Chronological

Освещаване на Соломоновия храм

8 ^(A)Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион. ² И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним. ³ Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега ⁴ и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите. ⁵ А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.

⁶ И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите, ⁷ защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му. ⁸ А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес. ^9 (B)В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя.

¹⁰ Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм ^11 (C)и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм. ^12 (D)Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак. ¹³ Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“

¹⁴ И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше. ¹⁵ Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза: ¹⁶ ‘От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.’

^17 (E)Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев. ¹⁸ Но Господ каза на баща ми Давид: ‘Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш; ¹⁹ обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.’ ²⁰ И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев. ²¹ В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“

²² И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето ^23 (F)и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце. ²⁴ Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща – Ти говори със Своята уста и го изпълни днес. ^25 (G)Сега, Господи, Боже Израилев, спази, каквото бе обещал на Своя служител Давид, моя баща, когато каза: ‘Пред лицето Ми винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство, но само ако твоите синове се придържат в пътя си, ходейки пред Мене, както ти ходеше пред Мене.’ ²⁶ Затова сега, Боже Израилев, нека бъде потвърдено Твоето слово, което си изрекъл пред Своя служител Давид, моя баща!

^27 (H)Наистина ли Бог ще живее на земята? Ето небето, дори небето на небесата, не могат да Те поберат, колко по-малко – този храм, който построих^[a]. ²⁸ Но погледни милостиво към молитвата на Своя служител и към молбата му, Господи, Боже мой, вслушай се в молбата и молитвата, с която Твоят служител Ти се моли днес, ^29 (I)така че очите Ти да бъдат отворени към този храм денем и нощем, към мястото, за което си казал: ‘Името Ми ще бъде там’ – и изслушвай молитвата, с която Твоят служител ще се моли на това място. ³⁰ Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.

³¹ Когато някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне, и поради това дойдат пред Твоя жертвеник в този храм, ³² тогава чуй на небето и извърши правосъдие за служителите Си – обяви беззаконния, така че да стовариш постъпката му върху неговата глава, и оправдай невинния, като му въздадеш според правдата му.

^33 (J)Когато Твоят народ Израил претърпи поражение от неприятели заради греха си против Тебе, когато се обърне към Тебе, прослави името Ти и Те помоли в този храм, ³⁴ тогава чуй и прости греха на Своя народ Израил, и го върни в земята, която си дал на предците му.

^35 (K)Когато небето се затвори и не вали дъжд, защото израилтяните са съгрешили пред Тебе, когато се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже Ти си ги смирил, ³⁶ чуй тогава от небето и прости греха на служителите Си и на Своя народ Израил, тъй като си им посочил добрия път, по който да вървят, и дай дъжд на Своята земя, която си дал на Своя народ в наследство.

^37 (L)Ако настанат глад в страната или мор, палещ вятър, мана, скакалци или пояждащи насекоми, или неприятел го притесни в земята му, както и някакво бедствие или болест, ³⁸ тогава при всяка молитва, при всяка молба, която се отправи от някой човек от целия Ти народ Израил, когато почувства болка в сърцето си и простре ръцете си към този храм, ³⁹ чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и помилвай; стори и въздай на всеки според всичките му постъпки като Сърцеведец, защото само Ти познаваш сърцето на всички човешки синове, ^40 (M)за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.

⁴¹ Ако чужденец, който не е от Твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради Твоето име, ⁴² защото всички ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна мощна ръка и за Твоята простряна ръка – дойде и се помоли в този храм, ⁴³ чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и стори всичко, за което чужденецът Те призовава, за да познаят Твоето име всички народи по земята и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да разберат, че този храм, който изградих, е наречен на Твоето име.

⁴⁴ Ако Твоят народ тръгне на война против свой неприятел, където Ти го изпращаш, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твоето име, ⁴⁵ тогава чуй от небето молитвата и молбата му и стори за него, каквото му е нужно.

^46 (N)Когато съгрешат пред Тебе – защото няма човек, който да не греши – и Ти се разгневиш срещу тях, и ги предадеш на неприятелите им, и завелите ги в плен ги отведат във вражеската страна, далечна или близка, ^47 (O)и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: ‘Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме’, ⁴⁸ и когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в страната на неприятелите си, които са ги пленили, и се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който изградих на Твоето име, ⁴⁹ тогава чуй от небето, от мястото, което Ти обитаваш, тяхната молитва и молба, стори за тях, каквото им е нужно; ^50 (P)и прости на Своя народ това, което е съгрешил против Тебе, и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към него в онези, които са го пленили, за да бъдат милостиви към него: ^51 (Q)защото той е Твой народ и Твой дял, който Ти изведе от Египет, от желязната пещ. ⁵² Нека очите Ти бъдат открити към молбата на Твоя служител и молитвата на Твоя народ Израил, за да се вслушваш, когато Те призовават, ⁵³ защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички народи на земята, както си казал чрез Своя служител Мойсей, когато изведе предците ни от Египет, Господи Боже.“

⁵⁴ След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето. ⁵⁵ И като застана, благослови на висок глас цялото Израилево събрание, казвайки: ^56 (R)„Благословен да бъде Господ, Който даде спокойствие на Своя народ Израил, както беше обещал. Не остана нито една неизпълнена дума от всички Негови добри обещания, които беше изрекъл чрез Своя служител Мойсей. ⁵⁷ Нека да бъде с нас Господ, нашият Бог, както Той беше с нашите предци. Да не ни изоставя, да не ни напуска, ⁵⁸ да склони сърцата ни към Себе Си, за да ходим по всичките Му пътища и да спазваме заповедите Му, наредбите и решенията Му, които е дал на предците ни. ⁵⁹ И тези думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат близо до Господа, нашия Бог, за да върши всеки ден, каквото е нужно за Неговия служител и за Неговия народ Израил, ⁶⁰ за да разберат всички народи по света, че Господ е Бог и няма друг. ⁶¹ И нека вашето сърце да бъде напълно предано на Господа, нашия Бог, за да постъпвате според наредбите и да спазвате заповедите Му, както е днес.“

⁶² Тогава царят и цял Израил с него принесоха жертва на Господа. ⁶³ Соломон принесе мирна жертва на Господа двадесет и две хиляди глави едър добитък и сто и двадесет хиляди глави дребен добитък. Така царят и всички израилтяни осветиха Господния храм. ⁶⁴ В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред Господния храм – принесе там всеизгаряния и хлебен принос, и тлъстината на мирните жертви. Защото бронзовият жертвеник, който е пред храма на Господа, беше малък да побере всеизгарянията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.

^65 (S)Така Соломон отпразнува по онова време празника Шатри. И цял Израил беше с него – голямо събрание, от Емат до Египетския поток спазиха празника пред Господа, нашия Бог: седем дена и още седем дена^[b] – четиринадесет дена. ⁶⁶ На осмия ден Соломон разпусна народа. И всички благословиха царя и се разотидоха по домовете си, като се радваха и веселяха от сърце за всичкото добро, което Господ направи на Своя служител Давид и на Своя народ Израил.

5 ^(A)Така беше завършена цялата работа, която Соломон извърши за Господния дом. И Соломон внесе посветеното от баща му Давид – среброто, златото и всички вещи, и ги положи в съкровищниците на Божия дом.

Пренасяне на ковчега на завета в храма

^2 (B)Соломон свика в Йерусалим старейшините на Израил, всички водачи на племена и глави на бащините родове на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град Сион. ³ И в седмия месец, за празника, всички израилтяни се събраха при царя. ⁴ Когато всички старейшини на Израил дойдоха, левитите вдигнаха ковчега ⁵ и го понесоха заедно със скинията на събранието, с всички свещени принадлежности, които бяха в скинията. Носеха ги свещениците и левитите. ⁶ А цар Соломон и всички израилтяни, които се бяха събрали около него, стояха пред ковчега и принасяха в жертва овце и волове, толкова много, че не можеха да се изброят и пресметнат. ⁷ Свещениците донесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на храма, в Светая Светих, под крилата на херувимите, ⁸ които те простираха над мястото на ковчега и го покриваха отгоре заедно с прътовете му. ⁹ А прътовете бяха толкова дълги, че се виждаха краищата им, издадени от ковчега към светилището, но навън не стърчаха. Те са там и до днес. ^10 (C)В ковчега нямаше нищо друго освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там, когато Господ сключи на Хорив съюз с израилтяните след излизането им от Египет.

¹¹ И когато всички свещеници излязоха от светилището, където се бяха осветили, без да спазват реда на смените си, ¹² когато всички певци левити – Асаф, Еман, Идутун с всичките си братя, облечени в скъпи дрехи, с цимбали, китари и арфи – стояха на изток от жертвеника и с тях сто и двадесет свещеници, които тръбяха с тръбите си, ^13 (D)свиреха и пееха като един, като хвалеха и славеха Господа. И когато екна звукът от тръби, цимбали и различни други инструменти и всички хвалеха благостта на Господа и вечната Му милост, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак ^14 (E)и заради него свещениците не можеха да застанат да служат, защото славата на Господа изпълни Божия дом.