Chronological

Убийството на Годолия

41 В седмия месец Исмаил, сина на Нетания, Елишамов син, царски потомък и един от царските велможи, и десет мъже с него дойдоха при Годолия, Ахикамовия син, в Масифа и ядоха заедно хляб в Масифа. ² Тогава станаха Исмаил, Нетаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, и прободоха с меч Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, като убиха този, когото вавилонският цар беше поставил за управител на страната. ³ И Исмаил изби всичките юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масифа, и халдейските военни, които се намираха там.

⁴ И случи се на втория ден след убиването на Годолия, за което никой не знаеше – ⁵ осемдесет души от Сихем, от Силом и от Самария с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарези в знак на скръб дойдоха с жертвен принос и ливан в ръка, за да ги принесат в разрушения Господен дом. ⁶ А Нетаниевият син Исмаил излезе от Масифа да ги посрещне, като вървеше и плачеше. И когато ги срещна, каза им: „Влезте при Ахикамовия син Годолия.“ ⁷ И когато влязоха посред града, Нетаниевият син Исмаил със своите мъже ги закла и ги хвърли в ров. ⁸ А между тях имаше десет души, които казаха на Исмаил: „Не ни убивай, защото имаме скрити на полето жито и ечемик, и маслиново масло, и мед.“ Така той се въздържа и не ги уби заедно с другите. ^9 (A)А ровът, където Исмаил хвърли всички трупове на мъжете, които изби заедно с Годолия, беше същият, който цар Аса направи от страх от израилския цар Ваас. Нетаниевият син Исмаил го напълни с убитите. ¹⁰ Тогава Исмаил подкара всички останали от народа, който беше в Масифа – царските дъщери и целия народ, останал в Масифа, които началникът на телохранителите Навузардан повери на Годолия, Ахикамовия син. Нетаниевият син Исмаил ги взе в плен и тръгна да отиде при амонците.

¹¹ Но когато Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха с него, чуха за всички злодеяния, които беше извършил Исмаил, Нетаниевият син, ¹² взеха всичките си мъже и отидоха да се бият с Нетаниевия син Исмаил. И го настигнаха при големия водоем в Гаваон. ¹³ И стана така, че когато целият народ, който беше пленен от Исмаил, видя Йоханан, син на Карея, и военачалниците, които бяха с него, се зарадва. ¹⁴ Тогава целият народ, който Исмаил беше подкарал от Масифа, се обърна и отиде на страната на Йоханан, син на Карея. ¹⁵ А Исмаил, Нетаниевият син, избяга от Йоанан с осем души и отиде при амонците.

¹⁶ Тогава Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници взеха от Масифа целия народ, който избавиха от Исмаил, Нетаниевия син, след като той беше убил Годолия, Ахикамов син – военни и жени, деца и скопци, които Йоханан беше върнал от Гаваон, ^17 (B)и отидоха в Химам, който е до Витлеем, за да избягат оттам в Египет ¹⁸ заради халдейците, защото се бояха от тях, след като Исмаил, син на Нетания, беше убил Годолия, син на Ахикам, когото вавилонският цар беше поставил управител на страната.

Молба на юдеите и Божият отговор

42 Тогава всички военачалници и Йоханан, син на Карея, и Йезания, син на Хошаия, и целият народ – малки и големи – дойдоха ² и казаха на пророк Йеремия: „Молим те, нека молбата ни бъде приятна пред тебе! Помоли се на Господ, своя Бог, за нас и за тези, които останаха! Защото останахме малцина от многото, както твоите очи виждат. ³ Нека Господ, твоят Бог, ни покаже пътя, по който да вървим, и какво трябва да правим.“ ⁴ А пророк Йеремия им рече: „Добре, съгласен съм. Ще се помоля на Господ, вашия Бог, както искате; и каквото ви отговори Господ, ще ви го съобщя. Нищо няма да скрия от вас.“ ⁵ Тогава те казаха на Йеремия: „Нека Господ бъде верен и истинен свидетел помежду ни, че наистина ще постъпим според словото, с което Господ, твоят Бог, те изпрати при нас. ⁶ И добро да бъде, и лошо, ще послушаме гласа на Господ, нашия Бог, при Когото ние те изпращаме, за да ни бъде добре, когато се вслушваме в гласа на Господ, нашия Бог.“

⁷ И случи се, че след десет дена дойде слово от Господ към Йеремия. ⁸ Тогава той повика Йоханан, син на Карея, и всички военачалници, които бяха с него, и целия народ от малък до голям, ⁹ и им рече: „Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да поднеса пред Него вашата молба: ^10 (C)‘Ако останете в тази земя, тогава ще ви съградя, а няма да ви разоря, и ще ви насадя, а няма да ви изкореня, защото съжалих за бедствието, което ви сторих. ¹¹ Не се бойте от вавилонския цар, от когото се страхувате. Не се бойте от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, за да ви спася и избавя от ръката му. ¹² Ще ви окажа милост и той ще се смили над вас и ще ви върне в земята ви’. ¹³ Но ако вие кажете: ‘Не искаме да останем в тази земя’, и не се вслушате в гласа на Господ, вашия Бог, ¹⁴ и речете: ‘Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем’, ¹⁵ тогава слушайте словото от Господ вие, останалите юдеи! Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Ако вие решите и тръгнете да влезете в Египет, и отидете да живеете там, ¹⁶ тогава мечът, от който се боите, ще ви застигне в египетската земя, а гладът, от който се страхувате, ще ви преследва там, в египетската земя, и там ще измрете. ¹⁷ Така ще стане с всички мъже, които решат да отидат в Египет и да живеят там: те ще умрат от меч, от глад и от мор. И няма да остане никой от тях, и няма да избегне бедствието, което Аз ще докарам върху тях’.“

^18 (D)Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Както се изляха гневът Ми и яростта Ми върху йерусалимските жители, така ще излея яростта Си върху вас, когато отидете в Египет. И ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и присмех и няма вече да видите тези места.“ ¹⁹ Господ говори за вас, останалите юдеи: „Не отивайте в Египет! Знайте добре, че днес съм ви предупредил.“ ²⁰ Защото постъпихте измамно против самите себе си, когато ме изпратихте при Господ, вашия Бог, с думите: „Помоли се на Господ, нашия Бог, за нас и ни предай всичко, което каже Господ, нашият Бог, и ще го сторим.“ ²¹ А днес аз ви съобщих, но не послушахте гласа на Господ, вашия Бог, и всичко онова, с което Той ме изпрати при вас. ²² И така, знайте добре, че ще измрете от меч, от глад и от мор на мястото, където искате да отидете и да живеете.

Служение на пророк Йеремия при бежанците в Египет

Насилствено отвеждане на пророка в Египет

43 И случи се, когато Йеремия привърши да говори на целия народ всичките думи на Господ, техния Бог, всички тези думи, с които Господ, техният Бог, го беше изпратил, ² тогава Азария, син на Осаия, и Йоханан, син на Карея, и всички високомерни мъже казаха на Йеремия: „Ти говориш лъжа. Господ, нашият Бог, не те е изпратил да кажеш: ‘Не отивайте в Египет да живеете там! ³ Но Нериевият син Варух те подбужда против нас, за да ни предадеш в ръцете на халдейците да ни убият или да ни отведат в плен във Вавилон’.“ ⁴ Така Йоханан, син на Карея, и военачалниците, и целият народ не послушаха Господния глас да останат в Ююдейската земя, ⁵ но Йоханан, син на Карея, и всички военачалници взеха всичките останали юдеи, които се бяха върнали от всичките народи, където бяха разпръснати, за да живеят в юдейската земя – ⁶ мъжете, жените, децата и царските дъщери, и всички онези, които началникът на телохранителите Навузардан беше оставил при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, – както и пророк Йеремия, и Нериевия син Варух, ^7 (E)и отидоха в египетската земя. Те не послушаха Господния глас, а отидоха в Тафнес.

Пророчество за нашествие на Навуходоносор в Египет

⁸ Тогава дойде слово от Господ към Йеремия в Тафнес: ⁹ „Вземи в ръцете си големи камъни и пред очите на Ююдейските мъже ги скрий в хоросанената настилка, която е при входа на фараоновия дворец в Тафнес, ^10 (F)и им кажи: ‘Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «Ето Аз ще изпратя и ще взема слугата Си, вавилонския цар Навуходоносор, и ще поставя престола му върху тези камъни, които скрих, и той ще разпъне върху тях своята шатра. ^11 (G)Той ще дойде и ще порази египетската страна: който е за смърт, ще накаже със смърт, който е за плен, да отиде в плен, а който е за меч, да бъде посечен с меч.

¹² И Аз ще запаля с огън капищата на египетските богове и той ще ги изгори, а тях ще плени. Тогава ще се облече с египетската земя, както пастир облича дрехата си, и ще излезе оттам необезпокояван. ¹³ И ще строши обелиските, които са в капището на Ветсамис в египетската земя, а капищата на египетските богове ще изгори с огън»’.“

Последни пророчества на Йеремия за преселилите се в Египет

44 Слово, което Господ отправи към Йеремия за всичките юдеи, които живееха в египетската земя, заселени в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос: ² „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Вие видяхте цялото бедствие, което изпратих върху Йерусалим и върху всички юдейски градове. И ето те сега са пусти и няма кой да живее в тях ³ заради нечестието им, което те извършиха, като Ме огорчаваха и отиваха да кадят и да служат на други богове, които не познаваха – нито те, нито вие, нито бащите ви. ^4 (H)Аз пращах при вас всички Свои служители – пророците, постоянно ги изпращах, като казвах: «Не вършете това гнусно нещо, което ненавиждам.» ⁵ Но те не дадоха ухо и не послушаха да се отвърнат от нечестието си и да не принасят жертви на други богове. ⁶ Затова Моето негодувание и Моят гняв се изляха и се разгоряха по юдейските градове и по улиците на Йерусалим, и те бяха разорени и пусти, както са и днес’.“

⁷ А сега така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Защо причинявате това голямо зло на своя живот, като изтребвате сред вас мъж и жена, дете и кърмаче сред Юдея и да не остане никой от вас? ^8 (I)Защо Ме огорчавате с делата на ръцете си, като принасяте жертви на чужди богове в египетската земя, в която вие дойдохте да живеете, та да бъдете погубени и да станете за проклятие и укор сред всички народи по земята? ⁹ Забравихте ли нечестието на вашите бащи и нечестието на юдейските царе, а и вашето собствено нечестие, и нечестието на жените ви, което вършихте по юдейската земя и по йерусалимските улици? ¹⁰ Не се смириха те и до днес, не се боят, нито постъпват според закона Ми и според разпоредбите Ми, които дадох лично на вас и на предците ви.“

¹¹ Затова Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз Самият ще се насоча против вас за бедствие и за погубването на цяла Юдея. ¹² И ще взема останалите юдеи, които тръгнаха да отидат и да се заселят в египетската земя, и ще паднат от меч, ще загинат от глад – от незначителен до големец ще умрат от меч и от глад. И ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор. ¹³ Защото ще накажа ония, които живеят в египетската земя, както наказах Йерусалим с меч, глад и мор, ¹⁴ така че никой от останалите юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, няма да избегне и да оцелее и да се върне в юдейската земя, към която жадуват да се върнат и да живеят там, защото няма да се върнат освен някои бегълци.“

¹⁵ Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там, събрани в голямо множество, и целият юдейски народ, който живееше в египетската земя в Патрос, отговориха на Йеремия следното: ¹⁶ „А колкото до думите, които ни наговори от името на Господ, няма да те послушаме, ¹⁷ но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята – небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме. ¹⁸ Но откакто престанахме да кадим на богинята – небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“ ¹⁹ А жените казваха: „И когато ние кадяхме на богинята – небесна царица, и възлияния ѝ правехме, нима без одобрението на нашите мъже ѝ правехме жертвени питки с нейно изображение и принасяхме възлияния?“

²⁰ Тогава Йеремия каза на целия народ – на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговаряше, така: ²¹ „Нима Господ не помни кадилните жертви, която кадяхте в юдейските градове и по йерусалимските улици – вие и предците ви, царете и първенците ви, и народът на страната? Нима не си спомня? ²² Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес. ²³ Понеже кадяхте и съгрешавахте против Господ, и не послушахте гласа на Господ, и не постъпвахте според закона Му и според наредбите и съветите Му, затова ви постигна това бедствие, както е в този ден.“

²⁴ По-нататък Йеремия каза на целия народ и на всички жени: „Чуйте думите на Господ, всички юдеи, които сте в египетската земя! ²⁵ Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Вие и жените ви не само говорехте с устата си, но вършехте и с ръцете си, като казвахте: «Непременно ще изпълним оброците си, които обещахме, да кадим на богинята – небесна царица, и да правим възлияния.» Добре, потвърждавайте оброците си и изпълнявайте оброците си’!“ ²⁶ Затова чуйте словото на Господ вие, всички юдеи, които живеете в египетската земя: „Ето Аз се заклех във великото Си име, казва Господ, че в цялата египетска земя името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е мъж юдеин, който да казва: ‘Жив е Господ Бог!’ ²⁷ Ето Аз бдя над тях за гибел, а не за добро и всички юдеи, които са в египетската земя, ще загинат от меч и глад, докато бъдат съвсем изтребени. ²⁸ И малцина ще са онези, които ще се отърват от меча и ще се върнат от египетската земя в юдейската земя. Тогава всички останали юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, ще разберат чии думи ще се сбъднат – Моите или техните.

²⁹ И това ще бъде знамението за вас, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да разберете, че думите Ми против вас за бедствие непременно ще се сбъднат.“ ^30 (J)Така казва Господ: „Ето Аз ще предам фараон Хофра, египетския цар, в ръцете на враговете му и в ръцете на онези, които искат да го убият, както предадох юдейския цар Седекия в ръцете на врага му, вавилонския цар Навуходоносор, който искаше да го убие.“

Слова за утеха на пророк Йеремия към Варух

45 ^(K)(L)Слово, което пророк Йеремия изрече към Нериевия син Варух, когато той записа в свитък тези думи, лично изговорени от Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиев син: ² „Така казва Господ, Израилевият Бог, за тебе, Варух: ³ ‘Ти казваш: «Горко ми, защото Господ прибави скръб към болката ми! Аз въздишам и не намирам покой»’.“

⁴ Така му кажи: „Тъй казва Господ: ‘Ето, което съм построил, Самият Аз ще съборя и каквото съм насадил, Аз ще изкореня – цялата тази земя. ⁵ А ти очакваш големи неща за себе си. Не очаквай! Защото Аз ще изпратя бедствие върху всяко същество, казва Господ, а на тебе ще оставя живота ти като плячка навред, където и да отидеш’.“