Chronological
Притча за сватбеното празненство
(Лк. 14:15-24)
22 Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: 2 „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. 3 Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. 4 Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“ 5 Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела. 6 Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. 7 Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. 8 След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. 9 Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“ 10 Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.
11 Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. 12 Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо. 13 Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“
14 Да, много са поканените, но малко са избраните.“
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26)
15 Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи. 16 Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни. 17 Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“
18 Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно? 19 Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий. 20 Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“
21 Те отговориха: „На цезаря.“
Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога!“
22 Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мк. 12:18-27; Лк. 20:27-40)
23 Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос: 24 „Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.[a] 25 При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата. 26 После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя. 27 Жената умря последна. 28 Чия съпруга ще бъде тя при възкресението, след като всичките седем братя бяха женени за нея?“
29 Исус отговори: „Вие се заблуждавате, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 30 При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето. 31 А що се отнася до възкресението на мъртвите, нима не сте чели какво ви е казал Бог? Той каза: 32 „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“(A) Той е Бог на живи, а не на мъртви хора.“
33 Тълпите чуха това и бяха поразени от учението му.
Най-важната заповед
(Мк. 12:28-34; Лк. 10:25-28)
34 Но когато научиха, че Исус е накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха 35 и един от тях, който познаваше добре закона, му зададе въпрос с цел да го изпита: 36 „Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“
37 Исус отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!»(B) 38 Това е първата и най-важна заповед. 39 И втората най-важна заповед е като първата: „Обичай ближния си както себе си!“(C) 40 Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“
Давидов син ли е Месията
(Мк. 12:35-37; Лк. 20:41-44)
41 Тогава Исус се обърна с въпрос към събралите се фарисеи: 42 „Какво мислите за Месията? Чий син е той?“
Те отговориха: „На Давид.“
43 Исус им каза: „Защо тогава, вдъхновен от Духа, Давид го нарича „Господ“, като казва:
44 „Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“(D)
45 Щом Давид го нарича „Господ“, как може той да е негов син?“ 46 Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.
Бог изпраща своя Син
(Мат. 21:33-46; Лк. 20:9-19)
12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. 2 Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. 3 Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. 4 Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. 5 След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други — убили.
6 Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. „Не могат да не покажат уважение към сина ми“, мислел си той. 7 Но лозарите си казали: „Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.“ 8 Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.
9 Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. 10 Нали сте чели Писанието:
«Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък.
11 Господ извърши това
и то е чудесно в нашите очи.»“(A)
12 Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:15-22; Лк. 20:20-26)
13 По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно. 14 Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“
15 Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“ 16 Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ — отговориха те.
17 Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:23-33; Лк. 20:27-40)
18 Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха: 19 „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си.[a] 20 И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца. 21 Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат. 22 Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената. 23 Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението — нали и седемте са били женени за нея?“
24 Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 25 Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват — всички ще бъдат като ангелите в небесата. 26 А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст[b]: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“(B) 27 Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“
Най-важната заповед
(Мат. 22:34-40; Лк. 10:25-28)
28 Един законоучител, който чу спора му с фарисеите и садукеите и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“
29 Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един. 30 Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!“(C) 31 Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си както себе си!“(D) Няма друга заповед, по-важна от тези.“
32 Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него. 33 И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“
34 Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.
Давидов син ли е Месията
(Мат. 22:41-46; Лк. 20:41-44)
35 Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията е Давидов син? 36 Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:
„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“(E)
37 Сам Давид го нарича „Господ“. Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.
Исус порицава законоучителите
(Мат. 23:1-36; Лк. 20:45-47)
38 Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите, 39 да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. 40 Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“
Дарението на бедната вдовица
(Лк. 21:1-4)
41 Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много. 42 Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант.
43 Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, 44 защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center