M’Cheyne Bible Reading Plan

Как да радваме Бога

13 Продължавайте да се обичате като братя и сестри в Христос. ² Не забравяйте да сте гостоприемни, защото така, без да знаят, някои са посрещали в домовете си ангели. ³ Спомняйте си за затворниците сякаш сте заедно с тях в затвора. Не забравяйте страдащите, защото и вие имате тяло, което може да бъде подложено на страдания.

⁴ Бракът трябва да се почита от всички и брачното легло да се пази неопетнено, защото Бог ще съди сексуално неморалните и прелюбодейците. ⁵ Не робувайте на любовта към парите и се задоволявайте с това, което имате, защото Бог е казал: „Никога няма да те изоставя. Никога няма да те напусна.“^{(A) 6} Затова уверено можем да кажем:

⁷ Помнете водачите си, които ви учеха на Божието послание — размислете как живяха и как умряха, и бъдете като тях във вярата. ⁸ Исус Христос е същият и вчера, и днес, и завинаги. ⁹ Не се оставяйте да ви отклонят различни учения, чужди на Благата вест. За предпочитане е да укрепвате сърцата си с благодат, а не с правила за храни, които не помогнаха на онези, които ги спазваха.

¹⁰ Имаме олтар, от който свещениците, служещи в скинията, нямат право да ядат. ¹¹ Първосвещеникът отнася кръвта на жертвените животни в Най-Святото Място като принос за греховете, а телата на тези животни се изгарят вън от стана. ¹² Така и Исус страда и умря извън градската порта, за да направи хората святи чрез собствената си кръв. ¹³ Затова да отидем при него извън стана и споделим с него срама му. ¹⁴ Защото тук нямаме постоянен град, а търсим бъдещия. ¹⁵ И нека чрез Исус непрестанно принасяме на Бога жертва на възхвала, тоест плода на устните ни, изповядващи неговото име. ¹⁶ Не пропускайте да вършите добро и да споделяте каквото имате, защото именно такива жертви радват Бога.

¹⁷ Слушайте водачите си и им се подчинявайте, защото те бдят за душите ви и ще отговарят за вас. Така те ще могат да вършат работата си с радост, а не с болка и скръб, което няма да ви е от полза.

¹⁸ Молете се за нас. Уверени сме, че съвестта ни е чиста и винаги се опитваме да постъпваме правилно. ¹⁹ Най-настоятелно ви моля за това, за да мога час по-скоро да бъда отново изпратен при вас.

Последни думи и поздрави

²⁰ Нека Богът на мира, който чрез кръвта на вечния завет възкреси от мъртвите великия пастир на овцете — нашия Господ Исус, ²¹ ви снабди с всичко добро, за да изпълните волята му. И нека чрез Исус Христос постигне в нас онова, което го радва. На Исус Христос да бъде славата завинаги! Амин.

²² Моля ви, братя и сестри, търпеливо да изслушате това послание, с което искам да ви насърча. То е съвсем кратко. ²³ Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат на свобода и веднага щом пристигне, ще го взема със себе си и двамата ще дойдем да ви видим.

²⁴ Поздравете всички свои водачи и всички Божии хора. Вярващите, които са в Италия, ви пращат поздрави.

²⁵ Божията благодат да бъде с всички вас.

Раждането на Исус

(Мат. 1:18-25)

2 По това време император Август издаде заповед за преброяване на населението в цялата Римска империя. ² Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. ³ Всеки пътуваше до своя роден град, за да се запише.

⁴ Йосиф беше от рода на Давид и затова се отправи от галилейския град Назарет към юдейския град Витлеем, родното място на Давид, ⁵ за да се запише там заедно с годеницата си Мария. Тя беше бременна ⁶ и докато бяха във Витлеем, дойде време да ражда. ⁷ Там Мария роди първородния си син. Тя го пови и го сложи да легне в една ясла, тъй като в хана нямаше място за тях.

Овчари научават за раждането на Исус

⁸ Недалеч в полето имаше няколко овчаря, които живееха навън и пазеха стадата си през нощта. ⁹ Един Господен ангел застана пред тях и Божията слава засия около тях. Овчарите изтръпнаха от страх. ¹⁰ Ангелът им каза: „Не се страхувайте! Нося ви добра вест, която ще зарадва всички хора. ¹¹ Днес в града на Давид се роди вашият Спасител — Христос^[a] Господ. ¹² Ето как ще го познаете: ще намерите бебе, повито и положено в ясла.“

¹³ Внезапно към ангела се присъедини многобройно небесно войнство, което славеше Бога с думите:

¹⁵ Когато ангелите се възнесоха обратно в небето, овчарите си казаха: „Да отидем във Витлеем и видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“

¹⁶ И така, овчарите бързо отидоха там и намериха Мария, Йосиф и бебето, което лежеше в яслата. ¹⁷ Като видяха новороденото, те разказаха всичко, което ангелът им беше съобщил за детето. ¹⁸ И всички, които слушаха, се удивляваха на разказа на овчарите. ¹⁹ Мария скъта тези думи в сърцето си и непрестанно мислеше за тях. ²⁰ А овчарите се върнаха при стадата си, славеха Бога и му благодаряха за всичко чуто и видяно; беше станало точно както ангелът им каза.

²¹ Когато детето навърши осем дни, то бе обрязано и го нарекоха Исус. Това име беше дадено от ангела още преди Мария да зачене.

Посвещаването на Исус

²² Когато дойде време за очистването им, както се изискваше от Моисеевия закон, Мария и Йосиф заведоха Исус в Ерусалим, за да го представят пред Господа, ²³ понеже според Господния закон всеки първороден син трябва да бъде посветен на Господа.^{[b] 24} Йосиф и Мария трябваше съгласно Господния закон да направят жертвоприношение от две гълъбици или два млади гълъба.^(A)

Симеон вижда Исус

²⁵ В Ерусалим живееше човек на име Симеон, който беше праведен и благочестив. Той очакваше Бог да спаси Израел и Святият Дух беше с него ²⁶ и му беше разкрил, че няма да умре, преди да е видял Господния Месия. ²⁷ Подбуден от Духа, Симеон отиде в храма точно когато Мария и Йосиф доведоха малкия Исус там, за да изпълнят предписанията на Моисеевия закон. ²⁸ Симеон прегърна детето и благодари на Бога:

³³ Бащата и майката на Исус бяха смаяни от това, което чуха за сина си. ³⁴ Тогава Симеон ги благослови и каза на Мария: „Това дете ще бъде причина за падането и въздигането на много хора в Израел и знамение, което ще бъде отхвърлено. ³⁵ Мисли, скътани дълбоко в сърцата на хората, ще излязат наяве, а твоята душа ще бъде като пронизана с меч.“

Пророчеството на Анна

³⁶ Имаше една пророчица Анна, дъщеря на Фануил от рода на Асир, която беше много възрастна. Тя живя със съпруга си седем години след като се омъжи, ³⁷ а после остана вдовица до осемдесет и четиригодишна възраст. Тя никога не напускаше храма и ден и нощ служеше на Бога с пост и молитва. ³⁸ Точно в този миг Анна се приближи и започна да благодари на Бога и да разказва за Исус на тези, които очакваха Бог да освободи Ерусалим.

Йосиф и Мария се връщат у дома си

³⁹ Когато Йосиф и Мария изпълниха всичко, което Господният закон изискваше, те се върнаха в Галилея, в родния си град Назарет. ⁴⁰ Детето растеше, ставаше все по-силно и по-мъдро и Божиите благословения бяха върху него.

Детството на Исус

⁴¹ Всяка година родителите на Исус ходеха в Ерусалим за празника Пасха. ⁴² Когато той беше на дванадесет години, те отидоха там за празника, както обикновено. ⁴³ Когато празничните дни свършиха, те си тръгнаха за вкъщи, но момчето Исус, незабелязано от родителите си, остана в Ерусалим. ⁴⁴ Като си мислеха, че Исус е в групата на пътниците, Йосиф и Мария вървяха цял ден, преди да започнат да го търсят сред роднини и познати. ⁴⁵ Когато не го откриха, те се върнаха да го търсят в Ерусалим. ⁴⁶ След три дни го намериха в храма. Той седеше между учителите, слушаше какво говорят и им задаваше въпроси. ⁴⁷ Всички, които го чуха, се удивиха на начина, по който разсъждаваше и отговаряше. ⁴⁸ Родителите му се смаяха, като го видяха. Майка му го попита: „Сине, защо постъпи така с нас? Баща ти и аз бяхме много разтревожени и те търсехме.“

⁴⁹ Исус им отговори: „Защо трябваше да ме търсите? Нима не знаехте, че трябва да бъда там, където е работата на моя Баща^[c]?“ ⁵⁰ Но те не разбраха значението на отговора му.

⁵¹ Исус се върна с родителите си в Назарет и им се подчиняваше. А майка му съхраняваше в сърцето си всички тези неща. ⁵² Исус израстваше, ставаше все по-мъдър и печелеше одобрението на Бога и хората.