M’Cheyne Bible Reading Plan
Ние сме деца на Бога
3 Помислете само каква любов е показал към нас Отец, щом ни е позволил да се наречем деца на Бога! И наистина сме такива! Но светът не разбира това, защото не е познал него. 2 Скъпи мои, сега сме деца на Бога. Какви ще бъдем в бъдеще, още не ни е разкрито, но знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като него, защото ще го видим такъв, какъвто е. 3 Който има тази надежда в него, очиства себе си, както Христос е чист.
4 Всеки, който извършва грях, нарушава закона, защото грехът е нарушаване на закона. 5 Знаете, че Христос дойде, за да премахне греховете на хората. В него няма грях. 6 Който живее в него, вече не съгрешава, а който продължава да съгрешава, нито го е виждал, нито някога го е познавал.
7 Дечица, не позволявайте на никого да ви заблуждава. Всеки, който постъпва праведно, е праведен, както е праведен Христос. 8 Всеки, който продължава да съгрешава, принадлежи на дявола, защото дяволът съгрешава от самото начало. Затова дойде Божият Син — за да унищожи делата на дявола.
9 Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава, защото новият живот, който Бог му е дал,[a] остава в него. Той не може да продължава да съгрешава, защото е станал Божие дете. 10 Децата на Бога и децата на дявола се разпознават по това: който не постъпва праведно и не обича брат си, не принадлежи на Бога.
Да се обичаме един друг
11 Ето посланието, което чухте от самото начало: да се обичаме един друг. 12 Не трябва да бъдем като Каин,[b] който принадлежеше на лукавия и уби брат си. А защо го уби? Защото неговите постъпки бяха зли, а тези на брат му — праведни.
13 Не се учудвайте, братя и сестри, ако хората от света ви мразят. 14 Ние знаем, че сме преминали от смърт към живот, защото обичаме братята и сестрите си. Който не обича, остава в смъртта. 15 Който мрази своя брат, е убиец,[c] а вие знаете, че в никой убиец няма вечен живот.
16 Ето как можем да познаем истинската любов: Исус даде живота си за нас. Така и ние трябва да дадем своя живот за братята и сестрите си. 17 Ако някой има материални блага, но като види своя брат в нужда, не се смили над него, как може да твърди, че обича Бога? 18 Дечица, нека любовта ни не е само на думи или приказки, а да бъде истинска и да се изразява на дело.
19 По това ще се уверим, че принадлежим на истината, и ще успокоим сърцата си пред Бога, 20 когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко.
21 Скъпи мои, ако съвестта ни не ни осъжда, то с увереност можем да пристъпим към Бога 22 и ще получим това, което поискаме от него, защото спазваме заповедите му и вършим това, от което той е доволен. 23 А неговата заповед е да вярваме в името на Сина му, Исус Христос, и да се обичаме един друг, както Исус ни е заповядал. 24 Който спазва Божиите заповеди, живее в Бога и Бог живее в него. Ето как можем да разберем, че Бог живее в нас: по Духа, който ни е дал.
Притча за вдовицата и съдията
18 Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда: 2 „Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората. 3 В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: „Отсъди в моя полза срещу противника ми!“ 4 Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората. 5 Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“
6 Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия. 7 Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си? 8 Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“
Бъдете праведни пред Бога
9 На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча: 10 „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият — бирник. 11 Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора — крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там. 12 Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.“
13 Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: „Боже, смили се над мен, грешника!“ 14 Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“
Исус благославя децата
(Мат. 19:13-15; Мк. 10:13-16)
15 Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха. 16 Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. 17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
Богат човек отказва да последва Исус
(Мат. 19:16-30; Мк. 10:17-31)
18 Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
19 Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. 20 Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“(A)
21 Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“
22 Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“ 23 Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.
24 Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство! 25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26 Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“
28 Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме.“
29 Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство, 30 ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят — вечен живот.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мат. 20:17-19; Мк. 10:32-34)
31 Исус отведе настрана дванадесетте апостола и им каза: „Чуйте! Отиваме в Ерусалим и всичко писано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне. 32 Той ще бъде предаден на езичниците. Над него ще издевателстват, ще му се подиграват, ще го заплюват. 33 Ще го бият с камшик, а след това ще го убият. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“
34 Апостолите, обаче, не разбраха нищо от думите на Исус. Смисълът им беше скрит от тях и те недоумяваха за какво говори той.
Исус излекува сляп човек
(Мат. 20:29-34; Мк. 10:46-52)
35 Когато се приближаваше до Ерихон, Исус видя един сляп човек, който бе седнал край пътя и просеше. 36 Като чу шума от минаващите край него хора, слепият попита какво става.
37 Отговориха му: „Исус от Назарет минава.“
38 Тогава слепият завика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
39 Онези, които вървяха отпред, му казаха да мълчи, но слепият се развика още повече: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
40 Исус спря и нареди да доведат слепия. Когато човекът приближи, Исус го попита: 41 „Какво искаш да направя за теб?“
„Господи, искам да прогледна“ — отвърна той.
42 Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“
43 И зрението му веднага се възвърна и той тръгна след Исус, славейки Бога. И всички видяха това и отдадоха хвала на Бога.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center