Chronological
3 Ето народите, които Господ остави в страната, за да подложи чрез тях на изпитание всички онези израилтяни, които вече нищо не знаеха за всички войни, водени за Ханаан 2 – само за да знаят и да се научат да воюват следващите поколения на израилтяните, които по-напред не са ги знаели: 3 (A)петима вождове на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваал-Ермон до входа в Емат. 4 Те бяха оставени, за да бъдат израилтяните подложени чрез тях на изпитание и да се разбере дали те се вслушват в заповедите на Господа, които Той бе заповядал чрез Мойсей на предците им. 5 Така израилтяните се заселиха между ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци[a] и йевусейци, 6 вземаха си дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, като служеха на боговете им.
Управление на съдиите в Израил
Първи съдия – Готониил
7 Израилтяните извършваха лоши дела пред Господа и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни вааловци и астарти. 8 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде във властта на месопотамския цар Хусарсатем, и израилтяните робуваха на Хусарсатем в продължение на осем години. 9 (B)След това израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна спасител, който ги избави – Готониил, син на Кеназ, по-малък брат на Халев. 10 Господният Дух въздейства мощно над него и го въздигна като съдия над Израил. Той потегли на война против Хусарсатем и Господ му помогна, така че месопотамският цар Хусарсатем претърпя тежко поражение. 11 (C)Тогава земята беше спокойна в продължение на четиридесет години. И Готониил, син на Кеназ, умря.
Втори съдия – Аод
12 Израилтяните започнаха пак да извършват лоши дела пред Господа и Господ даде сила на моавския цар Еглон против израилтяните, понеже те извършваха лоши дела пред Господа. 13 Той събра при себе си амонци и амаликитци, потегли на война, та порази Израил и завладя Града на палмите. 14 Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.
15 Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон. 16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро, 17 и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел. 18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете, 19 върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха. 20 Тогава Аод дойде при него – той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола. 21 Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му 22 толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад. 23 Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.
24 След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“ 25 Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята.
26 Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират. 27 Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело. 28 И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине. 29 Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави. 30 (D)Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години.
Трети съдия – Самегар
31 (E)След Аод дойде Самегар, син на Анат, който с волски остен изби шестстотин мъже от филистимците. Така и той допринесе за спасението на Израил.
Четвърти и пети съдия – Девора и Варак
4 След като Аод умря, израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа. 2 (F)Затова Господ ги предаде под властта на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисар, който живееше в Харошет-Гоим. 3 Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ, защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните в продължение на двадесет години.
4 В това време като съдия над Израил беше въздигната пророчицата Девора, жена на Лапидот. 5 Тя живееше под Деворината палма, между Рама и Ветил, в Ефремовата планина; при нея отиваха израилтяните за съд. 6 (G)Девора изпрати пратеници до Варак, потомък на Авиноам, от Кедес в Нефталимовото племе, повика го и му каза: „Господ, Бог Израилев, заповядва: ‘Иди, възлез на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от племената на Нефталим и Завулон. 7 (H)А Аз ще насоча към тебе при потока Кисон военачалника на Явин – Сисар, както и неговите колесници и многобройната му войска, и ще го предам под твоя власт’.“ 8 Варак ѝ отговори: „Ако дойдеш с мене, ще отида и аз; но ако не дойдеш с мене, няма да отида[b].“ 9 В отговор тя каза: „Да, аз ще дойда с тебе. Но няма да бъде твоя славата при похода, на който отиваш, защото под властта на женска ръка Господ ще предаде Сисар.“ И така Девора пое на път и дойде заедно с Варак в Кедес. 10 Варак свика мъжете от племената на Завулон и Нефталим в Кедес и след него потеглиха десет хиляди мъже. Така също и Девора тръгна заедно с него.
11 А кенеецът Евер, Мойсеев сродник, който се беше отделил от кенейците, потомци на Ховав, разпъна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.
12 И съобщиха на Сисар, че Авиноам, потомък на Варак, се е изкачил на планината Тавор. 13 Сисар призова всичките си деветстотин железни колесници, както и всички мъже, които бяха заедно с него, и потегли за битка от Харошет-Гоим при потока Кисон. 14 Тогава Девора каза на Варак: „Тръгни, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисар под твоя власт. Ето Сам Господ тръгва пред тебе!“ И така, Варак слезе от планината Тавор заедно с десет хиляди мъже. 15 (I)Тогава Господ приведе в уплах Сисар пред меча на Варак и всичките му колесници и цялата му войска, и Сисар слезе от колесницата си и побягна пеша. 16 Варак преследва тези колесници и войската до Харошет-Гоим. Цялата войска на Сисар беше поразена от меч – не остана жив нито един.
17 А Сисар побягна пеша в шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и племето на кенееца Хевер имаше приятелски отношения. 18 Тогава Яил посрещна Сисар и му каза: „Свърни, господарю мой, свърни при мене, не се бой.“ Когато той влезе при нея в шатрата, тя го покри с черга. 19 Сисар я помоли: „Дай ми да пия малко вода, жаден съм.“ Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го покри. 20 Сисар продължи: „Застани при входа на шатрата и ако някой дойде да те попита: ‘Има ли някой тука?’, ти отговори: ‘Няма.’“ 21 Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, полекичка отиде при него и заби кола в слепите му очи, така че той се заби чак в земята. А Сисар беше дълбоко заспал от умора – така той издъхна. 22 След това се появи Варак, който преследваше Сисар. Яил го посрещна с думите: „Ела, ще ти покажа мъжа, когото ти търсиш.“ Когато той свърна при нея, ето Сисар лежеше мъртъв, с кол в слепите си очи.
23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин на израилтяните. 24 Израилтяните усилваха все повече и повече натиска си над ханаанския цар Явин, докато най-после го унищожиха.
Победна песен на Девора и Варак
5 Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:
2 „Затова, че храбри воини предвождаха Израил,
затова че народът прояви усърдие –
прославете Господа!
3 Слушайте, царе, внимавайте, вождове!
Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа,
на Господа, Бога Израилев.
4 (J)Когато Ти, Господи, потегли от Сеир,
когато Ти тръгна от страната на Едом,
тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд
и от облаците се изляха води;
5 планините се топяха от присъствието на Господа –
самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.
6 (K)В дните на Самегар, наследник на Анат,
в дните на Яил пътищата пустееха
и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища.
7 Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил,
докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил.
8 (L)Народът избра нови богове,
затова се разрази войната пред вратата му.
Видяха ли се щит и копие
сред четиридесет хиляди мъже от Израил?
9 Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил,
към мъжете доброволци сред народа –
прославете Господа!
10 Вие, които гордо яздите на бели осли,
които седите на килими
и шествате по улиците – пейте песен!
11 Сред хорови песнопения при кладенци,
там, където черпят вода за стадата си –
там възхваляват спасителните дела на Господа,
спасителните дела на владичеството Му в Израил!
Тогава Господният народ потегли към портите.
12 Вдигни се, Деворо, вдигни се!
Запей песен!
Вдигни се и ти, Варак,
и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!
13 Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил;
Господ ми подчини силните.
14 Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик
след тебе, Вениамине, между твоето племе;
от Махира идваха вождове,
а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл.
15 Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както
и Исахар заедно с Варак,
се спуснаха пеша в долината.
В областите на Рувимовото племе
се правят дълги съвещания.
16 Защо си ми седнал между кошарите
и слушаш блеенето на стадата?
В областите на Рувимовото племе
ехтят силни прения.
17 Галаад обитава отвъд Йордан,
а защо племето на Дан седи в корабите?
Племето Асирово стои на морския бряг
и спокойно си живее при своите заливи.
18 Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си,
както и племето на Нефталим – по полските височини.
19 (M)Дойдоха царе, влязоха в битки,
тогава влязоха в битки ханаанските царе
в Танаах, при водите на Мегидон,
но плячка от сребро не взеха.
20 Звездите от небето воюваха,
воюваха с небесните си движения против Сисар.
21 Поток Кисон с буйни води завлече враговете,
поток Кедумим, поток Кисон.
Мощно се устреми ти, душо моя!
22 Тогава се чупеха конски копита
от стремглава езда,
от ездата на силните им ездачи.
23 Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, –
горко прокълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа срещу храбрите.
24 (N)Да бъде благословена между жените
Яил, жената на кенееца Хевер,
да бъде благословена между жените в шатрите!
25 Той вода поиска;
тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи.
26 Лявата си ръка тя протегна към кола,
а дясната – към ковашкия чук;
удари Сисар, разби главата му,
смаза и прониза слепите му очи.
27 При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря,
при нозете ѝ се сгърчи, падна;
където се сгърчи, там падна мъртъв.
28 През прозореца надничаше Сисаровата майка.
През решетката крещеше тя:
‘Защо се бави да дойде конницата му,
защо закъсняват колелетата на колесницата му?’
29 Нейните мъдри придворни ѝ отговарят
и даже сама тя дава отговор на себе си:
30 ‘Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят –
по девойка робиня, по две девойки на всеки воин;
та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи,
плячка от пъстрошарени везани дрехи,
от пъстрошарени дрехи, от две страни везани,
снети от рамене на пленници.’
31 (O)Така да погинат всички Твои врагове, Господи!
А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“
След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.