Chronological

Бъдете благодарни

¹¹ На път за Ерусалим Исус минаваше по границата между Самария и Галилея. ¹² Когато влизаше в едно село, го срещнаха десет души, болни от проказа. Те стояха на разстояние ¹³ и викаха: „Исусе! Господарю! Смили се над нас!“

¹⁴ Когато ги видя, Исус им каза: „Идете и се покажете на свещениците.“^[a]

Докато вървяха към свещениците, те оздравяха. ¹⁵ Но един от тях, веднага щом видя, че е излекуван, се върна при Исус, възхвалявайки Бога със силен глас, ¹⁶ хвърли се в краката му и му благодари. Този човек беше самарянин. ¹⁷ Исус отговори: „Десет души бяха излекувани. Къде са останалите девет? ¹⁸ Единствено този чужденец ли се върна да благодари на Бога?“ ¹⁹ После му каза: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува.“

Божието царство е във вас

(Мат. 24:23-28,37-41)

²⁰ Веднъж фарисеите попитаха Исус: „Кога ще дойде Божието царство?“

Исус отговори: „Божието царство не идва по видим начин. ²¹ Хората няма да кажат „Виж, тук е!“ или „Там е!“, защото Божието царство е във вас.“

²² А на учениците си Исус каза: „Ще дойде време, когато ще копнеете да видите поне един от дните на Човешкия Син, но няма да можете. ²³ Хората ще ви казват: „Виж, там е!“ или „Виж, тук е!“, но не отивайте и не ги следвайте. ²⁴ Защото в деня на своето завръщане Човешкият Син ще бъде като светкавицата, която блясва и озарява небето от край до край. ²⁵ Но преди това той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. ²⁶ Когато дойде Човешкият Син, ще бъде както беше по времето на Ной: ²⁷ хората ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в кораба. После дойде потопът и унищожи всички. ²⁸ Същото беше и по времето на Лот — хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, засаждаха и строяха. ²⁹ Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето се изсипа огън и жупел и погуби всички. ³⁰ Така ще бъде и в деня, в който Човешкият Син дойде отново.

³¹ В онзи Ден, ако човек е на покрива на къщата си, не трябва да слиза, за да си прибере отвътре вещите. Който е на полето, не трябва да се връща — ³² спомнете си какво се случи с жената на Лот!^{[b] 33} Който се опита да запази живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си, ще го съхрани. ³⁴ Казвам ви, че тогава двама души ще споделят едно легло през нощта: единият ще бъде взет, а другият — оставен. ³⁵ Две жени ще мелят зърно заедно: едната ще бъде взета, а другата — оставена.“ ^36 [c]

³⁷ Учениците попитаха Исус: „Къде ще стане това, Господи?“

Той им отговори: „Където е трупът, там ще се съберат и лешоядите.“

Притча за вдовицата и съдията

18 Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда: ² „Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората. ³ В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: „Отсъди в моя полза срещу противника ми!“ ⁴ Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората. ⁵ Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“

⁶ Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия. ⁷ Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си? ⁸ Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“

Бъдете праведни пред Бога

⁹ На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча: ¹⁰ „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият — бирник. ¹¹ Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора — крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там. ¹² Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.“

¹³ Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: „Боже, смили се над мен, грешника!“ ¹⁴ Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“