Chronological

Излекуване на един болен в събота

14 Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха.

^2 (A)И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка. ³ Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“ ⁴ Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати. ^5 (B)След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“ ⁶ И те не можаха да Му отговорят на това.

За гостите и домакините

⁷ Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча: ^8 (C)„Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. ⁹ Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: ‘Отстъпи на този това място!’ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. ¹⁰ Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: ‘Приятелю, премести се на по-добро място!’ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си. ^11 (D)Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“

¹² А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата. ¹³ Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи. ¹⁴ И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“

Притча за поканените на голямата вечеря

¹⁵ Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“

^16 (E)А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. ¹⁷ И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’ ¹⁸ И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ ¹⁹ Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’ ²⁰ Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’ ²¹ Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’ ²² Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’ ²³ Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. ²⁴ Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми^[a]’.“

Изисквания към учениците

²⁵ С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: ^26 (F)(G)„Ако някой идва при Мене и не се откъсне^[b] от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. ^27 (H)Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

²⁸ Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара? ²⁹ Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват ³⁰ и да казват: ‘Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара’. ³¹ Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? ³² Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч. ³³ И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

³⁴ Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? ^35 (I)Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“

Притча за изгубената овца

15 Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. ^2 (J)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“

³ Но Иисус им каза тази притча: ^4 (K)„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? ⁵ А като я намери, вдига я радостен на раменете си ^6 (L)и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: ‘Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.’ ⁷ Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притча за изгубената драхма

⁸ Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? ⁹ А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: ‘Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.’ ¹⁰ Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“

Притча за блудния син

¹¹ И каза още: „Един човек имаше двама синове. ¹² По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си. ¹³ След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. ¹⁴ А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. ¹⁵ Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. ¹⁶ И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. ¹⁷ Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. ¹⁸ Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе ¹⁹ и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’ ²⁰ И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. ²¹ А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’ ^22 (M)Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. ²³ Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. ²⁴ Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.

²⁵ А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. ²⁶ И повика един от слугите и попита какво се е случило. ²⁷ Онзи му рече: ‘Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.’ ²⁸ А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, ²⁹ но той отговори на баща си с думите: ‘Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. ³⁰ А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.’ ³¹ Баща му рече: ‘Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, ³² а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери’.“