M’Cheyne Bible Reading Plan
Предупреждение за идването на лъжепророци
4 Скъпи мои, не вярвайте на всеки дух. Винаги проверявайте духовете, за да видите дали са от Бога, защото по света наизлязоха много лъжепророци. 2 Ето как ще разпознаете Божия Дух: всеки дух, който признава, че Исус е Христос, дошъл на земята в човешко тяло, е от Бога. 3 А всеки дух, който не признава Исус, не е от Бога. Той е духът на антихриста, за когото сте чули, че идва, а сега е вече в света.
4 Дечица, вие принадлежите на Бога и сте победили лъжепророците, защото Онзи, който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света. 5 Тези хора принадлежат на света, затова говорят езика на света, и светът ги слуша. 6 Но ние принадлежим на Бога и който познава Бога, слуша нас, а който не принадлежи на Бога, не ни слуша. По това можем да разпознаем духа на истината и духа на заблудата.
Любовта идва от Бога
7 Нека се обичаме, скъпи мои, защото любовта идва от Бога и който обича, е станал дете на Бога и познава Бога. 8 Който не обича, не познава Бога, защото Бог е любов. 9 Ето как Бог показа любовта си към нас: той изпрати в света своя единствен Син, за да ни даде живот чрез него. 10 Истинска любов е не нашата любов към Бога, а Божията любов към нас, която той показа, като изпрати своя Син да бъде изкупителна жертва за греховете ни.
11 Скъпи мои, щом Бог ни обича така, значи и ние трябва да се обичаме един друг. 12 Никой никога не е видял Бога, но ако се обичаме един друг, Бог живее в нас и любовта му е станала съвършена в нас.
13 А ние знаем, че живеем в Бога и Бог живее в нас, защото ни е дал от Духа си. 14 Видяхме, че Отец изпрати своя Син, за да бъде Спасител на света и свидетелстваме за това. 15 Ако някой признае, че Исус е Синът на Бога, Бог живее в него и той живее в Бога. 16 И така, ние познаваме и сме се доверили на любовта, която Бог има към нас.
Бог е любов. Който живее в любов, живее в Бога и Бог живее в него. 17 По този начин любовта става съвършена в нас, за да можем без страх да посрещнем деня на съда, защото в този свят сме като Христос. 18 В любовта няма страх; тъкмо обратното — съвършената любов прогонва страха, защото страхът е свързан с наказание. Ето защо любовта не е съвършена в този, който се страхува.
19 Ние обичаме, защото Бог пръв ни обикна. 20 Който казва: „Обичам Бога“, а мрази брат си, е лъжец. Лъжец е, защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, когото не е виждал. 21 Христос ни даде тази заповед: „Който обича Бога, трябва да обича и своя брат.“
Закхей
19 Исус минаваше през Ерихон. 2 В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците. 3 Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа. 4 Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види. 5 Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“
6 Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си. 7 Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне — при един грешник!“
8 Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“
9 Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам. 10 Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“
Притча за тримата слуги
(Мат. 25:14-30)
11 Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага. 12 Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си. 13 Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: „Търгувайте с парите, докато се върна.“ 14 Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.
15 Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил. 16 Дошъл първият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.“ 17 „Браво!“ — отговорил царят. „Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.“ 18 Тогава дошъл вторият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.“ 19 „Поверявам ти управлението на пет града“ — отвърнал царят. 20 Дошъл и третият слуга и казал: „Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих, 21 защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.“ 22 Тогава царят му отговорил: „Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял. 23 Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?“ 24 А на стоящите наоколо хора царят казал: „Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.“ 25 Те му казали: „Но, господарю, той вече има десет мнаси.“ 26 Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има. 27 А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19)
28 След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. 29 Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. 30 Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. 31 Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“
32 Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. 33 Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“
34 Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ 35 Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. 36 Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. 37 Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:
38 „«Благословен да бъде царят,
който идва в името на Господа!(A)
Мир на небето
и слава във висините!»“
39 Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“
40 А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“
Исус плаче за Ерусалим
41 Когато наближи и видя града, Исус заплака за него 42 и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. 44 Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“
Исус отива в храма
(Мат. 21:12-17; Мк. 11:15-19; Йн. 2:13-22)
45 Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре. 46 Той каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде дом на молитва“,(B) а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“(C)
47 Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият, 48 но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center