M’Cheyne Bible Reading Plan

Павел пътува за Ерусалим

21 След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден — остров Родос и оттам — Патара. ² Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.

³ Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен. ⁴ Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим. ⁵ Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме. ⁶ Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.

⁷ Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден. ⁸ На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него. ⁹ Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба. ¹⁰ След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав. ¹¹ Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“

¹² Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим. ¹³ Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“

¹⁴ Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“

¹⁵ След това се приготвихме и поехме към Ерусалим. ¹⁶ С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.

Павел посещава Яков

¹⁷ Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. ¹⁸ На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери. ¹⁹ Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение. ²⁰ Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона. ²¹ Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите. ²² Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл. ²³ Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога. ²⁴ Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш. ²⁵ Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“

²⁶ И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.

Павел е арестуван

²⁷ Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азия видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха ²⁸ с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“ ²⁹ (Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)

³⁰ Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха. ³¹ Докато се опитваха да го убият, хилядникът, началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения. ³² Придружен от войници и стотници, той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. ³³ Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“ ³⁴ Някои от тълпата крещяха едно, други — друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите. ³⁵ Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество. ³⁶ Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“

³⁷ Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“

А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки! ³⁸ Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“

³⁹ Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“

⁴⁰ Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-8; Лк. 24:1-12; Йн. 20:1-10)

16 Когато съботният ден свърши, Мария Магдалина, Мария — майката на Яков — и Саломия купиха благоухания, за да отидат и помажат тялото на Исус. ² Рано сутринта на първия ден от седмицата, още при изгрев слънце, те се отправиха към гробницата ³ и говореха помежду си: „Кой ще ни отмести камъка от входа на гробницата?“

⁴ Жените погледнаха и видяха, че камъкът е отместен, въпреки че беше много голям. ⁵ Влязоха вътре и видяха един младеж, облечен в бяла роба, който седеше отдясно. Те се слисаха.

⁶ А той им каза: „Не се удивлявайте! Вие търсите Исус от Назарет, разпънатия, но той възкръсна! Не е тук. Ето мястото, където беше положен. ⁷ Идете и кажете на учениците му и на Петър: «Той отива в Галилея преди вас. Там ще го видите, точно както ви каза.»“

⁸ Жените излязоха от гробницата и побягнаха, обзети от ужас и вълнение. Те бяха толкова уплашени, че не казаха нищо на никого.^[a]

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:9-10,16-20; Лк. 24:13-49; Йн. 20:11-23; Д.А. 1:6-8)

⁹ Исус възкръсна рано сутринта на първия ден от седмицата и се яви най-напред на Мария Магдалина, от която беше прогонил седем демона. ¹⁰ Тя отиде и разказа за това на учениците му, които дълбоко скърбяха и плачеха. ¹¹ Като чуха от нея, че е жив и че го е видяла, те не повярваха.

¹² След това Исус се яви в друг образ на двама от учениците си по пътя им към селата. ¹³ Те се върнаха и разказаха на останалите, но и на тях не повярваха.

¹⁴ След известно време Исус се яви на единадесетте ученика, когато вечеряха. Той им се скара за тяхното неверие и коравосърдечност, защото не бяха повярвали на онези, които го бяха видели възкръснал.

¹⁵ После им каза: „Идете по целия свят и проповядвайте Благата вест на всеки човек. ¹⁶ Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. ¹⁷ И тези знамения ще придружават повярвалите: в мое име ще прогонват демони, ще говорят нови езици, ¹⁸ ще хващат змии с голи ръце и ако изпият нещо отровно, то няма да ги засегне, ще полагат ръцете си върху болни и те ще оздравяват.“

Исус се възнася в небето

(Лк. 24:50-53; Д.А. 1:9-11)

¹⁹ И след като разговаря с учениците си, Господ Исус се възнесе в небето и седна отдясно на Бога. ²⁰ Учениците му тръгнаха и проповядваха навсякъде, а Господ им помагаше и потвърждаваше посланието със знаменията, които го придружаваха.