The Daily Audio Bible
17 А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“ 18 Така Бог поведе народа по обиколен път през пустинята към Червено море. А израилтяните излязоха въоръжени от египетската земя. 19 (A)Тогава Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той строго бе заклел израилтяните с думите: „Тъй като Бог милостиво се грижеше за вас, вие вземете оттук със себе си костите ми.“
20 (B)След това те се придвижиха от Сокхот и установиха лагера си в Етам, към края на пустинята. 21 (C)А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Така те можеха да вървят и денем, и нощем. 22 Пред народа облачният стълб не отстъпваше денем, нито огненият стълб нощем.
Преминаване през Червено море
14 Господ каза на Мойсей: 2 „Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“ 3 Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“ 4 Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните.
5 Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“ 6 Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си. 7 Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях. 8 Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело. 9 След тях се впуснаха египтяните – всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.
10 Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа. 11 (D)Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет? 12 Нали бяхме ти казали същото в Египет: ‘Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.’“ 13 Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена. 14 Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“
15 Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят. 16 А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето. 17 Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“
19 Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях. 20 Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.
21 (E)Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха. 22 (F)Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. 23 А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона. 24 По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут. 25 Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“
26 Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“ 27 Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето. 28 (G)Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив. 29 (H)А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.
30 Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг. 31 Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.
Победни песни на Мойсей и Мариам
15 Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха:
„Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи;
коня и ездача му потопи в морето!
2 (I)Сила моя и песен моя е Господ.
За мене Той стана спасение.
Той е мой Бог. Аз ще Го прославя;
Бога на моите бащи ще прославя.
3 Господ е силен в битка.
Яхве е Неговото име.
4 Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето
и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.
5 (J)Бездните ги покриха:
като камък потънаха те в дълбините.
6 Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ;
Твоята десница, Господи, разби неприятеля.
7 (K)С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си.
Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама.
8 От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове,
вълните застанаха като грамада,
бездни се откроиха посред морето.
9 Тогава неприятелят каза:
‘Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя,
ще се насити с тях моята мъст,
ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.’
10 С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри:
те потънаха като олово в мощните води.
11 (L)Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества?
Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите,
достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?
12 Ти простря десницата Си,
тогава земята ги погълна.
13 Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави,
и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.
14 Чуха народите и треперят;
ужас обзе жителите на филистимската страна.
15 Уплашиха се тогава князете на Едом,
трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени са
всички обитатели на Ханаан.
16 Страх и ужас да ги нападне,
от силата на Твоята мишца да застинат като камък,
докато достигне земята Твоят народ, Господи,
докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.
17 (M)Въведи го и го насади в планината на Своето наследство,
на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище,
в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18 Господ ще царува вовеки и вечно.“
За властта на Иисус Христос
23 (A)Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ 24 Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това. 25 Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘От небето’, ще ни каже – ‘а защо не му повярвахте’? 26 (B)Ако пък речем – ‘От хората’, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ 27 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
Притча за двамата синове
28 „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: ‘Синко, иди днес да работиш на лозето.’ 29 А той рече: ‘Не искам.’ Но после се разкая и отиде. 30 И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: ‘Добре, господарю.’ Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 (C)Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“
Притча за злите лозари
33 (D)(E)„Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч. 34 А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. 35 (F)Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. 36 Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. 37 Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха: ‘Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.’ 39 Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. 40 И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ 41 Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“
42 (G)Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла[a], това е от Господа и е чудо в нашите очи.’ 43 Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. 44 (H)И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
45 Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях. 46 И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.
Молба за защита на праведния
26 Псалом на Давид.
Съди ме, Господи: живях невинно
и се уповавам на Господа, без да се колебая.
2 (A)Господи, подложи ме на изпитание, провери ме,
изпитай моите чувства и моя разум;
3 защото Твоята милост е пред очите ми
и аз постъпвах според Твоята истина.
4 (B)Сред измамници не седях
и с коварни няма да общувам.
5 Мразя сборището на злосторниците
и с нечестиви няма да живея.
6 (C)Ще умивам ръцете си в невинност
и ще обикалям жертвеника Ти, Господи.
7 Ще Те възхвалявам на висок глас
и ще разказвам за всички Твои чудеса.
8 Господи, обичам дома, в който Ти живееш,
и мястото, където живее Твоята слава.
9 (D)Не погубвай душата ми заедно с грешниците
и живота ми – заедно с онези, които проливат кръв,
10 в чиито ръце има злодеяния
и чиято десница е пълна с подкупи.
11 (E)Аз пък съм невинен;
спаси ме и се смили над мене.
12 (F)Кракът ми крачи по равен път,
в събранията ще възхвалявам Господа.
16 Ето шест неща, които Господ мрази, дори седем, които са отвращение за Него: 17 горделиви очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв, 18 (A)сърце, което замисля зли кроежи, крака, които тичат бързо към зло, 19 лъжесвидетел, който изрича лъжи, и онзи, който сее раздор между братя.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.