The Daily Audio Bible

37 „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си. ^2 (A)Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. ³ Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята. ⁴ След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм. ^5 (B)Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. ⁶ Защото Той казва на снега: ‘Падай на земята!’, и на проливния дъжд властно: ‘Изливай се още по-силно!’ ⁷ Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела. ⁸ Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището. ⁹ От юг идва буря, от север – студ. ^10 (C)От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. ¹¹ И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му. ¹² И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята, ¹³ било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.

¹⁴ Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса! ¹⁵ Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак? ¹⁶ Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието? ¹⁷ Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър, ^18 (D)ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? ¹⁹ Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим. ²⁰ Ще Му бъде ли казано: ‘Аз искам да говоря?’ Би ли казал някой, че би искал да загине? ²¹ А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти. ²² От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение. ²³ Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява. ²⁴ Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“

Божието слово към Йов и неговият отговор

Бог – Творец на Вселената

38 След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза: ^2 (E)„Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание? ³ Препаши кръста си като героичен мъж! Ще те питам и ти Ми отговаряй!

⁴ Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш. ⁵ Кой е определил размерите, нима знаеш това? Или кой е опъвал по нея въже за измерване? ⁶ На какво са закрепени основите и, и кой е положил крайъгълния ѝ камък, ^7 (F)когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?

⁸ Кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе като от майчина утроба, ⁹ когато превърнах облаците в негово облекло, а мъглата – в негови пелени, ¹⁰ когато му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата? ^11 (G)Тогава казах: ‘Дотук ще дойдеш, но не по-нататък, и тук ще се разбиват твоите горди вълни!’

¹² Заповядвал ли си през живота си на утринта? Посочвал ли си на зората мястото ѝ, ¹³ за да обгърне краищата на земята и да прогони нечестивите? ¹⁴ Тя се изменя като глина под печат и застава като оцветена дреха. ^15 (H)На нечестивите ще се отнеме светлината им и ще се сломи вдигнатата им ръка.

Божията мъдрост, вложена в творението. Човек е неспособен да вникне в тази тайна

¹⁶ Достигал ли си морските извори и изследвал ли си бездната? ^17 (I)Отваряла ли се е за тебе вратата на смъртта и видял ли си вратата на смъртната сянка? ¹⁸ Разглеждал ли си ширините на земята? Кажи, ако знаеш всичко!

¹⁹ Къде е пътят към обиталището на светлината и къде е мястото на тъмнината? ²⁰ Водиш ли ги до тяхната граница, познаваш ли пътеките към техния дом? ²¹ Нима ти знаеш това, понеже тогава си бил роден и броят на дните ти е голям.

²² Идвал ли си в хранилищата на снега и виждал ли си хранилищата на градушката, ^23 (J)които пазя за злополучно време, за ден на борба и на битка? ²⁴ Къде е пътят, по който светлината се разлива, където източният вятър се разнася по земята?

²⁵ Кой разделя проливния дъжд на потоци и прави път за буреносни облаци, ²⁶ за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, където няма човек, ²⁷ за да насища пустинята и степта и за да поникне зеленина?

²⁸ Дъждът има ли баща и кой поражда капките на росата? ²⁹ От чия утроба излиза ледът, а небесния скреж – кой го ражда? ³⁰ Водите се втвърдяват като камък и повърхността на морската бездна замръзва.

^31 (K)(L)Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите и да отвържеш вървите на Орион? ³² Можеш ли да извеждаш съзвездията навреме и да водиш Мечката с нейните деца? ³³ Знаеш ли законите на небето, ти ли установи неговото господство над земята?

³⁴ Можеш ли да надигнеш гласа си до облаците, за да те покрие изобилно вода? ³⁵ Можеш ли да пращаш светкавици, така че те да тръгнат и да ти кажат: ‘Ето ни?’ ³⁶ Кой влага мъдрост в тъмните облаци или кой е вложил в петела досетливост? ³⁷ Кой може да преброи облаците с мъдростта си и да излее небесните водни мехове, ³⁸ когато прахта става като излята и буците се слепват?

^39 (M)Ти ли ловиш плячка за лъвицата и можеш ли да заситиш глада на лъвчетата, ⁴⁰ когато те почиват в леговищата, лежат под сянка в засада? ^41 (N)Кой дава на враната храната ѝ, когато малките ѝ викат към Бога, обикаляйки без храна?

39 Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка? ² Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат? ³ Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките. ⁴ Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.

⁵ Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел, ⁶ на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище. ⁷ Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го, ⁸ претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.

⁹ Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? ¹⁰ Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе? ¹¹ Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него? ¹² Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?

¹³ Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела? ¹⁴ Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява, ¹⁵ но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче. ^16 (O)Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен. ¹⁷ Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум. ¹⁸ Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.

¹⁹ Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива? ²⁰ Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх. ²¹ Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие. ²² Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч. ²³ Над него звънти колчан и бляскат копия. ²⁴ В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен. ²⁵ Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.

²⁶ Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг? ²⁷ По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо? ²⁸ Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите. ²⁹ Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече. ^30 (P)Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“

^13 (A)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, ^14 (B)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. ^15 (C)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.

¹⁶ Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, ¹⁷ понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. ^18 (D)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.

Копнеж за вечното отечество

5 ^(E)Знаем, че когато се разруши земното ни жилище – тялото, ще получим от Бога друг дом на небето – жилище неръкотворно, вечно. ^2 (F)Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище^[a]. ³ И ако се облечем, няма да сме голи. ⁴ Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота. ^5 (G)А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа. ^6 (H)И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа. ^7 (I)Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме. ^8 (J)Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа. ⁹ Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни – било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него. ^10 (K)Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

^13 (A)Ленивецът се оправдава: „Лъв има на улицата; насред улицата ще ме убият!“