M’Cheyne Bible Reading Plan
Вярата
11 Вярата е сигурност в това, на което се надяваме, убеденост в неща, които не можем да видим. 2 Заради тази вяра Бог похвали хората, живели в древността.
3 Защото вярваме, ние разбираме, че вселената е сътворена по заповедта на Бога и видимото се е родило от невидимото.
4 Защото вярваше, Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин. Бог одобри даровете му и го нарече праведен; и сега, макар и мъртъв, той все още ни говори чрез вярата си.
5 Защото вярваше, Енох бе пренесен в друг живот, без някога да умре. Тялото му не беше открито — Бог бе пренесъл Енох, и съществува свидетелството, че преди да бъде пренесен, той е радвал Бога. 6 Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога. Който отива при Бога, трябва да вярва, че той съществува и възнаграждава всеки, който наистина го търси.
7 Защото вярваше, когато Ной бе предупреден за неща, които никой още не виждаше, той прие всичко за истина и построи своя кораб, за да спаси семейството си. Чрез вярата си Ной осъди света и наследи праведността, която идва чрез вяра.
8 Защото вярваше, Авраам послуша Бога, когато той го призова да тръгне към обещаната му в наследство земя, и замина, макар че не знаеше къде всъщност отива. 9 Защото вярваше, той живя в обещаната земя като чужденец. Живя в шатри с Исаак и Яков, които бяха наследници заедно с него на същото обещание, 10 защото очакваше града[a] с вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.
11 Защото вярваше, Авраам се сдоби с дете въпреки напредналата си възраст и безплодието на Сара, понеже счете за верен Онзи, който бе дал обещанието. 12 И така, от този човек, който бе на прага на смъртта, се народиха потомци, многобройни като звездите на небето и неизброими като песъчинките на морския бряг.
13 До последния си ден всички тези хора живяха, вярвайки. Те не получиха обещанията, а само ги зърнаха отдалеч и ги приветстваха. Те открито признаваха, че са само чужденци, които посещават земята. 14 Хора, които говорят така, показват, че търсят страна за своя родина. 15 Ако имаха предвид тази, която бяха напуснали, можеха да се завърнат там. 16 Но те копнееха за по-добра — тоест за небесна страна. Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 Защото вярваше, Авраам бе готов да принесе в жертва Исаак, когато Бог поиска да го изпита. Да, този, който получи обещанията, бе готов да принесе в жертва единствения си син, 18 за когото Бог му бе казал: „Чрез Исаак ще дойдат потомците ти.“(A) 19 Авраам разсъди, че Бог може дори да възкресява от мъртвите, и в известен смисъл сякаш си върна Исаак оттам, когато Бог го възпря да извърши това жертвоприношение.
20 Защото вярваше, Исаак благослови Яков и Исав за онова, което им предстоеше. 21 Защото вярваше, Яков благослови всеки от синовете на Йосиф, когато умираше, и се поклони на Бога, подпирайки се на бастуна си.
22 Защото вярваше, в края на живота си Йосиф говори за излизане на израелтяните от Египет и даде наставления какво да правят с тленните му останки.
23 Защото вярваха, родителите на Моисей го криха три месеца, след като се роди. Те видяха какво хубаво дете е и не се страхуваха от нареждането на царя.
24 Защото вярваше, когато порасна, Моисей отказа да го наричат сина на фараоновата дъщеря. 25 Вместо да се радва на краткотрайните наслади на греха, той предпочете да страда заедно с Божия народ. 26 За него позорът, изстрадан заради Месията, беше по-ценен от съкровищата на Египет, тъй като погледът му беше отправен напред към обещаната му награда.
27 Защото вярваше, той напусна Египет, без да се бои от гнева на царя и остана твърд, сякаш можеше да види Онзи, който е невидим. 28 Защото вярваше, Моисей отпразнува Пасхата и поръси с кръвта, за да не може Унищожителят[b] да докосне първородните на Израел.
29 Защото вярваха, хората пресякоха Червено море, сякаш вървяха по суша. Но когато египтяните се опитаха да сторят същото, се издавиха.
30 Защото израелтяните вярваха, стените на Ерихон се срутиха, след като бяха обкръжени в продължение на седем дни.
31 Защото вярваше, Раав проститутката, която приятелски прие съгледвачите, не беше убита с непокорните.
32 Какво още да добавя? Няма да ми стигне времето да разкажа за Гедеон, Варак, Самсон, Йефта, Давид, Самуил и пророците. 33 Тези хора имаха вяра и затова побеждаваха царства, раздаваха правосъдие, получаваха обещания от Бога, затваряха усти на лъвове, 34 потушаваха огромни пожари, спасяваха се от острието на меча, от слабостта печелеха сила, в битките ставаха могъщи и обръщаха в бяг чуждите войски. 35 Жените получаваха обратно своите мъртви, които бяха възкресени. Други биваха измъчвани, но отказваха освобождение, за да бъдат възкресени за по-добър живот. 36 Някои трябваше да търпят подигравки и бичуване, а други — окови и затвор. 37 С камъни ги умъртвяваха, с триони на две ги разрязваха, с мечове ги убиваха. Те се скитаха облечени в овчи и кози кожи — бедни, гонени, малтретирани. 38 Светът не ги заслужаваше. Скитаха се из пустини и планини, криеха се в пещери и дупки в земята.
39 Заради вярата си всички тези хора бяха похвалени, но не получиха обещаното. 40 За нас Бог бе предопределил нещо по-добро, така че само заедно с нас да могат да станат съвършени.
Въведение
1 Много хора са се опитвали да съставят описание на събитията, случили се сред нас: 2 точно както ни бяха предадени от хора, които от самото начало са били техни очевидци и служители на Божието послание. 3 Така и аз, след като внимателно проучих всичко от началото му, сметнах за добре да запиша последователно изложение за теб, почтени Теофиле, 4 за да си уверен в достоверността на нещата, на които си бил поучаван.
Предсказание за раждането на Йоан Кръстител
5 По времето, когато Ирод беше цар на Юдея, имаше един свещеник на име Захарий, който беше от рода на Авия.[a] Жената на Захарий беше от рода на Аарон и се казваше Елисавета. 6 Захарий и Елисавета бяха праведни пред Бога и изпълняваха безукорно всички Господни заповеди и предписания. 7 Но те нямаха деца, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха вече доста възрастни.
8 Веднъж, когато Захарий изпълняваше задълженията си на свещеник, по времето, когато неговата група служеше пред Бога, 9 на него се падна жребият да влезе в храма, за да запали тамян. 10 Докато той кадеше, всички хора се бяха събрали навън и се молеха.
11 Тогава на Захарий се яви Господен ангел и застана отдясно на олтара с тамяна. 12 Виждайки ангела, Захарий се обърка и доста се уплаши. 13 Но ангелът му каза: „Не се страхувай, Захарий! Молитвата ти е чута. Жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш Йоан. 14 Той ще ти донесе радост и щастие и много хора ще се радват на неговото раждане. 15 Той ще бъде велик пред Господа. Не трябва да пие вино или спиртно питие и още от зачатието си ще бъде изпълнен със Святия Дух. 16 Йоан ще върне много израелтяни към Господа, техния Бог. 17 В силата и духа на Илия той ще върви пред Господа, за да обърне сърцата на бащите към децата им и мислите на непокорните — към мъдростта на праведните, и така да представи на Господа един приготвен народ.“
18 Тогава Захарий каза на ангела: „Как да се уверя, че това е истина? Аз съм стар, а и жена ми вече не е млада.“
19 Ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил и стоя в присъствието на Бога. Той ме изпрати да разговарям с теб и да ти предам тази радостна вест. 20 Но тъй като не повярва на думите ми, които ще се сбъднат, когато настъпи времето за това, ти ще онемееш и ще мълчиш до деня, в който стане казаното от мен.“
21 Хората отвън чакаха появяването на Захарий и се чудеха защо се бави толкова дълго в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение, защото им правеше знаци, а оставаше безмълвен. 23 Когато свършиха дните на службата му в храма, Захарий се прибра у дома.
24 След известно време жена му Елисавета забременя и пет месеца се криеше, като говореше: 25 „Най-накрая Господ се смили над мен и премахна моя срам сред хората.“
Предсказание за раждането на Исус
26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Господ изпрати ангел Гавриил в един град в Галилея, наречен Назарет, 27 при една девойка, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия род. Девойката се казваше Мария. 28 Ангелът дойде при нея и я поздрави: „Ти наистина си благословена! Господ е с теб!“
29 Но Мария много се смути от думите му и недоумяваше какво означава това приветствие.
30 Ангелът й каза: „Не се страхувай, Мария! Божието благоволение е с теб. 31 Чуй! Ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. 32 Той ще бъде велик и хората ще го нарекат Син на Всевишния. Господ Бог ще му даде престола на неговия праотец Давид. 33 Той завинаги ще царува над Якововия дом и царуването му няма да има край.“
34 Мария попита ангела: „Как ще стане това? Нали съм още девица!“
35 Ангелът й отговори: „Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и святото дете, което ще родиш, ще се нарича Божий Син. 36 Чуй и това — твоята роднина Елисавета е бременна въпреки възрастта си. Всички мислеха, че е безплодна, но тя е бременна вече шести месец и ще роди син. 37 За Бога няма невъзможни неща.“
38 Тогава Мария каза: „Аз съм слугиня на Господа. Нека бъде така, както ти рече.“ И ангелът се отдалечи от нея.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center