Read the Gospels in 40 Days
Учението на Исус за развода
(Мк. 10:1-12)
19 След като каза всичко това, Исус напусна Галилея и отиде в областта Юдея отвъд река Йордан. 2 Огромни тълпи го следваха и той ги излекува там.
3 При него дойдоха няколко фарисеи и за да го подведат да каже нещо грешно, го попитаха: „Позволено ли е човек да се разведе с жена си независимо по каква причина?“
4 Исус отговори: „Не сте ли чели, че при сътворението „Бог ги създаде мъжки и женски пол“(A) 5 и каза: „Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат едно“(B)? 6 Така че те вече са не двама души, а едно цяло. Бог ги е свързал и никой не трябва да ги разделя!“
7 Фарисеите попитаха: „Защо тогава Моисей е заповядал: «Дай й документ за развод и се разведи с нея!»[a]?“
8 Исус отговори: „Моисей ви позволи да се развеждате с жените си, защото отказахте да приемете Божието учение. Но в началото разводът не е бил позволен. 9 Казвам ви, че всеки, който се разведе с жена си и се ожени за друга жена, върши прелюбодейство. Мъжът може да се разведе с жена си само ако тя му изневери.“
10 Тогава учениците казаха на Исус: „Ако това е единствената причина, поради която един мъж може да се разведе с жена си, тогава по-добре да не се жени.“
11 Той им отговори: „Не всеки може да приеме това учение, а само тези, на които е дадено от Бога. 12 Има мъже, които не могат да се женят, защото са се родили без способността да създават деца. Има и такива, които други хора са направили неспособни да създават деца, както и мъже, които са се отказали от брака заради небесното царство. Който може да приеме това учение, трябва да го приеме.“
Исус благославя децата
(Мк. 10:13-16; Лк. 18:15-17)
13 Тогава хората доведоха децата си при Исус, за да положи ръце на главите им и да се помоли за тях, но учениците му се скараха на близките им. 14 Тогава Исус каза: „Оставете децата и не ги спирайте да дойдат при мен, защото небесното царство принадлежи на хора като тях.“ 15 И след като положи ръцете си върху децата, напусна това място.
Богат човек отказва да последва Исус
(Мк. 10:17-31; Лк. 18:18-30)
16 Един човек дойде при Исус и го попита: „Учителю, какво добро трябва да извърша, за да получа вечен живот?“
17 Исус му каза: „Защо питаш мен какво е добро? Един единствен е Онзи, който е добър! Но ако искаш да влезеш в живота, изпълнявай заповедите.“
18 Човекът попита: „Кои заповеди?“
Исус отговори: „«Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, 19 уважавай баща си и майка си!»(C), «Обичай ближния си както себе си!»(D)“
20 Младият човек му каза: „Изпълнил съм всички тези неща. Какво още трябва да направя?“
21 Исус отговори: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай всичко, което притежаваш, и раздай парите на бедните. Ако го направиш, ще имаш съкровище в небесата. После ела и ме последвай.“
22 Но като чу това, младежът си тръгна наскърбен, защото притежаваше огромно състояние.
23 Тогава Исус се обърна към учениците си: „Истина ви казвам: трудно ще бъде за богатия да влезе в небесното царство. 24 Да, казвам ви: по-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
25 Когато учениците чуха това, много се учудиха и попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“
26 Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но за Бога няма невъзможни неща.“
27 Тогава Петър му каза: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме. Каква ще бъде нашата награда?“
28 Исус им каза: „Истина ви казвам: в новия свят, който Бог ще установи, Човешкият Син ще седне на своя славен престол и всички вие, които ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола и ще съдите дванадесетте племена на Израел. 29 И всеки, който е оставил дом, братя, сестри, баща, майка, деца или ниви, за да ме последва, ще получи сто пъти повече от това, което е оставил, и ще наследи вечен живот. 30 Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а тези, които сега са последни, ще станат първи.
Притча за лозарите
20 Небесното царство е като стопанин, който излязъл рано една сутрин, за да наеме работници за лозето си. 2 Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий на ден и ги изпратил на лозето си. 3 Около девет часа стопанинът минал край пазара и видял там хора да стоят без работа. 4 Казал им: „Идете и вие на лозето ми, а аз ще ви платя каквото ви се полага.“ 5 И те отишли. Около дванадесет часа по обяд и после около три часа, стопанинът отново наел работници. 6 Към пет часа той пак излязъл и като видял и други мъже да стоят там, ги попитал: „Защо цял ден стоите тук, без да вършите нищо?“ 7 Те му отговорили: „Защото никой не ни наема.“ А той им казал: „Тогава и вие идете на лозето ми.“
8 В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: „Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.“
9 И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий. 10 Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий. 11 Като си го взели, те зароптали против стопанина на имота, 12 казвайки му: „Тези хора бяха наети последни и работиха само един час, но ти им плати толкова, колкото и на нас, а ние работихме цял ден под жаркото слънце!“
13 Той на свой ред казал на един от недоволните: „Приятелю, аз не съм несправедлив към теб. Нали се съгласи да работиш за един динарий? 14 Тогава вземи си парите и си върви. Искам да платя на човека, когото наех последен, същата сума, каквато получи и ти. 15 Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или ти просто завиждаш, че съм щедър?“
16 Така последните сега ще станат първи, а тези, които сега са първи, ще станат последни.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мк. 10:32-34; Лк. 18:31-34)
17 Исус отиваше в Ерусалим заедно с дванадесетте си ученика. По пътя той ги отведе настрана и им каза: 18 „Отиваме в Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите и те ще го осъдят на смърт. 19 Ще го предадат на езичниците, които ще му се подиграват, ще го бичуват и ще го разпънат на кръст. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“
Една майка моли Исус за услуга
(Мк. 10:35-45)
20 Тогава жената на Зеведей се приближи до Исус заедно със синовете си, поклони му се и го помоли за една услуга. 21 Исус я попита: „Какво искаш?“
Тя отговори: „Обещай ми, че единият ми син ще седи от дясната, а другият — от лявата ти страна в твоето царство.“
22 Исус каза на синовете й: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия?“
Те му отговориха: „Можем.“
23 Исус им каза: „Наистина ще изпиете чашата, която ще изпия, но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които ги е приготвил моят Баща.“
24 Останалите десет ученика чуха това и възнегодуваха срещу двамата братя. 25 Исус събра всички и каза: „Знаете, че управниците на езичниците обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. 26 Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. 27 Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб — 28 също както Човешкия Син, който не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“
Исус излекува двама слепци
(Мк. 10:46-52; Лк. 18:35-43)
29 Когато Исус и учениците му напускаха Ерихон, го последва огромна тълпа. 30 Край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава, извикаха: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“
31 Хората ги смъмриха и им казаха да мълчат, но те завикаха още по-силно: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“
32 Тогава Исус спря, извика ги и ги попита: „Какво искате да направя за вас?“
33 Слепите отговориха: „Господи, искаме да прогледнем!“
34 Исус ги съжали и докосна очите им. В същия миг те прогледнаха и го последваха.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center