. Бях мъртъв, но погледни — сега съм жив за вечни векове и държа ключовете на смъртта и ада. ¹⁹ Затова запиши това, което видя, което става и което ще се случи по-късно. ²⁰ Ето скритият смисъл на седемте звезди, които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни свещника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте свещника са тези седем църкви.“

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)

24 Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. ² Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, ³ и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. ⁴ Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. ⁵ Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? ⁶ Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: ⁷ «Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ ⁸ И тогава жените си спомниха думите на Исус.

⁹ Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. ¹⁰ Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, ¹¹ а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. ¹² Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.^[a]

По пътя за Емаус

(Мк. 16:12-13)

¹³ Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. ¹⁴ Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. ¹⁵ И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. ¹⁶ Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. ¹⁷ Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“

Двамата спряха с натъжени лица. ¹⁸ Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“

¹⁹ Исус попита: „Какво?“

„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. ²⁰ Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. ²¹ А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, ²² а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, ²³ но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. ²⁴ Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“

²⁵ Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! ²⁶ Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ ²⁷ И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.

²⁸ Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. ²⁹ Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.

³⁰ Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. ³¹ Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. ³² Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“

³³ И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, ³⁴ които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“

³⁵ Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)

³⁶ Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“

³⁷ Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух. ³⁸ Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви? ³⁹ Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“

⁴⁰ Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си. ⁴¹ Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“ ⁴² Дадоха му парче печена риба. ⁴³ Той я взе и я изяде пред тях.

⁴⁴ После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“

⁴⁵ И той им отвори умовете да разберат Писанията. ⁴⁶ След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден. ⁴⁷ Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им. ⁴⁸ Вие сте свидетели на тези неща. ⁴⁹ Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“

Исус се възнася в небето

(Мк. 16:19-20; Д.А. 1:9-11)

⁵⁰ Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. ⁵¹ И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето. ⁵² Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим. ⁵³ И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.