Chronological

32 ^[a] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.

Яков се подготвя да срещне Исав

² След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. ³ Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. ⁴ Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. ⁵ Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: ‘Аз живях при Лаван. ⁶ Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.’“

⁷ Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ ⁸ Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. ⁹ Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“

^10 (A)Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: ‘Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!’ ¹¹ Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. ¹² Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата. ^13 (B)Ти обеща: ‘Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо’.“

¹⁴ Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав ¹⁵ – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, ¹⁶ тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. ¹⁷ Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“

¹⁸ След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: ‘Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?’, ¹⁹ ти отговори: ‘Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас’.“ ²⁰ Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: ²¹ ‘Ето твоят роб Яков идва след нас’.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ ²² Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.

Борбата на Яков с Бога

^23 (C)А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. ²⁴ Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. ²⁵ А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. ²⁶ Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. ²⁷ Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ ²⁸ Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ ^29 (D)Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ ^30 (E)Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?^[b]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. ^31 (F)Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ ³² Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си. ³³ Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.

Среща на Яков с Исав

33 Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него – четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини. ² Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ – след тях, Рахил с Йосиф – най-отзад, ³ а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята. ⁴ Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха. ⁵ Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“ ⁶ Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха. ⁷ Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха. ⁸ Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“ ⁹ Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“ ¹⁰ Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен. ¹¹ Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете ¹² и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“ ¹³ Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре. ¹⁴ Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“ ¹⁵ Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“ ¹⁶ Същия ден Исав се върна в Сеир. ¹⁷ А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща, както и кошари за своя добитък. Затова той нарече това място Сокхот. ^18 (G)След като се завърна от Месопотамия, Яков пристигна благополучно в град Сихем, който се намира в ханаанската земя. Тук той се разположи на стан пред този град. ^19 (H)От синовете на Емор, Сихемовия баща, той купи за сто монети част от нивата, където разположи шатрата си. ²⁰ Там той построи жертвеник и го нарече Ел-Елохе-Исраел.

Отмъщението на Якововите синове

34 Дина, дъщерята на Яков от Лия, излезе сред местните девойки. ² Видя я Сихем, синът на евееца Емор, княз на тази страна, грабна я, спа с нея и я озлочести. ³ Той се привърза към Якововата дъщеря Дина, обикна девойката, като ѝ говореше с нежни слова. ⁴ Тогава Сихем каза на баща си Емор: „Вземи ми тази девойка за жена.“ ⁵ Яков разбра, че дъщеря му Дина е обезчестена. По това време синовете му пасяха добитъка в полето. Яков си замълча до пристигането им. ⁶ След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него. ⁷ А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да става.

⁸ И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена. ⁹ Сродете се с нас – давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери. ¹⁰ Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“ ¹¹ А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви – ще дам, каквото и да ми кажете. ¹² Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове – ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“

¹³ На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост – нали той беше обезчестил сестра им Дина. ¹⁴ Затова те им казаха: „Не можем да направим това – да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас. ¹⁵ Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас – да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас. ¹⁶ Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ. ¹⁷ Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“

¹⁸ Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем. ¹⁹ Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом. ²⁰ Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители: ²¹ „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. ²² Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани. ²³ Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“ ²⁴ Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.

²⁵ А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина – Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол. ²⁶ С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха. ²⁷ Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена. ²⁸ Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето, ²⁹ както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите. ³⁰ Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители – ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“ ³¹ А те отговориха: „Нима бива да постъпват със сестра ни като с блудница?“