Read the Gospels in 40 Days
Исус с Моисей и Илия
(Мк. 9:2-13; Лк. 9:28-36)
17 Шест дни по-късно Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги отведе на един висок хълм, където бяха съвсем сами. 2 Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели. 3 Внезапно там се появиха Моисей и Илия и започнаха да разговарят с него. 4 Петър каза на Исус: „Господи, хубаво е, че сме тук. Ако искаш, ще вдигна три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
5 Докато Петър говореше, сияен облак се спусна над тях и от него се разнесе глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
6 Като чуха това, учениците така се изплашиха, че паднаха по очи. 7 Но Исус се доближи до тях, докосна ги и им каза: „Станете! Не се страхувайте!“ 8 Те вдигнаха поглед и не видяха никого освен Исус.
9 Когато слизаха от хълма, Исус им нареди: „Не казвайте на никого за това, което видяхте, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.“
10 Учениците го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия?“[a]
11 Исус отговори: „Илия идва и той ще внесе отново ред във всичко. 12 Но казвам ви: Илия вече дойде, ала хората не го познаха и се отнесоха с него така, както им бе угодно. По същия начин ще накарат да страда и Човешкия Син.“
13 Тогава учениците разбраха, че Исус им говори за Йоан Кръстител.
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мк. 9:14-29; Лк. 9:37-43а)
14 Когато Исус и учениците му се върнаха при хората, към него се приближи един човек и падна на колене, 15 казвайки: „Господи, смили се над сина ми! Той има епилепсия и ужасно страда. Често пада в огъня или във водата. 16 Водих го при учениците ти, но те не можаха да го излекуват.“
17 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето тук при мен!“ 18 Исус заповяда на демона да излезе и той напусна тялото на момчето. В същия миг то оздравя.
19 Когато Исус остана сам, учениците му се приближиха към него и го попитаха: „Защо не успяхме да прогоним демона от момчето?“
20 Исус отговори: „Защото вярата ви е малка! Истина ви казвам: ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: „Премести се оттук там!“ и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“ 21 [b]
Исус говори за своята смърт
(Мк. 9:30-32; Лк. 9:43б-45)
22 По-късно учениците се събраха в Галилея и Исус им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден на хора, 23 които ще го убият, но на третия ден той ще възкръсне.“ Учениците му много се наскърбиха.
Учението на Исус за плащането на данъци
24 Когато Исус и учениците му отидоха в Капернаум, към Петър се приближиха тези, които събираха данъка от две драхми[c] и попитаха: „Вашият учител не плаща ли двете драхми?“
25 „Плаща“ — отговори Петър и влезе в къщата. Още преди той да си отвори устата, Исус му каза: „Как мислиш, Симоне, от кого царете по света събират данъци и такси? От своите деца или от децата на другите хора?“
26 Петър отговори: „От децата на другите хора.“
Тогава Исус му каза: „Значи децата на царя не трябва да плащат данъци. 27 Но за да не разгневим тези бирници, иди на езерото, хвърли въдицата и отвори устата на първата риба, която уловиш. В нея ще намериш един статир. Вземи го и им го дай, за да платиш таксата за себе си и за мен.“
Най-великият в небесното царство
(Мк. 9:33-37; Лк. 9:46-48)
18 По това време учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Кой е най-великият в небесното царство?“
2 Тогава Исус извика при себе си едно детенце, изправи го пред тях 3 и каза: „Истина ви казвам: докато не се промените и не станете като малки деца, никога няма да влезете в небесното царство. 4 Който се смири като това детенце, той е най-великият в небесното царство. 5 Който приеме едно такова детенце в мое име, мен приема.
Исус предупреждава за изкушенията
(Мк. 9:42-48; Лк. 17:1-2)
6 Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да окачат воденичен камък на шията му и да се удави в дълбокото море. 7 Горко на хората по света заради нещата, които ги изкушават да извършат грях, защото такива неща винаги ще има, но горко на този, чрез когото идват. 8 Ако ръката ти или кракът ти те изкушават да извършиш грях, отрежи ги и ги хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота без ръка или крак, отколкото да имаш две ръце и два крака, но да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 Ако окото ти те изкушава да извършиш грях, извади го и го хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи, но да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
Притча за изгубената овца
(Лк. 15:3-7)
10 Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото техните ангели в небесата винаги гледат лицето на моя Баща в небесата. 11 [d]
12 Ако човек има сто овце и една от тях се изгуби, той ще остави другите деветдесет и девет на хълма и ще отиде да търси изгубилата се, нали? 13 Истина ви казвам: щом я намери, той е по-щастлив за нея, отколкото за онези деветдесет и девет, които не са се отделяли от стадото. 14 Така и вашият Баща в небесата не иска да се изгуби нито едно от тези малките.
Когато човек извърши грях
(Лк. 17:3)
15 Ако твоят брат или сестра извърши грях спрямо теб, иди и кажи на този човек в какво е сгрешил. Но го направи насаме, между вас двамата. Ако човекът се вслуша в думите ти, значи си му помогнал отново да бъде твой брат. 16 Но ако откаже да те слуша, иди отново при него и вземи със себе си още един или двама души, за да може всичко да се потвърди от двама или трима свидетели.[e] 17 Ако човекът откаже да ги слуша, тогава кажете на църквата. Ако и нея откаже да слуша, тогава се отнасяй към него като към езичник или като към бирник.
18 Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано и в небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано и в небето.
19 Казвам ви също, че ако двама от вас са единодушни за това, за което се молят, то моят Баща в небесата ще го изпълни. 20 Защото ако двама или трима са се събрали в мое име, аз съм там с тях.“
21 Тогава Петър дойде при Исус и попита: „Господи, когато някой[f] продължава да върши грях спрямо мен, колко пъти трябва да му прощавам? Да му прощавам ли, ако съгреши седем пъти?“
22 Исус му отговори: „Казвам ти, че трябва да му прощаваш не само седем, а седемдесет и седем пъти.[g]
23 Така небесното царство е като царя, който решил да събере парите, които слугите му дължали. 24 Когато започнал да събира парите, при него довели един слуга, който му дължал десет хиляди таланта. 25 Но понеже слугата не бил в състояние да върне тази сума, господарят заповядал да го продадат заедно с жена му, децата му и цялото му имущество за изплащане на дълга. 26 Тогава слугата паднал на колене пред господаря и му се примолил: „Имай търпение към мен и ще ти изплатя всичко, което ти дължа!“ 27 Господарят съжалил слугата, опростил му дълга и го пуснал да си върви.
28 По-късно същият този слуга намерил друг слуга, който му дължал сто динария. Сграбчил го за гърлото и казал: „Върни ми парите, които ми дължиш!“ 29 Човекът паднал на колене и му се примолил: „Имай търпение към мен и ще ти изплатя дължимото!“ 30 Но слугата отказал да чака и го хвърлил в затвора, докато изплати дълга си. 31 Другите слуги видели какво станало и много се натъжили, затова отишли при господаря си и му разказали всичко, което се случило.
32 Тогава господарят извикал слугата и му казал: „Ти си зъл слуга! Аз ти опростих целия дълг, понеже ме помоли. 33 Не трябваше ли и ти да проявиш милост към другия слуга така, както аз проявих милост към теб?“ 34 Разгневен, господарят му го пратил да бъде наказан, докато не върне всичко, което дължал. 35 Ето как моят небесен Баща ще се отнесе към вас, ако всеки един не прости на своя брат или сестра от цялото си сърце.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center