M’Cheyne Bible Reading Plan

Посветете се на Бога

4 Знаете ли откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Зараждат се от егоистичните ви страсти, които непрестанно воюват във вас. ² Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете. Нямате, защото не молите Бога да ви даде, ³ а пък когато го помолите, не получавате нищо, защото искате с погрешни мотиви — за да пропилеете всичко в собствените си удоволствия.

⁴ Вие, неверни на Бога хора, не знаете ли, че да обичаш света означава да мразиш Бога и всеки, който иска да е приятел със света, става враг на Бога? ⁵ Или може би мислите, че Писанието напразно казва: „Духът, който Бог е вложил да живее в нас, копнее ревностно да бъдем само негови“^[a]? ⁶ Но Бог ни дава по-голяма благодат и затова Писанието казва:

⁷ Така че, подчинете се на Бога, съпротивете се на дявола и той ще избяга от вас. ⁸ Приближете се към Бога и той ще се приближи към вас. Отмийте греха от живота си,^[b] вие, грешници! Очистете мисленето си, вие, които непрекъснато се двоумите! ⁹ Оплаквайте, скърбете и плачете; смехът ви да се превърне в ридание, а радостта ви — в тъга. ¹⁰ Смирете се пред Господа и той ще ви издигне.

Вие не сте Съдията

¹¹ Не се клеветете, братя и сестри, защото който клевети своя брат или сестра в Христос или пък става техен съдник, клевети закона и става съдник на закона. А когато съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. ¹² Има един Законодател и Съдия и само той може да спаси и да унищожи. Кой си ти, за да съдиш ближния си?

Оставете Бог да планира живота ви

¹³ Чуйте вие, които казвате: „Днес или утре ще заминем за еди-кой си град, ще останем там една година, ще търгуваме и ще спечелим пари.“ ¹⁴ Та вие дори не знаете какво ще стане с живота ви утре, защото сте като пара, която се появява за кратко и после изчезва. ¹⁵ Затова би трябвало да казвате: „Ако Господ желае, ще сме живи и ще направим това или онова“, ¹⁶ а не както сега надуто да се хвалите, защото такова самохвалство е погрешно. ¹⁷ Всеки, който знае кое е добро, а не го прави, извършва грях.

Исус е Господар на съботата

(Мат. 12:1-8; Мк. 2:23-28)

6 Един съботен ден Исус вървеше през едни житни полета. Учениците му късаха класове, стриваха ги с длани и ядяха зърната. ² Някои от фарисеите им казаха: „Защо правите това, което законът забранява да се върши в съботен ден?“

³ Исус им отвърна: „Нима не сте чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни? ⁴ Давид влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове^[a] и яде от тях, като даде и на другите с него да ядат, въпреки че законът на Моисей разрешава това само на свещениците.“ ⁵ И им каза: „Човешкият Син е Господар на съботата.“

Исус излекува човек с изсъхнала ръка

(Мат. 12:9-14; Мк. 3:1-6)

⁶ Веднъж, пак в събота, Исус отиде в синагогата да поучава. Там имаше един човек с изсъхнала дясна ръка. ⁷ Законоучителите и фарисеите търсеха повод да обвинят Исус, затова внимателно го наблюдаваха дали ще излекува някого в събота или не. ⁸ Исус обаче знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се и застани пред всички!“ Човекът се изправи и застана там. ⁹ Тогава Исус се обърна към тях: „Питам ви, какво изисква законът да се прави в събота — добро или зло? Да се спасява живот или да се погубва?“ ¹⁰ Исус обиколи всички с поглед и каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той си протегна ръката и тя оздравя. ¹¹ Гняв обзе фарисеите и законоучителите и те започнаха да обсъждат помежду си какво да сторят на Исус.

Исус избира своите дванадесет апостола

(Мат. 10:1-4; Мк. 3:13-19)

¹² През онези дни Исус се качи на хълма, за да се моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. ¹³ На сутринта той събра учениците си, избра дванадесет от тях и ги нарече апостоли:

Исус поучава и лекува хората

(Мат. 4:23-25; 5:1-12)

¹⁷ Исус слезе от хълма заедно с апостолите си и застана на едно равно място сред голяма група свои ученици. Там имаше и много хора от цяла Юдея, Ерусалим и крайбрежните градове Тир и Сидон. ¹⁸ Те бяха дошли да чуят Исус и да бъдат излекувани от болестите си. Измъчваните от зли духове също бяха излекувани. ¹⁹ Всеки се опитваше да се докосне до Исус, защото от него излизаше сила, която лекуваше всички.

²⁰ Исус погледна учениците си и каза:

²² Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син. ²³ Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма! Та нали по същия начин предците им се отнасяха с пророците!

²⁶ Горко ви, когато всички говорят за вас само добро, защото по същия начин предците им говореха за лъжепророците.

Обичайте враговете си

(Мат. 5:38-48; 7:12а)

²⁷ На вас, които ме слушате, казвам: обичайте враговете си. Отвръщайте с добро на онези, които ви мразят. ²⁸ Благославяйте онези, които ви проклинат. Молете се за онези, които ви причиняват зло. ²⁹ Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си. ³⁰ Давай на всеки, който те помоли. Ако някой ти отнеме нещо твое, не си го искай обратно. ³¹ Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас. ³² Ако обичате само онези, които ви обичат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците обичат онези, които ги обичат! ³³ Ако отвръщате с добро само на онези, които ви правят добро, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците правят същото! ³⁴ И ако давате назаем само на онези, които очаквате да ви се издължат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците си дават един друг назаем, като очакват заемът да им бъде върнат. ³⁵ Вие обаче обичайте враговете си, правете им добро и давайте назаем, без да очаквате някаква отплата. Тогава наградата ви ще бъде голяма и вие ще бъдете деца на Всевишния. Защото Бог е добър дори към неблагодарните и злите хора. ³⁶ Бъдете състрадателни, както вашият Баща е състрадателен.

Не съдете другите

(Мат. 7:1-5)

³⁷ Не съдете, за да не съдят и вас. Не осъждайте и няма да ви осъждат. Прощавайте, за да прощават и на вас. ³⁸ Давайте и ще ви се дава. В ръцете ви ще се излее повече, отколкото можете да държите. Ще получите толкова много, че то ще прелива в скута ви. Защото каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.“

³⁹ Исус им разказа следната притча: „Нима може слепец да води друг слепец? Нали и двамата ще паднат в ямата! ⁴⁰ Ученикът не превъзхожда своя учител, но всеки, когато е напълно обучен, ще бъде като учителя си.

⁴¹ Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око? ⁴² Нима можеш да кажеш: „Братко, нека извадя тресчицата от окото ти“, когато не виждаш гредата в своето? Лицемер! Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.

Делата ти показват какъв си

(Мат. 7:17-20; 12:34б-35)

⁴³ Доброто дърво не ражда лоши плодове, както и лошото дърво не ражда добри. ⁴⁴ Всяко дърво се познава по плодовете му. Хората не берат смокини от тръни, нито пък грозде — от къпинов храст. ⁴⁵ От сърцето на добрия човек излиза добро, а от сърцето на злия — зло. Устата говори това, с което е пълно сърцето.

Два вида хора

(Мат. 7:24-27)

⁴⁶ Защо се обръщате към мен с думите „Господи, Господи!“, а не вършите това, което говоря? ⁴⁷ Ще ви дам пример на кого прилича всеки, който идва при мен, чува думите ми и им се подчинява. ⁴⁸ Такъв човек е като строителя, който направил дълбок изкоп и положил основите върху скала. Когато станало наводнение и реката връхлетяла върху къщата, тя не помръднала, защото била здраво построена. ⁴⁹ А този, който чува думите ми, но не се подчинява, прилича на човека, който построил къща направо върху земята, без основи. Когато реката я връхлетяла, къщата се сгромолясала и била напълно разрушена.“