Historical

Бог ни говори чрез своя Син

1 В миналото много пъти и по различни начини Бог говори на прадедите ни чрез пророците. ² Но през тези последни дни той говори на нас чрез своя Син, когото определи да бъде наследник на всичко и чрез когото сътвори вселената. ³ Синът е сиянието на неговата слава и точното отражение на неговата същност. Той крепи всичко чрез могъщото си слово. След като жертва себе си, за да очисти хората от греховете им, той седна от дясната страна на Величието във висините. ⁴ Бог го направи да превъзхожда ангелите, също както и името, което наследи, превъзхожда тяхното.

⁵ Защото нима има ангел, на когото Бог някога е казвал:

Или пък е казвал:

⁶ Когато представя на света своя първороден Син, Бог казва:

⁷ За ангелите той казва:

⁸ Докато за Сина си казва:

¹⁰ Бог казва още:

¹³ Нима има ангел, на когото Бог някога е казвал:

¹⁴ Нали всички ангели са духове, които служат на Бога и са изпратени да помагат на онези, които ще наследят спасение?

Нашето спасение е по-велико от закона

2 Затова трябва да отдаваме по-голямо внимание на нещата, които сме чули, за да не се отклоним от верния път. ² Защото законът, който бе даден чрез ангели, имаше такава сила и всяко негово нарушаване и неподчиняване получи своето заслужено наказание. ³ Възможно ли е тогава да избегнем наказанието, ако пренебрегнем такова велико спасение? Пръв Господ провъзгласи това спасение, а след това пред нас го потвърдиха всички, които го бяха чули. ⁴ Към тяхното свидетелство Бог добави своето, като вършеше знамения, чудеса и различни чудотворства, и даваше на хората различни дарби на Святия Дух според волята си.

Христос прие човешки образ, за да спаси хората

⁵ Не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим. ⁶ По-скоро някъде в Писанията се казва:

Като подчини всичко на властта му, Бог не остави нищо, което да не му е подвластно. Но засега все още не виждаме той да управлява така. ⁹ Исус беше поставен за малко по-долу от ангелите, но вече го виждаме увенчан със слава и чест заради начина, по който страда и умря. Според Божията благодат Исус трябваше да умре за цялото човечество.

¹⁰ Бог е този, за когото и чрез когото всичко съществува. Той искаше да има много синове и дъщери, които да споделят неговата слава. И извърши онова, което трябваше — направи съвършен Онзи, който ги поведе към спасение. Бог направи Исус истински Спасител чрез неговото страдание.

¹¹ Онзи, който прави хората святи, и онези, които са станали святи, имат един и същ Баща и затова Исус не се срамува да ги нарече свои братя и сестри. ¹² Той казва:

¹³ И отново:

И още:

¹⁴ И тъй като тези деца са хора от плът и кръв, той стана точно като всички останали човешки същества, за да може чрез смъртта си да унищожи този, който има власт над нея — дявола, ¹⁵ и да освободи онези, които заради страха си от смъртта цял живот са били държани в робство. ¹⁶ Съвсем ясно е, че не на ангелите помага Исус, а на Авраамовите потомци. ¹⁷ Затова той трябваше по всичко да прилича на братята и сестрите си, за да стане милостив и верен първосвещеник в служба на Бога и да заличи греховете на хората. ¹⁸ И понеже самият той беше подложен на изкушения и страдания, сега може да помага на онези, които са изкушавани.

Исус е по-велик от Моисей

3 Затова, святи братя и сестри, които участвате в небесното призвание, помислете за Исус, Божия пратеник и първосвещеник на вярата, която изповядваме. ² Той беше верен на Бога, който го постави на този пост, също както бе поставил Моисей, и направи всичко, което Бог искаше от него в Божия дом. ³ Но Исус заслужи по-голяма почит от Моисей, също както строителят получава по-голяма почит от дома, който е построил. ⁴ Всеки дом е построен от някого, а строителят на всичко е Бог. ⁵ Моисей беше верен като служител в целия Божий дом и свидетелстваше за онова, което Бог щеше да каже в бъдеще. ⁶ А Христос е верен като Син в Божия дом и този дом сме ние, ако успеем да запазим смелостта и надеждата, с която радостно се гордеем.

Продължавайте да следвате Бога

⁷ Затова, както казва Святият Дух:

¹² И така, братя и сестри, внимавайте никой от вас да няма зло, невярващо сърце и да изостави живия Бог. ¹³ Напротив: насърчавайте се един друг всеки ден, докато все още е „днес“, така че никой да не бъде измамен от греха и да стане коравосърдечен. ¹⁴ Защото сме участници заедно с Христос и така ще бъде, ако до края се държим здраво за увереността, която имахме в началото. ¹⁵ Както е казано:

¹⁶ Кои чуха Божия глас и се разбунтуваха? Не бяха ли това всички онези, които Моисей изведе от Египет? ¹⁷ Към кого беше Божият гняв четиридесет години? Не беше ли към всички онези, които съгрешиха и оставиха костите си в пустинята? ¹⁸ За кои Бог се закле, че никога няма да влязат в неговата почивка? Не бяха ли това непокорните? ¹⁹ И така, виждаме, че тези хора не можаха да влязат, защото не вярваха.

4 А Божието обещание да влезем в неговата почивка все още остава, затова да внимаваме никой от вас да не го пропусне. ² Нали както на нас, така и на тях бе проповядвана Благата вест, но посланието, което чуха, не им помогна, защото когато го чуха, не го приеха с вяра. ³ А ние, които повярвахме, можем да влезем в тази почивка, както Бог каза:

Той каза това, въпреки че със сътворението на света бе свършил делото си. ⁴ Някъде в Писанията ето какво казва за седмия ден: „И в седмия ден Бог си почина от всичките си дела.“^{(O) 5} А на друго място в Писанията повтаря: „Никога няма да влязат в моята почивка.“^(P)

⁶ Някои все пак ще влязат там. Но тези, които първи чуха Благата вест, не влязоха поради неподчинението си. ⁷ Ето защо Бог отново определя ден, наричайки го „днес“, за който говори много години по-късно чрез Давид в цитирания по-горе откъс:

⁸ Ако Исус Навин^[e] ги беше завел в обещаната от Бога почивка, по-късно Бог не би говорил за друг ден. ⁹ Значи за Божия народ съботната почивка все още предстои. ¹⁰ Защото всеки, който влезе в Божията почивка, също си почива от своя труд, точно както Бог си почина от своя. ¹¹ Затова да направим всичко възможно да влезем в тази почивка и никой да не падне, следвайки същия пример на непокорство.

¹² Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама — врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето ¹³ и няма нищо в цялото творение, което може да остане скрито от погледа му — всичко е голо и открито пред очите на Онзи, пред когото ще отговаряме.

Исус — великият първосвещеник

¹⁴ Имаме велик първосвещеник, който е преминал през небесата — това е Исус, Синът на Бога — затова нека се държим здраво за вярата, която изповядваме. ¹⁵ Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши. ¹⁶ Затова да пристъпим уверено към престола на благодатта, за да получим милост и намерим благодат, която да ни помага при нужда.

5 Всеки първосвещеник се избира измежду хората, за да служи на Бога от тяхно име и да принася дарове и жертви за грехове. ² Той е в състояние да разбере как се чувстват онези, които са невежи и правят грешки, понеже слабостта е част и от неговата природа, ³ а щом има слабости, трябва да принася жертви както за греховете на хората, така и за своите грехове.

⁴ Да бъдеш първосвещеник е чест, която никой не си присвоява сам. Бог удостоява с нея единствено онзи, когото призовава, както беше Аарон. ⁵ Така и Христос не си присвои сам славата на първосвещеничеството, а Бог го избра, като каза:

⁶ А в друго Писание казва:

⁷ В дните на своя земен живот със силни викове и сълзи Исус отправяше молитви и молби към Онзи, който можеше да го спаси от смърт. Исус беше чут заради своето почтително смирение. ⁸ Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание. ⁹ След като бе направен съвършен, той стана източникът на вечно спасение за всички, които му се подчиняват. ¹⁰ Тогава Бог го издигна за първосвещеник, също като Мелхиседек.

Авторът предупреждава

¹¹ Много можем да говорим за тези неща, но е трудно да ви бъдат обяснени, тъй като сте станали хора, които бавно проумяват. ¹² Би трябвало сега вече вие да сте учители, а отново имате нужда някой да ви учи на основните начала на Божиите учения; нуждаете се от мляко, а не от твърда храна! ¹³ Всеки, който се храни с мляко, е още бебе и е неопитен в правилното учение. ¹⁴ А твърдата храна е за зрели хора, които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото.

6 Затова да оставим зад гърба си началните уроци за Христос и да продължим напред към зрелостта. Да не се връщаме пак към онова, с което започнахме. Започнахме с това, че се покаяхме от делата, водещи към смърт, и повярвахме в Бога. ² Бяхме научени за кръщенията,^[f] а също и за полагането на ръце, за възкресението на мъртвите и за вечния съд. ³ И с Божието позволение ще сторим това.

⁴ Не е възможно да накараме да се променят онези, които веднъж са били просветени, вкусили са от небесния дар, получили са от Святия Дух, ⁵ опитали са добротата на Божието слово и силите на Божия бъдещ свят, ⁶ а след всичко това са отпаднали. Невъзможно е да ги накараме да се покаят и положат ново начало, защото те отново разпъват на кръста Божия Син и го излагат да бъде позорен пред всички.

⁷ Земя, която попива падащия върху нея дъжд и дава реколта, полезна за онези, които я обработват, получава Божието благословение. ⁸ А земя, която ражда тръни и бодили, е ненужна и е заплашена от проклятие, и ще бъде унищожена с огън.

⁹ Макар че говорим така, за вас, скъпи мои, с увереност очакваме нещо по-добро, нещо, което ще ви донесе спасение. ¹⁰ Защото Бог е справедлив и няма да забрави труда ви и любовта ви към него, изразена в служението, което оказахте и продължавате да оказвате към хората му. ¹¹ Нашето желание е всеки от вас да показва същото усърдие до края, за да получите онова, за което се надявате, ¹² да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.

¹³ Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне. ¹⁴ Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“^{(T) 15} Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.

¹⁶ Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове. ¹⁷ Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле. ¹⁸ Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага. ¹⁹ За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата, ²⁰ където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек.