The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CEB. Switch to the CEB to read along with the audio.
1 Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече:
2 Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е <още> времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.
3 Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
4 Време ли е сами вие Да живеете в своите с дъски обковани къщи, Докато тоя дом остава пуст?
5 Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.
6 Посяхте много, но малко събрахте; Ядете, но не се насищате; Пиете, но не се напивате; Обличате се, но никому не му е топло; И надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец.
7 Така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.
8 Качете се на гората та докарайте дърва И постройте дома; И Аз ще благоволя в него, И ще се прославя, казва Господ.
9 Очаквахте за много, а, ето, излезе малко; И когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него. Защо? казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст, Докато вие тичате всеки в своята къща.
10 И тъй, поради вас небето задържа росата си, И земята възпира плода си;
11 Защото аз повиках суша На земята и по горите, На житото, на виното, и на дървеното масло, На всичко що произвежда земята, На човеците и на добитъка, И на всичките трудове на <човешките> ръце.
12 Тогава Зоровавел Салатииловият син и великият свещеник Исус Иоседековият син, и всичките оцелели люде послушаха гласа на Господа своя Бог и думите на пророк Агея, както го бе изпратил Господ техният Бог; и людете се убояха пред Господа.
13 И Господният пратеник Агей говори на людете с <думите на> Господното послание, казвайки: Аз съм с вас, дума Господ.
14 И Господ възбуди духа на управителя на Юда Зоровавел Салатииловия син, и духът на великия свещеник Исус Иоседековия син, и духа на всичките оцелели люде; и те дойдоха та работеха в дома на Господа на Силите, своя Бог,
15 <като започнаха> на двадесет и четвъртия ден от шестия <месец>, във втората година на цар Дария.
2 В седмия <месец>, на двадесет и първия <ден> от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
2 Говори сега на управителя на Юда Зоровавел Салатииловия син, и на великия свещеник Исуса Иоседековия син, и на оцелелите люде, като кажеш:
3 Кой остава между вас, който е видял тоя дом в предишната му слава? А какъв го виждате сега? Не е ли такъв <дом> в очите ви като нищо?
4 Но ободри се сега, Зоровавелю, казва Господ: и ободри се, ти велики свещениче, Исусе сине Иоседеков; и ободрете се, всички люде на тая земя, казва Господ, и работете; защото Аз съм с вас, казва Господ на Силите.
5 Според думата на завета ми с вас, когато излязохте от Египет, Духът Ми ще пребъдва между вас; не бойте се.
6 Защото така казва Господ на Силите: Още веднъж, след малко, аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата.
7 Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите.
8 Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите.
9 Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите; и на това място ще дам мир, казва Господ на Силите.
10 На двадесет и четвъртия <ден> от деветия <месец>, във втората година на Дария, Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
11 Така казва Господ на Силите: Попитай сега свещениците относно закона, като кажеш:
12 Ако носи някой осветено месо в полата на дрехата си, и с полата допре хляб, или вариво, или вино, или дървено масло, или какво да било ястие, това ще се освети ли? И свещениците в отговор рекоха: Няма< да се освети>.
13 Тогава рече Агей: Ако някой, който е нечист от мъртво тяло, се допре до някое от тия неща, ще стане ли то нечисто? И свещениците в отговор рекоха: Ще стане нечисто.
14 Тогава Агей отговаряйки рече: Така са тия люде, и така е тоя народ, пред Мене, казва Господ, така е и всяко дело на ръцете им; и каквото принасят там е нечисто.
15 И сега, ви моля, размислете <как беше> в миналото до днес {Еврейски: От днес и надире.}, преди да е бил положен камък върху камък в Господния храм:
16 През цялото това време, когато някой отидеше при един куп, <който е бил> от двадесет <мери>, те излязоха само десет; когато отидеше при лина за да източи петдесет< мери>, имаше само двадесет;
17 поразих ви с изсушителен вятър, с мана, и с град във всичките дела на ръцете ви; но вие не <се обърнахте> към Мене, казва Господ.
18 Но сега, размислете <как ще бъде> от днес нататък, - от двадесет и четвъртия ден на деветия <месец>, - от деня, когато се положи основата на Господния храм, - размислете го:
19 Е ли още посеяното в житницата? При това лозата, смоковницата, нарът, и маслината още не са родили плод; <обаче>, от днес ще ви благословя.
20 И Господното слово дойде втори път към Агея на двадесет и четвъртия <ден> от месеца и рече:
21 Говори на управителя на Юда Зоровавел, като кажеш: Аз ще разтреса небето и земята;
22 Ще прекатуря престола на царствата, И ще съборя силата на царствата на народите; Ще прекатуря колесниците и ония, които се возят на тях; И конете и ездачите им ще паднат Всеки от меча на брата си.
23 В оня ден казва Господ на Силите, Ще взема тебе, служителю мой Зоровавелю сине Салатиилов, казва Господ, И ще те положа като печат; Защото те избрах, казва Господ на Силите.
11 И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него;
2 но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.
3 А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища.
4 Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.
5 И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит.
6 Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.
7 И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.
8 И труповете им <ще лежат> по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.
9 И <мнозина> измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.
10 И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.
11 А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.
12 А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.
13 И на часа стана голям трус, и десетата част от града падна, та измряха в труса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.
14 Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.
15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана <царство> на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.
16 И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:
17 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш.
18 Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.
19 И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на <Божия> завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град.
139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,
12 То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.
15 Пиявицата има две дъщери, <които викат>: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига! -
16 Адът и неплодната утроба, Земята, която не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига;
© 1995-2005 by Bibliata.com