M’Cheyne Bible Reading Plan

1 От Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос, до всички вас, които благодарение на праведността на нашия Бог и Спасител Исус Христос получихте вяра толкова ценна, колкото и нашата:

² Благодат и мир да изобилстват над вас чрез пълното ви познаване на Бога и на Исус, нашия Господ.

Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем

³ Божествената сила ни даде всичко, което ни е нужно, за да живеем и служим предано на Бога, защото напълно познаваме Онзи, който ни призова чрез славата и могъщите си дела. ⁴ Чрез тях той ни даде онези велики и безценни дарове, които бе обещал и чрез които можете да участвате в божествената природа и да избягате от покварата в този свят, идваща от човешките страсти.

⁵ Именно заради това, направете всичко възможно да прибавите към вярата си добродетелност, към добродетелността си — знание, ⁶ към знанието — въздържание, към въздържанието — търпение, към търпението — благочестие, ⁷ към благочестието — братска обич и към братската обич — любов. ⁸ Ако тези качества ги има във вас и се увеличават, това ще ви помогне да станете дейни и произвеждате плод, идващ от пълното ви познаване на нашия Господ Исус Христос. ⁹ А който не притежава тези качества, е късоглед до слепота и е забравил, че е бил очистен от предишните си грехове.

¹⁰ Затова, братя и сестри, още по-настойчиво се стремете да докажете, че сте призовани и избрани, защото, ако вършите тези неща, никога няма да се препънете и паднете. ¹¹ По този начин ще ви бъде оказано щедро посрещане във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

¹² Ето защо постоянно ще ви припомням всичко това, независимо че вече го знаете и сте здраво утвърдени в истината, която имате. ¹³ Смятам за съвсем правилно, докато съм жив тук, на земята, да ви подтиквам с напомняне, ¹⁴ защото зная, че скоро животът ми на този свят ще свърши, както ясно ми бе показано от нашия Господ Исус Христос.^{[a] 15} Ще направя всичко възможно, така че и след смъртта ми винаги да помните тези неща.

Очевидци на Христовата слава

¹⁶ Когато ви говорехме за могъщото идване на нашия Господ Исус Христос, не се осланяхме на хитро скроени измислици, а на това, че бяхме очевидци на неговото величие. ¹⁷ Исус получи чест и слава от Бог Отец, когато от великия и славен Бог до него стигна глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми.“ ¹⁸ И ние чухме този глас, който дойде от небето, когато бяхме с Исус на святата планина.^[b]

¹⁹ Имаме и думите на пророците, които са потвърдени чрез всички тези неща. Добре е, че не ги пренебрегвате, защото те са като свещ, горяща в тъмна стая, докато проблесне светлината на деня и Зорницата озари умовете ви. ²⁰ Най-важно е да разберете, че никое пророчество в Писанието не изразява тълкуването на пророка, който го е написал. ²¹ Защото по волята на човека никога не се е раждало пророчество, а водени от Святия Дух, хората са изричали послания от Бога.

Покайте се!

13 По това време там присъстваха няколко души, които разказаха на Исус за галилейците, които Пилат убил, докато те се покланяли на Бога, и смесил кръвта им с тази на животните, принесени в жертва. ² Исус им отговори: „Нима мислите, че тези хора са пострадали така, защото са били по-грешни от всички останали галилейци? ³ Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин. ⁴ Ами онези осемнадесет души, които загинали, когато Силоамската кула паднала върху тях? Да не мислите, че са били по-грешни от всички останали жители в Ерусалим? ⁵ Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин.“

Притча за безплодното дърво

⁶ После Исус им разказа следната притча: „Един човек посадил смокиново дръвче в лозето си. Отишъл да набере плод, но като не намерил нищо, ⁷ казал на лозаря си: „Вече три години идвам да набера плод от тази смокиня, но още не съм намерил нито един. Отсечи я! Само заема място.“ ⁸ Но лозарят отговорил: «Господарю, остави дръвчето още една година. Ще го прекопая и наторя. ⁹ Ако на следващата година даде плод, добре. Ако ли не, тогава ще го отсечеш.»“

Исус излекува болна жена в събота

¹⁰ В събота Исус поучаваше в една от синагогите. ¹¹ Там имаше прегърбена жена, която от осемнадесет години не можеше да се изправи, защото в нея се беше вселил зъл дух. ¹² Когато я видя, Исус я повика при себе си и й каза: „Жено, освободена си от недъга си.“ ¹³ После положи ръцете си върху нея и тя веднага се изправи и започна да слави Бога.

¹⁴ Тогава началникът на синагогата, разгневен, че Исус е излекувал в събота, каза на хората: „Шест дни в седмицата са отредени за работа, така че тогава идвайте да ви лекуват, а не в събота.“

¹⁵ Господ му отговори: „Лицемери! Нима в събота всеки от вас не отвързва от яслите вола или магарето си, за да го заведе на водопой? ¹⁶ Тази жена е дъщеря на Авраам и Сатана я е държал вързана осемнадесет години. Грешно ли е да бъде освободена от недъга си в съботен ден?“ ¹⁷ С тези думи Исус засрами всички, които го критикуваха, а останалите хора се радваха на всички чудесни неща, които той правеше.

Друга притча за Божието царство

(Мат. 13:31-33; Мк. 4:30-32)

¹⁸ Исус продължи да говори: „Как изглежда Божието царство? С какво да го сравня? ¹⁹ То е като синапеното зрънце, което един човек засадил в градината си и то пораснало, станало дърво и небесните птици свили гнезда в клоните му.“

²⁰ И каза още: „С какво да сравня Божието царство? ²¹ То е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“

Тясната врата

(Мат. 7:13-14,21-23)

²² Исус поучаваше в села и градове по пътя си към Ерусалим. ²³ Някой го попита: „Господи, нима само малцина ще бъдат спасени?“

Исус отговори: ²⁴ „Направете всичко възможно да влезете през тясната врата, защото казвам ви: много хора ще се опитат да минат през нея, но няма да успеят. ²⁵ Ако човек залости вратата на дома си, вие можете да стоите отвън и да хлопате, но той няма да ви отвори. Вие ще кажете: „Господи, отвори ни!“, а той ще ви отвърне: „Не зная откъде сте.“ ²⁶ Тогава ще започнете да говорите: „С теб сме яли и пили. Ти поучаваше по улиците на нашия град.“ ²⁷ А той ще каже: „Не зная откъде сте. Махнете се всички вие, които вършите зло!“ ²⁸ И ще заплачете и заскърцате със зъби, когато видите в Божието царство Авраам, Исаак, Яков и всички пророци, а вас изгонят навън. ²⁹ Ще идват хора от изток и запад, от север и юг и ще сядат на масата в Божието царство. ³⁰ Има такива, които сега са последни, но ще станат първи, а има и такива, които сега са първи, но ще станат последни.“

Исус ще умре в Ерусалим

(Мат. 23:37-39)

³¹ В този момент няколко фарисеи дойдоха при Исус и му казаха: „Напусни това място и върви другаде, защото Ирод иска да те убие.“

³² Исус им каза: „Идете и кажете на онази лисица: „Днес и утре ще прогонвам демони и лекувам хора, а на третия ден ще завърша делото си.“ ³³ След това трябва да тръгна, защото е немислимо пророк да умре вън от Ерусалим.

³⁴ Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте. ³⁵ Виж! Сега домът ви ще бъде изоставен и казвам ви: няма да ме видите, докато не дойде времето да кажете: «Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»^(A)“