Chronological

19 ^(A)Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята ² и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“ ³ Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха. ⁴ Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом – млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата. ^5 (B)Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“

⁶ Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си ⁷ и каза: „Братя мои, не правете това зло. ⁸ Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“ ⁹ Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата. ¹⁰ Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата. ¹¹ Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.

¹² Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място, ¹³ защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“ ¹⁴ Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува. ¹⁵ Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“ ^16 (C)Но понеже Лот се бавеше, мъжете^[a] взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали. ¹⁷ А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“ ¹⁸ Но Лот им отговори: „Не, Господи! ¹⁹ Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина. ²⁰ Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там – той е малък и животът ми ще се запази.“

²¹ Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе – няма да разруша града, за който ти говориш. ²² Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор^[b].

²³ Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор. ²⁴ Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел ^25 (D)и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя. ^26 (E)А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.

^27 (F)Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ. ^28 (G)Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ. ²⁹ Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.

Произход на моавци и амонци

³⁰ А Лот заедно с двете си дъщери напусна Сигор и заживя в планината, понеже се боеше да остане в Сигор. Затова той се посели в пещера заедно с двете си дъщери. ³¹ Тогава по-голямата каза на по-малката: „Баща ни е стар, а няма вече мъж на земята, който да заживее с нас, както е прието по света. ³² Затова нека упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.“ ³³ През нощта те упоиха баща си с вино. По-голямата влезе при баща си и спа с него, а той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала. ³⁴ На другия ден тя каза на сестра си: „Миналата нощ аз спах с баща си. Да го упоим с вино и тази нощ. Също и ти влез, спи с него, за да запазим потомство от баща си.“ ³⁵ Също и тази нощ те упоиха баща си с вино. По-малката сестра влезе и спа с него. А той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.

³⁶ Така двете дъщери на Лот заченаха от баща си. ³⁷ По-голямата роди син и го нарече с името Моав^[c]. И до ден днешен той се смята за баща на моавците. ³⁸ Така също по-малката роди син и го нарече с името Бен-Ами^[d]. И до ден днешен той се смята за баща на амонците.

Авраам в Герар

20 ^(H)Оттам Авраам се отправи към Негев и се засели между Кадес и Сур. След това се засели в Герар. ² Авраам каза за жена си Сарра: „Тя ми е сестра.“^[e] Затова герарският цар Авимелех изпрати, та взе Сарра. ³ Но Бог се яви на Авимелех през нощта насън и му каза: „Ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж.“ ⁴ А Авимелех не се беше докоснал до нея. „Господи, нима ще погубиш^[f] невинния народ? ⁵ Нали той сам ми каза: ‘Тя ми е сестра’? А и тя самата каза: ‘Той ми е брат.’ С чисто сърце и невинни ръце направих това.“

⁶ Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея. ⁷ А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“ ⁸ Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха. ⁹ Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“ ¹⁰ Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“

¹¹ Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми. ¹² Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена. ¹³ Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: ‘Направи ми това добро – където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.’“

¹⁴ Тогава Авимелех взе^[g] дребен и едър добитък, роби и робини и ги даде на Авраам. Върна му и неговата жена Сарра ¹⁵ с думите: „Ето земята ми е пред тебе – където искаш, там се засели.“ ¹⁶ А на Сарра каза: „Аз дадох на брат ти хиляда сикли сребро. Това ще покрие твоята обида в очите на твоите близки и твоята чест ще бъде възстановена.“ ¹⁷ Авраам се помоли на Бога и Бог изцери Авимелех, жена му и робините му и те започнаха да раждат. ¹⁸ Защото заради Сарра, жената на Авраам, Господ беше направил безплодни всички жени в дома на Авимелех.

Раждането на Исаак

21 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. ^2 (I)Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. ³ Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. ^4 (J)На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. ⁵ Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.

⁶ А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ ⁷ И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“ ^8 (K)Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.

Агар и нейният син Измаил

⁹ Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива^[h]. ^10 (L)Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“

¹¹ Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. ^12 (M)Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. ¹³ Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“

¹⁴ Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. ¹⁵ Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. ¹⁶ След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. ¹⁷ Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. ¹⁸ Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“

¹⁹ Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. ²⁰ Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. ²¹ Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.

Авраам в спор с Авимелех

^22 (N)В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. ²³ А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“

²⁴ Авраам отговори: „Заклевам се.“ ²⁵ Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби. ²⁶ Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“ ²⁷ Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз. ²⁸ Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък. ²⁹ Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“ ³⁰ Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“ ³¹ Затова Авраам нарече това място Вирсавия^[i], понеже там се заклеха и двамата. ³² След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя. ³³ Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог. ³⁴ И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.