Chronological

30 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ ² Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ ³ Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ ⁴ Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. ⁵ Тя зачена и роди син на Яков. ⁶ Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. ⁷ Вала отново зачена и роди на Яков още един син. ⁸ Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. ⁹ Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. ¹⁰ Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. ¹¹ Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. ¹² Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. ¹³ Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. ¹⁴ По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ ¹⁵ Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ ¹⁶ И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. ¹⁷ Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. ¹⁸ „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. ¹⁹ Лия отново зачена и роди на Яков шести син. ²⁰ Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. ²¹ После роди дъщеря и я нарече Дина. ²² Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. ²³ Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ ²⁴ Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Забогатяването на Яков

²⁵ След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. ²⁶ При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ ²⁷ Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. ²⁸ Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ ²⁹ Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. ³⁰ Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“

³¹ Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: ³² да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. ³³ Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ ³⁴ Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ ³⁵ Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. ³⁶ Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.

³⁷ Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. ³⁸ Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. ³⁹ Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. ⁴⁰ Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. ⁴¹ Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. ⁴² А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. ⁴³ Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.

Яков бяга от Лаван

31 Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ ² Яков видя лицето на Лаван – то вече не беше към него такова, каквото беше преди. ^3 (A)Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“

⁴ Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък. ⁵ Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци. ⁶ А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща. ⁷ Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости. ⁸ Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени. ⁹ Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.

¹⁰ Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри. ^11 (B)Божий ангел ми каза насън: ‘Якове!’ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ ¹² Той продължи: ‘Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи. ^13 (C)Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.’“ ¹⁴ В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си? ¹⁵ Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари. ¹⁶ Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“ ¹⁷ Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. ¹⁸ Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. ¹⁹ А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. ²⁰ Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. ²¹ Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат^[a] и се насочи към планината Галаад.

Лаван преследва Яков

²² На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. ²³ Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. ²⁴ Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ ²⁵ Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.

Съюзът между Яков и Лаван

²⁶ Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война? ²⁷ Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи. ²⁸ Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно. ²⁹ Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: ‘Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.’ ³⁰ Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“ ³¹ В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: ‘Да не грабне от мене обратно дъщерите си.’ ³² Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове. ³³ Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. ^34 (D)А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо. ^35 (E)Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери. ³⁶ Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш? ³⁷ Ти прегледа всички мои вещи – какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини – нека те отсъдят между двама ни.

³⁸ Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох. ³⁹ Разкъсано от зверове не ти донасях – това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем. ⁴⁰ Денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ. Сънят бягаше от очите ми. ⁴¹ Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми. ^42 (F)Ако с мене не беше бащиният ми Бог – Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, – ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“ ⁴³ Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци? ⁴⁴ А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“

⁴⁵ Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник. ⁴⁶ Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха. ⁴⁷ Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад. ⁴⁸ Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад, ⁴⁹ а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг. ⁵⁰ Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“ ⁵¹ Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе – ⁵² те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник. ⁵³ Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак. ⁵⁴ Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.