Chronological
13 След това Господ каза на Мойсей: 2 (A)„Посвети Ми всяко първородно, което се ражда при израилтяните, от човек до добитък – те са Мои.“
3 Тогава Мойсей нареди на народа: „Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото Господ със силна ръка ви изведе оттам. Никой да не яде нищо квасно. 4 Днес вие излизате в месец авив. 5 А когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и йевусейците, за която Той се кле на твоите бащи, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, – извършвай този обряд през този месец. 6 (B)Седем дена яж безквасни хлябове и в седмия ден да се състои празник, посветен на Господа. 7 Безквасни хлябове да се ядат седем дена и да не се намира у тебе квасен хляб, нито да се намира у тебе квасно. 8 (C)В онзи ден разкажи на сина си: ‘Това е заради онова, което Господ извърши за мене, когато излязох от Египет.’ 9 (D)И това да бъде за тебе знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти, за да бъде законът на Господа в устата ти; защото Господ със силна ръка те изведе от Египет. 10 Изпълнявай тази наредба в определеното време от година в година.
11 Когато Господ те въведе в ханаанската земя, както Той се кле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, 12 отделяй за Господа всичко, което се ражда първо: всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, принадлежи на Господа. 13 (E)А всяко от ослите, което се ражда първо, заменяй с агне; ако пък не го замениш, убий го; и всяко първородно от човек сред твоите потомци откупвай. 14 Когато в бъдеще те попита синът ти и каже: ‘Какво е това?’, ти му отговори: ‘Господ със силна ръка ни изведе от Египет, от дома на робството; 15 защото, когато фараонът упорито отказваше да ни пусне, Господ погуби всички първородни в Египет, от първородно на човек до първородно от добитък. Затова аз принасям в жертва на Господа всичко мъжко, което първо се ражда, а всеки първороден от моите синове откупвам.’ 16 (F)Това да бъде като знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти; защото Господ със силна ръка ни изведе от Египет.“
17 А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“ 18 Така Бог поведе народа по обиколен път през пустинята към Червено море. А израилтяните излязоха въоръжени от египетската земя. 19 (G)Тогава Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той строго бе заклел израилтяните с думите: „Тъй като Бог милостиво се грижеше за вас, вие вземете оттук със себе си костите ми.“
20 (H)След това те се придвижиха от Сокхот и установиха лагера си в Етам, към края на пустинята. 21 (I)А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Така те можеха да вървят и денем, и нощем. 22 Пред народа облачният стълб не отстъпваше денем, нито огненият стълб нощем.
Преминаване през Червено море
14 Господ каза на Мойсей: 2 „Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“ 3 Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“ 4 Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните.
5 Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“ 6 Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си. 7 Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях. 8 Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело. 9 След тях се впуснаха египтяните – всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.
10 Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа. 11 (J)Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет? 12 Нали бяхме ти казали същото в Египет: ‘Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.’“ 13 Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена. 14 Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“
15 Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят. 16 А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето. 17 Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“
19 Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях. 20 Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.
21 (K)Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха. 22 (L)Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. 23 А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона. 24 По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут. 25 Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“
26 Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“ 27 Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето. 28 (M)Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив. 29 (N)А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.
30 Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг. 31 Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.
Победни песни на Мойсей и Мариам
15 Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха:
„Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи;
коня и ездача му потопи в морето!
2 (O)Сила моя и песен моя е Господ.
За мене Той стана спасение.
Той е мой Бог. Аз ще Го прославя;
Бога на моите бащи ще прославя.
3 Господ е силен в битка.
Яхве е Неговото име.
4 Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето
и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.
5 (P)Бездните ги покриха:
като камък потънаха те в дълбините.
6 Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ;
Твоята десница, Господи, разби неприятеля.
7 (Q)С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си.
Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама.
8 От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове,
вълните застанаха като грамада,
бездни се откроиха посред морето.
9 Тогава неприятелят каза:
‘Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя,
ще се насити с тях моята мъст,
ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.’
10 С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри:
те потънаха като олово в мощните води.
11 (R)Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества?
Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите,
достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?
12 Ти простря десницата Си,
тогава земята ги погълна.
13 Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави,
и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.
14 Чуха народите и треперят;
ужас обзе жителите на филистимската страна.
15 Уплашиха се тогава князете на Едом,
трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени са
всички обитатели на Ханаан.
16 Страх и ужас да ги нападне,
от силата на Твоята мишца да застинат като камък,
докато достигне земята Твоят народ, Господи,
докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.
17 (S)Въведи го и го насади в планината на Своето наследство,
на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище,
в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18 Господ ще царува вовеки и вечно.“
19 Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето. 20 (T)Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора. 21 И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“
От Червено море до планината Хорив
22 След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода. 23 (U)Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера. 24 Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“ 25 (V)Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна.
Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание. 26 (W)Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“
27 След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.