Read the Gospels in 40 Days
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-38; Йн. 12:12-19)
21 Като наближиха Ерусалим, Исус и учениците му спряха във Витфагия при Елеонската планина. Исус изпрати напред двама от учениците си 2 с думите: „Идете в селото, което виждате пред вас и там ще намерите една вързана магарица заедно с малкото й магаренце. Отвържете ги и ми ги доведете. 3 Ако някой ви попита защо ги взимате, кажете му: «Господ има нужда от тях и веднага ще ги върне.»“
4 Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророка:
5 „Кажете на Сион[a]:
«Виж! Твоят цар идва при теб,
кротък и възседнал магаре и магаренце —
малкото на магарица.»“(A)
6 Учениците отидоха и направиха това, което им каза Исус. 7 Доведоха магарицата и магаренцето, сложиха връхните си дрехи върху тях и той седна отгоре им. 8 Много хора от тълпата постилаха връхните си дрехи пред него, а други режеха клони от дърветата и ги постилаха на пътя му. 9 Пред него и зад него вървяха тълпи от хора. Всички викаха:
„Осанна на Давидовия Син!
«Благословен да бъде този,
който идва в името на Господа!»(B)
Осанна във висините!“
10 Когато Исус влезе в Ерусалим, в целия град цареше оживление. Хората се питаха: „Кой е този човек?“
11 От тълпите, които го следваха, отговаряха: „Това е Исус, пророкът от град Назарет в Галилея.“
Исус отива в храма
(Мк. 11:15-19; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)
12 Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби 13 и им каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва»(C), а вие го превръщате в «свърталище на разбойници»(D).“
14 Някои от намиращите се в храма слепи и сакати хора се приближиха до Исус и той ги излекува. 15 Когато главните свещеници и законоучителите видяха чудесата, които извърши, и чуха възклицанията на децата в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, те се разгневиха 16 и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези деца?“
Исус им отговори: „Чувам. А вие никога ли не сте чели: «Научил си децата и бебетата да те прославят»(E)?“
17 След това ги остави и отиде във Витания, където пренощува.
Безплодната смокиня
(Мк. 11:12-14,20-24)
18 Рано на другата сутрин, когато се връщаше в града, Исус усети глад. 19 Той видя едно смокиново дърво край пътя и отиде до него, но там нямаше нищо друго освен листа. Тогава Исус му каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И дървото веднага изсъхна.
20 Учениците му видяха това и удивено го попитаха: „Как смокиновото дърво изсъхна толкова бързо?“
21 Исус им отговори: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще можете да направите същото, което аз направих с това дърво, но и ако кажете на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, така и ще стане. 22 Ако вярвате, ще получите всичко, което искате в молитвите си.“
Откъде идва властта на Исус
(Мк. 11:27-33; Лк. 20:1-8)
23 Исус отиде в храма и докато проповядваше там, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при него и му казаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш тези неща? Кой ти я даде?“
24 Исус отвърна: „Аз също ще ви задам един въпрос. Ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша тези неща. 25 Кажете ми: кръщението на Йоан от Бога ли дойде или от хората?“
Главните свещеници и старейшините започнаха да се съветват помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще ни попита: „Защо тогава не му повярвахте?“ 26 Ако кажем: „От хората“, има защо да се страхуваме от народа, понеже той вярва, че Йоан е пророк.“ 27 Затова му отговориха: „Не знаем.“
Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша тези неща.“
Притча за двамата сина
28 „Кажете ми какво мислите за това: Един човек имал двама сина. Отишъл при по-големия и казал: „Сине, иди днес да работиш на лозето ми.“
29 Синът отговорил: „Няма да отида“, но по-късно размислил и отишъл.
30 След това бащата отишъл и казал същото и на другия син. Той отговорил: „Ще отида“, но не удържал на думата си.
31 Кой от двамата сина изпълнил волята на баща си?“
Старейшините отговориха: „Първият син.“
Исус им каза: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ще отидат в Божието царство преди вас, 32 защото Йоан дойде да ви покаже как да живеете праведно, но вие не му повярвахте. А бирниците и блудниците му повярваха! Но дори и след като видяхте това, не размислихте и не му повярвахте.
Бог изпраща своя Син
(Мк. 12:1-12; Лк. 20:9-19)
33 Чуйте още една притча: Един човек имал нива, която засадил с лози. Оградил земята с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на земеделци и отпътувал. 34 Когато дошло времето за гроздобер, собственикът изпратил слугите си при земеделците, за да приберат неговия дял от реколтата. 35 Но земеделците хванали слугите, набили единия, убили другия, а третия пребили с камъни. 36 Тогава стопанинът изпратил други слуги при земеделците, но те се разправили с тях по същия начин. 37 Най-накрая човекът решил да изпрати сина си, като си мислел, че към него земеделците ще проявят уважение. 38 Но когато видели сина, те си казали: „Това е наследникът. Хайде да го убием и да вземем наследството му!“ 39 Сграбчили го, извели го извън лозето и го убили.
40 Когато се върне собственикът на лозето, как ще постъпи с тези земеделци?“
41 Юдейските главни свещеници и старейшини му отговориха: „Сигурно е, че ще убие тези зли хора, а след това ще даде лозето на други земеделци, които ще му дават неговия дял от реколтата, когато я приберат.“
42 Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията:
„Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък.
Господ извърши това
и то е чудесно в нашите очи“?(F)
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще ви се отнеме и ще се даде на народ, който живее по начин, подобаващ за това царство. 44 Който падне върху този камък, ще се разбие, а този, върху когото падне камъкът, ще бъде смазан.“[b]
45 Когато чуха тези притчи, главните свещеници и фарисеите разбраха, че Исус говори за тях 46 и искаха да го арестуват, но се страхуваха от тълпите, защото те вярваха, че той е пророк.
Притча за сватбеното празненство
(Лк. 14:15-24)
22 Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: 2 „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. 3 Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. 4 Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“ 5 Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела. 6 Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. 7 Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. 8 След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. 9 Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“ 10 Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.
11 Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. 12 Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо. 13 Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
14 Да, много са поканените, но малко са избраните.“
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26)
15 Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи. 16 Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни. 17 Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“
18 Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно? 19 Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий. 20 Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“
21 Те отговориха: „На цезаря.“
Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога!“
22 Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:18-27; Лк. 20:27-40)
23 Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос: 24 „Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.[c] 25 При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата. 26 После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя. 27 Жената умря последна. 28 Чия съпруга ще бъде тя при възкресението, след като всичките седем братя бяха женени за нея?“
29 Исус отговори: „Вие се заблуждавате, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 30 При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето. 31 А що се отнася до възкресението на мъртвите, нима не сте чели какво ви е казал Бог? Той каза: 32 „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“(G) Той е Бог на живи, а не на мъртви хора.“
33 Тълпите чуха това и бяха поразени от учението му.
Най-важната заповед
(Мк. 12:28-34; Лк. 10:25-28)
34 Но когато научиха, че Исус е накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха 35 и един от тях, който познаваше добре закона, му зададе въпрос с цел да го изпита: 36 „Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“
37 Исус отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!»(H) 38 Това е първата и най-важна заповед. 39 И втората най-важна заповед е като първата: „Обичай ближния си както себе си!“(I) 40 Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“
Давидов син ли е Месията
(Мк. 12:35-37; Лк. 20:41-44)
41 Тогава Исус се обърна с въпрос към събралите се фарисеи: 42 „Какво мислите за Месията? Чий син е той?“
Те отговориха: „На Давид.“
43 Исус им каза: „Защо тогава, вдъхновен от Духа, Давид го нарича „Господ“, като казва:
44 „Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“(J)
45 Щом Давид го нарича „Господ“, как може той да е негов син?“ 46 Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center