The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
Мисия и бягство
1 (A)Ето словото Господне към Йона, сина на Аматий: 2 „Стани и иди в големия град Ниневия и възнегодувай против него, защото злото в града стигна чак до Мене.“ 3 (B)Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.
4 (C)Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие. 5 (D)Моряците се изплашиха и всеки завика за помощ към своя бог. За да олекне корабът започнаха да хвърлят товара му в морето. А Йона бе слязъл в дъното на кораба, легнал и заспал. 6 Капитанът дойде при него и му каза: „Защо спиш? Стани и призови своя Бог! Може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем.“
7 Казаха помежду си: „Нека хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни сполетя тази беда.“ Хвърлиха жребий и той се падна на Йона. 8 Тогава го попитаха: „Кажи ни ти, заради когото ни сполетя тази беда, с какво се занимаваш и откъде идваш? От коя страна си и какъв си по народност?“ 9 Той им отговори: „Аз съм евреин и се страхувам от Господа, Бог на небесата, Който сътвори морето и сушата.“ 10 Тогава моряците много се изплашиха и му казаха: „Защо направи това?“ Тъй като те бяха узнали от него, че той бяга от Господа.
11 И го питаха още: „Какво да направим, за да утихне морето, защото то продължаваше да бушува?“ 12 Той им отговори: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и то ще се укроти, защото знаем, че заради мен е тази голяма буря.“ 13 Моряците продължиха да гребат, за да се върнат на сушата, но не можеха, защото морето все по-силно бушуваше против тях. 14 Тогава завикаха към Господа: „О, Господи, нека не загинем заради този човек и това, което правим, не зачитай за проливане на невинна кръв, защото както Ти искаш, така се случва.“ 15 И те взеха Йона, хвърлиха го в морето и бурята утихна. 16 А моряците твърде много се изплашиха, принесоха жертви и дадоха оброци.
В утробата на голямата риба
2 (E) [a] Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи 2 и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:
3 (F)„Извиках в бедата към Господ и Той ме чу;
извиках от вътрешността на подземния свят и Ти чу гласа ми.
4 (G)Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето,
така че течението ме отнесе;
всички Твои вълни и потоци ме заляха.
5 (H)Казах си: ‘Отхвърлен съм от Тебе
и въпреки това ще погледна отново към святия Твой храм.’
6 (I)Водата ме заля до гърлото
и бездната ме обгърна,
главата ми се омота във водорасли.
7 (J)Слязох до края на земята
и земните резета се затвориха зад мен завинаги.
Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.
8 Когато душата ми изнемогваше, си спомних за Господа
и молитвата ми беше към Тебе, към святия Ти храм.
9 Почитащите идоли
изоставиха любовта си към тях.
10 Аз пък с благодарност ще принеса жертва.
Ще изпълня това, което съм обрекъл.
Спасението е от Господа.“
11 Господ нареди на рибата и тя изхвърли Йона на сушата.
Покаяние и спасение за Йона
3 И ето втори път имаше слово на Господа към Йона: 2 „Стани и иди в Ниневия, големия град, и съобщи там това, което ти заповядах.“ 3 Йона стана и отиде в Ниневия, както му беше казал Господ. А Ниневия беше голям град в очите на Бога. Необходими бяха три дена да се обходи. 4 (K)Йона вървя из града цял ден и викаше: „Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде разрушена.“
5 (L)И жителите на Ниневия повярваха в Бога, провъзгласиха пост и облякоха вретище – от най-големия до най-малкия. 6 (M)Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел. 7 И из Ниневия бе провъзгласена следната заповед на царя и първенците: „Хората и добитъкът, говедата и овцете да не ядат и пият и да не ходят на паша. 8 (N)Човеците и добитъкът да се покрият с вретище и да викат с пълен глас към Бога. Всеки да се откаже от лошите си дела и от насилието, което вършат ръцете му. 9 (O)Кой знае? Може би Бог ще се смили и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и няма да загинем.“
10 (P)Бог видя делата им и това, че те се отрекоха от лошите си дела. Разкая се Бог за злото, което им бе предрекъл, и не го извърши.
Божият гняв и милост
4 Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса. 2 (Q)Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията. 3 (R)И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“ 4 Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“
5 Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града. 6 Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението. 7 На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне. 8 А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.
9 Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“
10 Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина, 11 а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“
Книга със седем печата
5 (A)И видях в дясната ръка на Този, Който седеше на престола, свитък, изписан отвътре и отвън, запечатан със седем печата. 2 И видях силен ангел, който възвестяваше с висок глас: „Кой е достоен да разгърне свитъка и да счупи печатите му?“ 3 И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне свитъка и да погледне в него. 4 И аз плаках много, че никой не се намери достоен да разгъне свитъка и да погледне в него. 5 (B)А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“
6 (C)И видях – на престола между четирите живи същества и старците стоеше Агнец като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. 7 Той отиде и взе свитъка от десницата на Седналия на престола.
8 (D)И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите, 9 (E)и пееха нова песен: „Достоен си да вземеш свитъка и да счупиш печатите му, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни[a] изкупи за Бога – хора от всеки род и език, племе и народ, 10 (F)и ни направи царство от свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята.“
11 (G)След това видях и чух гласовете на много ангели, които стояха около престола – около живите същества и старците, – техният брой беше неизчислимо голям, 12 които казваха с висок глас: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението!“
13 И чувах всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето – всичко, което е в тях, да казва: „На Седналия и на Агнеца – благословение и чест, слава и могъщество за вечни времена!“
14 И четирите живи същества отвърнаха: „Амин!“ А двадесет и четиримата старци паднаха и се поклониха на Живеещия вечно[b].
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (A)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (B)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
26 Мнозина търсят благоволението на управника, но истинската присъда за всеки идва от Господа.
27 Злодеят е мерзост за праведниците, а мерзост за злодея е този, който живее праведно.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.