Chronological
37 (A)Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?
38 Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?
39 За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.
40 (B)Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
41 Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
42 Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.
44 (C)Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.
45 (D)Направил си ни като смет и отвращение сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.
48 Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,
50 докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.
51 Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.
52 (E)Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.
53 Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“
55 (F)От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!
57 Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“
58 Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.
59 Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,
62 думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.
63 (G)Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.
64 (H)Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.
65 Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.
66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“
Причини за наказанието на Йерусалим
4 Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.
2 Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато,
как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.
3 (I)Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби,
а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
4 (J)Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда.
Децата искат хляб и няма кой да им подаде.
5 Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците;
охранените в скъпи дрехи се валят в смет.
6 (K)Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом:
той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.
7 Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко.
Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,
8 а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците.
Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.
9 Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът,
защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.
10 (L)Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си,
за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
11 (M)Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си
и запали на Сион огън, който разруши основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по света не вярваха,
че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.
13 (N)Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници,
които сред него проливаха кръвта на праведници,
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв,
така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.
15 „Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“
Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше:
„Няма да ги има вече!“
16 Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях,
защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.
17 (O)Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ.
От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.
18 А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици.
Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.
19 Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето.
Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.
20 Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят,
за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.
21 (P)Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц!
Но и до тебе ще дойде чашата на съда – ще се опиеш и ще се разголиш.
22 (Q)Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова,
Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.
Молитва за Божията милост над Израил: „Върни ни към Тебе“
5 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!
2 Нашето наследство премина в чужди,
нашите къщи – в чужденци.
3 Останахме сираци, без баща,
а майките ни станаха вдовици.
4 Пием водата си срещу сребро,
доставяме си дърва с пари.
5 Бият ни по врата,
трудим се и отдих за нас няма.
6 (R)Протягаме ръка към египтяни за договор,
към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 Бащите ни грешиха; няма ги вече,
ние търпим наказание за техните беззакония.
8 Роби владеят над нас
и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота
от меч в пустинята.
10 От палещ глад
кожата ни е почерняла като пещ.
11 Враговете безчестят жени в Сион,
девици – в градовете юдейски.
12 Князете бяха обесени от техните вражи ръце,
стареи не бяха почетени.
13 Юноши работят с камъни за стриване на жито
и момчета падат под товари дърва.
14 Старци престанаха да са при градските порти;
младежи не пеят.
15 Свърши се радостта на сърцето ни;
нашето хоро се обърна на плач.
16 Падна венецът от главата ни;
горко ни, тъй като съгрешихме.
17 Затова нашите сърца чезнат,
от това потъмняха нашите очи.
18 (S)Защото чакали се скитат по планината Сион,
която лежи опустошена.
19 (T)Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена;
Твоят престол пребъдва от род в род.
20 Защо напълно ни забравяш?
Защо ни изоставяш тъй дълго?
21 (U)Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем;
обнови нашия живот.
22 Нима напълно си ни отхвърлил?
Нима безмерно си се разгневил срещу нас?
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.