Chronological

Принасяне на Исаак в жертва

22 ^(A)(B)А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“ ² Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“

³ Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил. ⁴ На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място. ⁵ Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“

⁶ Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно. ⁷ Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“ ⁸ Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък. ⁹ Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника. ¹⁰ Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си. ¹¹ Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“ ¹² „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“ ¹³ Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си. ¹⁴ Авраам нарече онова място Яхве-Ире^[a]. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.

¹⁵ Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам: ¹⁶ „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син, ^17 (C)Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си. ^18 (D)Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“ ¹⁹ След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.

²⁰ След тези събития известиха на Авраам: „Ето и Милка роди синове на брат ти Нахор: ²¹ първородния му Уц, неговия брат Вуз, бащата на Арам Кемуил, ²² Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“ ^23 (E)От Ватуил се роди Ревека. Тези осем синове роди Милка на Авраамовия брат Нахор. ²⁴ Също и наложницата му, на име Реума, роди синове: Тевах, Гахам, Тахаш и Мааха.

Смърт и погребение на Сарра

23 Сарра живя сто двадесет и седем години – толкова бяха годините на живота ѝ. ² Сарра умря в Кириат-Арба, сега Хеврон – в ханаанската земя. Авраам дойде да плаче и ридае за Сарра. ³ Като остави покойницата си, Авраам говори с хетите: ^4 (F)„Аз съм чужденец и пришълец сред вас. Продайте ми място за гробница между вас, което да си е мое, за да погреба моята покойница.“ ⁵ Хетите отговориха на Авраам: ⁶ „Чуй ни, господарю наш. За нас ти си човек, любим на Бога. Погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места. Никой от нас няма да ти откаже погребално място да погребеш покойницата си.“

⁷ Тогава Авраам стана и се поклони на хетите, жители на тази страна, ⁸ и каза: „Ако сте съгласни да погреба моята покойница, чуйте ме: помолете заради мене Цохаровия син Ефрон ⁹ да ми даде пещерата Махпела, която е в края на нивата му. Аз ще я купя с пълна цена, за да си е моя – за гробница между вас.“ ¹⁰ А Ефрон седеше между хетите. Хетът Ефрон отговори на Авраам открито пред хетите – пред всички, събрани при градските порти: ¹¹ „Не, господарю, чуй ме: ‘Давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея. Подарявам ти я пред Своите съплеменници – погреби тук покойницата си.’“ ¹² Авраам се поклони пред жителите на тази земя. ¹³ Той каза на Ефрон открито пред жителите на тази земя: „Моля те, послушай ме, плащам ти цената на нивата. Вземи я от мене и аз ще погреба там покойницата си.“ ¹⁴ Ефрон отговори на Авраам: ¹⁵ „Господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.“ ¹⁶ Авраам се съгласи с Ефрон. Той претегли на Ефрон сребро, колкото беше обявил открито пред хетите – четиристотин сикли сребро, каквито вървяха между търговците.

¹⁷ Тогава Ефроновата нива, която е при Махпела, срещу Мамрѐ – нивата и пещерата, която беше в нея, както и всички дървета в нивата посред границите наоколо, станаха ¹⁸ владение на Авраам пред потомците на Хет – пред всички, събрани при градските порти. ¹⁹ След това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела срещу Мамрѐ, сега Хеврон, в ханаанската страна. ^20 (G)Така Авраам придоби от хетите за собствено гробище нивата и пещерата, която е в нея.

Женитбата на Исаак за Ревека

24 ^(H)Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко. ^2 (I)Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми ^3 (J)и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми^[b] жена от дъщерите на ханаанците, между които живея. ⁴ Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“ ⁵ Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“

⁶ Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там. ⁷ Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми. ⁸ Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“ ⁹ Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо. ¹⁰ Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор. ^11 (K)Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. ¹² Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам. ¹³ Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода. ¹⁴ Нека девойката, на която аз кажа: ‘Наведи стомната си да пия’, и която ми отговори: ‘Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият’ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“

¹⁵ Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор. ¹⁶ Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи. ¹⁷ А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“ ¹⁸ Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие. ¹⁹ А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“ ²⁰ Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили. ²¹ Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не. ²² След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли. ²³ Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“ ²⁴ А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“ ²⁵ След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“ ²⁶ Тогава той се наведе, поклони се пред Господ ²⁷ с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“

²⁸ Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това. ²⁹ Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия, ³⁰ защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора. ³¹ Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“

³² Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него. ³³ Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“ ³⁴ Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб. ³⁵ Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли. ³⁶ Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше. ³⁷ Моят господар ме закле с думите: ‘Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея, ³⁸ а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.’ ³⁹ Аз казах на господаря си: ‘Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.’ ⁴⁰ Но той ми отговори: ‘Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом. ⁴¹ Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.’

⁴² Така аз дойдох днес при извора и се помолих: ‘Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно, ⁴³ то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: «Дай ми да пия малко от твоята стомна», ⁴⁴ и която ми отговори: «Пий ти, а също и за камилите ти ще налея» – нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.’ ⁴⁵ Още не бях успял да изрека това – ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: ‘Дай ми да пия.’ ⁴⁶ Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: ‘Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.’ Аз пих, а тя напои камилите ми. ⁴⁷ Аз я попитах: ‘Кажи ми чия дъщеря си.’ Тя отговори: ‘Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.’ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ. ⁴⁸ Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар. ⁴⁹ Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“

⁵⁰ Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо. ⁵¹ Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“ ⁵² Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята. ⁵³ Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. ⁵⁴ След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“

⁵⁵ Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“ ⁵⁶ Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“ ⁵⁷ Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“ ⁵⁸ Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“ ⁵⁹ Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го, ^60 (L)като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“

⁶¹ След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина. ^62 (M)А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев. ⁶³ Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили. ⁶⁴ Ревека видя Исаак и скочи от камилата. ⁶⁵ Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри. ⁶⁶ Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил. ⁶⁷ Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.