Historical

4 Когато Сауловият син Йевостей чу, че Авенир е умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и израилтяните се смутиха. ^2 (A)Този Саулов син имаше двама военачалници: единият се казваше Баана, а другият – Рихав, синове на Ремон от Беерот. Те принадлежаха към племето на Вениамин, понеже и Беерот се числеше към областта на това племе. ³ И бееротци избягаха в Гитаим и останаха да живеят там като чужденци и досега.

^4 (B)Сауловият син Йонатан имаше син, който беше недъгав в краката. Той беше на пет години, когато от Йезреел дойде вест за Саул и Йонатан. Кърмачката му, като го взела, побягнала. Както бягала бързо, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

⁵ Синовете на бееротеца Ремон – Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Йевостей, който по пладне спеше в леглото си. ⁶ Рихав и брат му Баана влязоха в тази къща, уж да вземат жито, прободоха го в корема и избягаха. ⁷ Защото, когато те влязоха в къщата, Йевостей лежеше на леглото си в своята спалня; те го прободоха и го убиха. Отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха през полето цяла нощ. ⁸ Те донесоха в Хеврон на Давид Йевостеевата глава и казаха на царя: „Ето главата на Йевостей, син на Саул, твой неприятел, който искаше да те погуби. Сега Господ отмъсти на Саул и на потомството му заради моя господар – царя.“

⁹ Давид отговори на Рихав и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремон: „Жив е Господ, Който избави душата ми от всякакво бедствие! ^10 (C)Ако тогава този, който ми извести: ‘Ето Саул умря’, мислейки се за радостен вестител, аз хванах и убих в Секелаг, вместо да го възнаградя, ¹¹ то сега, когато престъпници убиха невинен човек в къщата му в неговото легло – няма ли сега да изискам кръвта му от вашата ръка и няма да ли ви изтребя от земята?“ ¹² Тогава Давид отправи заповед към приближените си и те ги убиха, отсякоха ръцете и краката им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Йевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.

Укрепване на Давидовото царство

Давид, цар над цял Израил

5 ^(D)Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости. ² И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: ‘Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд’.“ ³ Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил. ⁴ Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години. ^5 (E)В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея.

^6 (F)(G)След това царят потегли заедно с воините си към Йерусалим против йевусейците, жители на тази земя. А те казваха на Давид: „Ти няма да влезеш тук; слепи и куци ще те отблъснат“, което означаваше: Давид няма да влезе тук. ⁷ Обаче Давид превзе крепостта Сион и тя стана Давидов град. ⁸ И в онзи ден Давид каза: „Всеки, който иска да победи йевусейците, нека поразява с копие и слепи, и куци, които са омразни на Давид.“ Затова се и казва: „Слепи и куци няма да влязат в дома^[a].“ ⁹ След това Давид се засели в тази крепост и ѝ даде името Давидов град. Той построи здания наоколо – от Мило чак навътре до крепостта. ^10 (H)Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него.

^11 (I)(J)Царят на Тир Хирам изпрати при Давид пратеници, както и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци – те съградиха дворец на Давид. ¹² Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израил и е въздигнал царството му заради Своя народ Израил.

¹³ Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон. ^14 (K)И на Давид се родиха още синове и дъщери. Ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон, ¹⁵ Евеар, Елисуа, Нафек и Яфия, ¹⁶ Елисама, Елидае и Елифалет.

^17 (L)Когато филистимците чуха, че Давид е помазан за цар над Израил, те дойдоха, за да пленят Давид. Като чу за това, Давид отиде в крепостта. ¹⁸ А филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рефаим. ¹⁹ И Давид се допита до Господ: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли под моя власт?“ И Господ отговори на Давид: „Нападни ги, защото Аз ще предам филистимците под твоя власт.“ ^20 (M)Тогава Давид потегли към Ваал-Перацим и там ги победи, като каза: „Господ разби пред очите ми редица врагове, както вода разбива дига.“ Поради това и онова място бе наречено Ваал-Перацим^[b]. ²¹ Там филистимците изоставиха идолите си, а Давид с войните си ги взе като плячка.

²² Филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рефаим. ²³ Когато Давид се допита до Господ, Той му отговори: „Не потегляй срещу тях, а ги заобиколи отзад и ги нападни откъм черниците. ^24 (N)А когато чуеш шум като от стъпки по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ тръгва пред тебе, за да порази филистимската войска.“ ²⁵ Давид постъпи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Гавая чак до Газер.

Ковчегът на завета

6 ^(O)Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди^[c]. ^2 (P)Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими. ^3 (Q)Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав – Оза и Ахио – водеха новата колесница. ⁴ И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега. ^5 (R)А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво – на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали.

⁶ И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили. ⁷ Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег. ⁸ Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза^[d]. ⁹ В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“ ¹⁰ Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет. ^11 (S)И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство.

^12 (T)(U)Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град. ¹³ Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле. ¹⁴ Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод. ¹⁵ Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци. ¹⁶ Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си.

¹⁷ Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви. ¹⁸ Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител. ^19 (V)Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни^[e], и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си.

²⁰ Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“ ²¹ А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц. ²² Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“ ²³ Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.