Read the Gospels in 40 Days
Исус предупреждава относно бъдещето
(Мат. 24:1-25; Лк. 21:5-24)
13 На излизане от храма един от учениците каза на Исус: „Учителю, погледни! Какви чудесни камъни! Какви красиви сгради!“
2 А Исус му отговори: „Виждаш ли тези величествени сгради? Камък върху камък няма да остане — всичко ще бъде сринато до основи.“
3 По-късно, когато Исус стоеше на Елеонската планина срещу храма, останалите насаме с него ученици Петър, Яков, Йоан и Андрей го попитаха: 4 „Кажи ни, кога ще стане това и какво знамение ще ни покаже, че е дошло времето да се сбъднат всички тези неща?“
5 Исус започна да им говори: „Внимавайте и не позволявайте на никого да ви заблуди! 6 Ще дойдат много хора, които ще използват името ми, ще се представят за мен и ще измамят мнозина. 7 Ще чуете за войни и новини за сражения, но не се страхувайте, защото тези неща трябва да се случат, но това още не е краят. 8 Народи ще се вдигнат срещу други народи, царства ще воюват срещу други царства. На различни места ще има земетресения, ще настъпи глад. Всички тези неща ще бъдат като първите родилни болки.
9 Вие бъдете нащрек и се пазете, защото ще ви предават на съд и ще ви бият в синагогите. Заради мен ще ви изправят пред царе и управници, за да им свидетелствате. 10 Но първо трябва Благата вест да бъде проповядвана на всички народи. 11 А когато ви арестуват и предадат на съд, не обмисляйте предварително какво ще говорите, а кажете онова, което в този час ви бъде внушено — защото не вие ще говорите, а Святият Дух.
12 Брат ще предаде брат си на смърт и баща — детето си, и деца ще се изправят срещу родителите си и ще ги изпратят на смърт. 13 Заради мен ще ви намразят всички, но който издържи докрай, ще бъде спасен.
14 И когато видите „мерзостта, която причинява разорение“[a] да стои там, където не трябва (нека читателят да разбира), тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините. 15 Който е на покрива на къщата си, да не губи време да слиза долу и да влиза да си вземе нещо от къщата. 16 Който е на полето, да не се връща за дрехата си. 17 Горко на бременните и на кърмещите през онези дни! 18 Молете се всичко това да не се случи през зимата. 19 Защото онези дни ще бъдат изпълнени с такива страшни беди, каквито досега не е имало от началото, когато Бог създаде света, а и никога вече няма да има. 20 И ако Господ не бе решил да съкрати онези дни, никой не би оцелял. Но той ги съкрати заради избраните от него. 21 Ако тогава някой ви каже: „Вижте! Тук е Месията!“ или „Вижте! Ето го там!“, не му вярвайте. 22 Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще извършат знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, дори и избраните. 23 Затова внимавайте — предупредих ви за всичко, което ще се случи.
Второто идване на Исус
(Мат. 24:29-51; Лк. 21:25-28)
24 В дните след тези нещастия
„Слънцето ще стане тъмно,
луната няма да излъчва светлината си,
25 звездите ще падат от небето
и небесните сили ще се разклатят.“[b]
26 Тогава хората ще видят Човешкия Син да слиза в облаците с голяма власт и слава. 27 Той ще изпрати ангели по цялата земя и ще събере избраниците си от всички краища на света, от края на земята до края на небето.“
Поуката от смокиновото дърво
(Мат. 24:32-35; Лк. 21:29-33)
28 „Вземете поука от смокиновото дърво: щом клоните му омекнат и се покрият с листа, вие знаете, че лятото е близо. 29 По същия начин, когато видите, че всички неща, за които говорих, се сбъдват, знайте, че той е близо, на прага на вратата. 30 Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 31 Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.“
Само Бог знае определения час
(Мат. 24:36-44)
32 „Никой не знае кога ще бъде този ден или час — нито ангелите в небето, нито Синът, а само Отец. 33 Внимавайте! Стойте будни, защото не знаете кога ще дойде това време. 34 По същия начин, когато човек тръгва на път, поверява своя дом на слугите си и възлага на всеки определена работа, а на пазача заповядва да бъде нащрек. 35 Така и вие трябва да бъдете нащрек, защото не знаете кога ще се върне господарят на къщата — вечерта или в полунощ, когато пропеят петлите или при изгрев слънце. 36 Ако той дойде, когато не очаквате, гледайте да не ви завари заспали. 37 На вас и на всички казвам: «Бъдете нащрек!»“
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)
14 До Пасха и празника на безквасните хлябове оставаха само два дни. Главните свещеници и законоучителите търсеха начин да хванат Исус чрез измама и да го убият. 2 Те казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не станат размирици сред хората.“
Една жена почита Исус
(Мат. 26:6-13; Йн. 12:1-8)
3 Когато Исус беше във Витания и седеше на масата в къщата на Симон прокажения, при него дойде една жена, която носеше алабастров съд, пълен с миро от чист нард.[c] Тя счупи съда и изля благоуханното масло върху главата на Исус.
4 Някои от присъстващите се възмутиха и си казаха помежду си: „Защо беше нужно да се прахоса това миро? 5 То можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на бедните.“ И строго й се скараха.
6 Но Исус каза: „Оставете жената на мира. Защо я тревожите? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 7 С вас винаги ще има бедни[d] и можете да им помагате, когато пожелаете, но аз няма да бъда винаги с вас. 8 Тя направи каквото можа — предварително изля миро върху тялото ми, за да го приготви за погребение. 9 Истина ви казвам: навсякъде по света, където се проповядва Благата вест, ще се разказва за това, което тази жена направи, и хората винаги ще я помнят.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Мат. 26:14-16; Лк. 22:3-6)
10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте апостола, отиде при главните свещеници, за да им предаде Исус. 11 Като чуха това, те се зарадваха и обещаха да му дадат пари. Юда зачака удобен момент да го предаде.
Пасхалната вечеря
(Мат. 26:17-25; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
12 В първия ден от празника на безквасните хлябове, когато се принася в жертва пасхалното агне, учениците попитаха Исус: „Къде искаш да отидем и да приготвим за теб пасхалната вечеря?“
13 Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14 Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?“ 15 И той ще ви покаже една голяма стая на горния етаж, подредена и готова. Там пригответе храната за нас.“
16 Те тръгнаха и влязоха в града. Там намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
17 Когато мръкна, Исус дойде в тази къща с дванадесетте апостола. 18 Докато бяха на масата и се хранеха, той им каза: „Истина ви казвам: един от вас, които сега ядете с мен, ще ме предаде.“
19 Те много се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Не съм аз, нали?“
20 Исус им отговори: „Това ще бъде един от дванадесетте — този, който топи хляба си в блюдото заедно с мен. 21 Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
Господната вечеря
(Мат. 26:26-30; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
22 И докато ядяха, Исус взе хляба, благодари на Бога, разчупи го и като го раздаде на учениците си, каза: „Вземете, това е моето тяло.“
23 После взе чашата и като благодари на Бога, я подаде на учениците си и всички пиха от нея. 24 Исус им каза: „Това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора. 25 Истина ви казвам: няма вече да пия вино до онзи ден, в който ще пия ново вино в Божието царство.“
26 Те изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
27 Исус им каза: „Всички вие ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“(A)
28 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
29 А Петър му каза: „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“
30 Тогава Исус му отговори: „Истина ти казвам: днес, още тази нощ, преди да е пропял петелът повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен.“
31 Но Петър каза още по-настойчиво: „Дори ако трябва да умра с теб, никога няма да се отрека от теб.“ Същото заявиха и останалите.
Исус се моли сам
(Мат. 26:36-46; Лк. 22:39-46)
32 Когато стигнаха до мястото, наречено Гетсимания, Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се помоля.“ 33 Той взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да се мъчи и да се терзае. 34 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек.“
35 И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине. 36 Той каза: „Авва,[e] Отче! За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен. Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
37 Като се върна при учениците си, Исус ги завари заспали и каза на Петър: „Спиш ли, Симоне? Не можа ли да останеш буден един час? 38 Стойте будни и се молете да не бъдете изкушени. Духът ви иска да извърши това, което е правилно, но тялото ви е слабо“.
39 Исус отново се отдалечи и се помоли със същите думи. 40 А когато пак се върна, те отново спяха, защото клепачите им бяха натежали. И не знаеха какво да му кажат.
41 Когато дойде за трети път след молитвата си, Исус им каза: „Все още ли спите и почивате? Стига толкова! Часът дойде! Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 42 Станете! Да вървим. Ето — моят предател идва!“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
43 В същия миг, докато Исус още говореше, се появи Юда, един от дванадесетте. С него имаше много хора с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници, законоучителите и старейшините.
44 Предателят им беше определил знак: „Когото целуна, той е. Заловете го и го отведете под стража.“ 45 Затова веднага щом пристигна, Юда се приближи до Исус, каза му: „Учителю!“ и го целуна. 46 Тогава хората сграбчиха Исус и го арестуваха. 47 Един от учениците му, който стоеше наблизо, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза ухото му.
48 Исус им каза: „Нима сте дошли да ме заловите с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 49 Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, и не ме арестувахте. Но казаното в Писанията трябва да се сбъдне.“ 50 Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.
51 Сред онези, които вървяха с Исус, имаше един младеж, загърнат само с ленено наметало. Опитаха се да го хванат, но той се отскубна, 52 остави наметалото и избяга гол.
Исус пред юдейските водачи
(Мат. 26:57-68; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)
53 Отведоха Исус в къщата на първосвещеника, където се бяха събрали всички главни свещеници, старейшините и законоучителите. 54 Петър тръгна след Исус, вървейки на известно разстояние, влезе в двора на първосвещеника и седна със стражите да се сгрее край огъня.
55 Главните свещеници и всички членове на Синедриона напразно се опитваха да намерят доказателство срещу Исус, за да го осъдят на смърт. 56 При все че много хора лъжесвидетелстваха срещу него, показанията им винаги се разминаваха.
57 Тогава някои станаха и започнаха да лъжесвидетелстват срещу Исус, като казваха: 58 „Чухме го да говори: «Ще разруша този храм, изграден от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг — неръкотворен.»“ 59 Но дори в това свидетелствата им се различаваха.
60 Тогава първосвещеникът се изправи пред всички и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Какво ще кажеш за обвиненията на тези хора срещу теб?“ 61 Но Исус мълчеше и не отговаряше.
Първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Месията, Синът на Благословения Бог?“
62 Исус отговори: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на Всемогъщия, да идва на небесните облаци.“[f]
63 Като чу това, първосвещеникът разкъса дрехите си[g] и каза: „Нима имаме нужда от повече свидетели? 64 Чухте богохулството. Какво ще кажете?“
И те всички решиха, че е виновен и трябва да бъде изпратен на смърт. 65 Някои започнаха да го заплюват, закриваха очите му, удряха го с юмруците си и му казваха: „Нали си пророк, познай кой е!“ После стражите го отведоха настрана и също го биха.
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:69-75; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)
66 Докато Петър беше още на двора, дойде една от прислужниците на първосвещеника 67 и като видя Петър, който се грееше край огъня, втренчено се загледа в него и каза: „Ти също беше с онзи Назарянин, Исус.“
68 Но Петър отрече и каза: „Не зная и не разбирам за какво говориш.“ После излезе в предния двор.[h]
69 Но прислужницата го видя и отново каза на хората наоколо: „Този човек е един от тях.“ 70 А Петър пак отрече.
След малко онези, които стояха там, казаха на Петър: „Ти със сигурност си един от тях, защото също си галилеец.“
71 Тогава Петър започна да се проклина и се закле: „Не познавам човека, за когото говорите!“
72 В същия миг петелът пропя за втори път. Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: „Преди петелът да пропее повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен“ и горчиво заплака.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center