M’Cheyne Bible Reading Plan

Обичайте всички хора

2 Братя и сестри, като вярващи в нашия славен Господ Исус Христос не проявявайте пристрастия. ² Ако в събранието ви влязат двама души — единият със златен пръстен и облечен в скъпи дрехи, а другият беден и целият в дрипи — ³ и ако към богато облечения покажете специално отношение и кажете: „Седни на това хубаво място“, а на бедно облечения кажете: „Стой там прав“ или „Седни при краката ми“, ⁴ вие всъщност правите разлика между хората и се поставяте в ролята на съдии — съдии, които вземат лоши решения.

⁵ Чуйте, скъпи братя и сестри! Нали Бог избра бедните в очите на света да бъдат богати с вяра и да наследят царството, обещано от него на онези, които го обичат? ⁶ А вие унижавате бедняка! Нали богатите са тези, които ви потискат и ви влачат по съдилищата? ⁷ Нали те хулят прекрасното име на Христос — името, с което сте известни?

⁸ Ако спазвате царския закон, който според Писанието гласи: „Обичай ближния си^[a] както себе си!“,^(A) правилно постъпвате. ⁹ Но ако проявите пристрастие, извършвате грях и сте осъдени като закононарушители, ¹⁰ защото ако някой спази целия закон, но не се подчини на една единствена заповед, той става виновен в престъпването на всички заповеди. ¹¹ Това е така, защото Онзи, който е казал: „Не прелюбодействай!“,^(B) е казал също и „Не убивай!“^(C) Затова ако не прелюбодействаш, но извършиш убийство, ти си закононарушител.

¹² Говорете и действайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата. ¹³ Божият съд ще бъде безмилостен към този, който не е бил милостив. Но човекът, показвал милост, може без страх да застане пред Съдията.

Вяра и добри дела

¹⁴ Каква е ползата, братя и сестри, ако някой каже, че има вяра, но няма дела? Ще го спаси ли тази вяра? ¹⁵ Ако някой брат или сестра в Христос нямат с какво да се облекат или какво да ядат ¹⁶ и ако някой от вас им каже: „Бог да ви благослови! Дано да се стоплите и нахраните!“, без да им даде онова, от което се нуждаят, ще им помогне ли с това? ¹⁷ Така и вярата сама по себе си е мъртва без дела.

¹⁸ Някой може да каже: „Възможно е да имаш вяра и да не вършиш добри дела.“ Ще му отговоря: „Покажи ми вярата си без дела, а аз ще ти покажа моята вяра чрез делата си.“ ¹⁹ Ти вярваш, че Бог е един. Добре! Но демоните също вярват това — и треперят от страх.

²⁰ Искаш ли да разбереш, ти, глупав човече, че вяра, която не върши нищо, нищо не струва? ²¹ Не беше ли нашият праотец Авраам оправдан чрез делата си, когато принесе върху жертвеника своя син Исаак? ²² Виждаш, че вярата и делата му взаимно се допълваха и чрез делата вярата стана съвършена. ²³ Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и заради вярата му Бог го прие за праведен“^(D) и Авраам беше наречен „приятел на Бога“.^{(E) 24} Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра.

²⁵ Друг пример е Раав, която беше проститутка, но Бог я оправда чрез делата й: тя подслони съгледвачите и им помогна да избягат по друг път.^[b]

²⁶ Както тялото е мъртво без дух, така и вярата е мъртва без дела.

Дяволът изкушава Исус

(Мат. 4:1-11; Мк. 1:12-13)

4 Исус беше изпълнен със Святия Дух и когато се върна от река Йордан, Духът го заведе в пустинята. ² Там прекара четиридесет дни, изкушаван от дявола. През цялото това време той не яде нищо и накрая почувства силен глад.

³ Тогава дяволът му каза: „Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб!“

⁴ Исус му отговори: „Писано е: «Никой не може да живее само с хляб.»“^(A)

⁵ Дяволът го заведе на едно високо място и за миг му показа всички царства на света, ⁶ като му каза: „Ще ти дам цялата тази власт и слава, защото тя е дадена на мен и аз я давам на когото поискам. ⁷ Ако ми се поклониш, всичко това ще бъде твое.“

⁸ Исус му отвърна: „Писано е: «Покланяй се на Господа, твоя Бог, и само на него служи!»“^(B)

⁹ Тогава дяволът заведе Исус в Ерусалим, качи го на най-високото място в храма и му каза: „Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу! ¹⁰ Нали е писано:

¹² Исус му отговори: „Но е казано също: «Не поставяй на изпитание Господа, твоя Бог!»“^(D)

¹³ Когато дяволът свърши всички изкушения, той го остави до следващата възможност.

Исус започва делото си в Галилея

(Мат. 4:12-17; Мк. 1:14-15)

¹⁴ Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа, и мълвата за него се разпространи из цялата околност. ¹⁵ Той започна да поучава в синагогите и всички хора го хвалеха.

Исус отива в родния си град

(Мат. 13:53-58; Мк. 6:1-6)

¹⁶ После Исус отиде в Назарет, където бе отраснал. Както обикновено в съботен ден, той влезе в синагогата и се изправи да чете. ¹⁷ Дадоха му свитъка с думите на пророк Исая. Исус разгъна свитъка и намери мястото, където пишеше:

²⁰ Исус нави свитъка, върна го на служителя и седна. Погледите на всички в синагогата бяха приковани в него. ²¹ Той започна да им говори: „Днес тези думи се сбъднаха пред вас, които слушахте.“

²² Всички го хвалеха, удивляваха се на красноречието му и се питаха: „Не е ли това синът на Йосиф?“

²³ Исус отвърна: „Сигурно ще ми припомните поговорката: „Лекарю, изцели сам себе си!“ Ще ми кажете: «Чухме за това, което си извършил в Капернаум. Направи същото и тук, в родния си град!»“ ²⁴ Истина ви казвам: „никой пророк не е признат в родния си град. ²⁵ Това, което говоря, е вярно. По времето на Илия, когато не валя три години и половина и голям глад настъпи по цялата земя, в Израел имаше много вдовици. ²⁶ Но Илия не беше изпратен при нито една от тях, а само при вдовицата от Сарепта, град в Сидон. ²⁷ А по времето на пророк Елисей в Израел имаше много прокажени, но никой от тях не беше излекуван, а само Нееман сириеца.“

²⁸ Като чуха това, всички в синагогата се разгневиха. ²⁹ Те станаха, повлякоха Исус извън града и го заведоха при стръмния склон на хълма, на който бе построен градът им, за да го хвърлят долу. ³⁰ Но Исус премина през тълпата и си отиде по своя път.

Исус излекува човек, обладан от зъл дух

(Мк. 1:21-28)

³¹ После Исус отиде в галилейския град Капернаум и в съботата поучаваше хората. ³² Неговото учение ги смайваше, защото говореше с власт. ³³ В синагогата имаше един човек, обладан от зъл дух. Той изкрещя: ³⁴ „Хей! Какво искаш от нас, Исусе от Назарет? Да ни погубиш ли дойде? Аз зная кой си — Святият на Бога.“ ³⁵ Исус строго заповяда на злия дух: „Млъкни и излез от човека!“ Злият дух повали мъжа на земята пред всички и излезе от него, без да му стори нищо лошо.

³⁶ Всички хора бяха изумени и се питаха един друг: „Какво значи това? С власт и сила той заповядва на злите духове и те излизат!“ ³⁷ И новината за Исус се разнесе из цялата област.

Исус излекува тъщата на Петър

(Мат. 8:14-15; Мк. 1:29-31)

³⁸ Исус напусна синагогата и отиде в дома на Симон. Тъщата на Симон гореше от треска и помолиха Исус да й помогне. ³⁹ Той се наведе над нея и заповяда на треската да я напусне. И веднага жената се вдигна на крака и започна да им прислужва.

Исус излекува още много хора

(Мат. 8:16-17; Мк. 1:32-34)

⁴⁰ При залез слънце всички, които имаха близки, болни от всякакви болести, ги доведоха при Исус, а той, като полагаше ръцете си върху всеки от тях, ги излекува. ⁴¹ От много от тях излизаха демони, които викаха: „Ти си Божият Син!“ Но Исус им забраняваше да говорят, защото те знаеха, че той е Месията.

Исус отива в други градове

(Мк. 1:35-39)

⁴² На разсъмване той напусна града и се усамоти в едно безлюдно място. А хората го търсеха и когато го намериха, се опитаха да го задържат, за да не си отива от тях. ⁴³ Но Исус им каза: „Трябва да съобщя Благата вест за Божието царство и в другите градове, защото за това съм изпратен.“

⁴⁴ После продължи да проповядва в синагогите в Юдея.