Chronological

Покаянието на смирения Йов

40 ^[a] В отговор Господ продължи да говори на Йов: ² „С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш? Онзи, който обвинява Бога, той трябва да даде отговор!“

³ Тогава Йов отговори на Господа и каза: ⁴ „Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста. ⁵ Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“

Речта на Бога от бурята. Бог е над силите на злото

⁶ От бурята Господ каза на Йов в отговор: ⁷ „Препаши кръста си като героичен мъж, Аз ще те питам, а ти ми отговаряй! ⁸ Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си? ⁹ Твоята ръка като Божията ли е? И можеш ли да извисиш гръмовит глас като Бога?

¹⁰ Със слава и величие се украси тогава и се облечи в блясък и великолепие! ¹¹ Излей потока на своя гняв, погледни всичко, което е горделиво, и го унизи! ¹² Погледни всичко, което е високомерно, и го принизи, смажи нечестивите на тяхното място! ¹³ Зарий ги всички заедно в праха на нищожеството и забули лицата им в мрак. ¹⁴ Тогава ще те възхваля, понеже твоята десница те спасява.

Бехемотът^[b]

¹⁵ Ето бехемота, който съм създал, както и тебе! Трева пасе той като вол. ¹⁶ Ето неговата сила е в бедрата му и неговата мощ е в мускулите на корема му. ¹⁷ Размахва като кедър опашката си, сухожилията на бедрата му са преплетени. ¹⁸ Костите му са като бронзови тръби, а кокалите му са като железни колове.

¹⁹ Той е първенец на Божиите творения. Само Този, Който го е създал, може да приближи меча си до него. ²⁰ Планините му носят храна и всички диви животни играят край него там. ²¹ Той си почива под лотосови храсталаци, в убежище от тръстика и в тресавище. ²² Лотосовите стъбла го покриват със сянка, върби край потока го прикриват. ²³ Ето когато реката бушува, той не бърза; остава спокоен, дори Йордан да се влива в устата му. ²⁴ Кой би застанал насреща му и би прокарал ловно въже през ноздрите му?

Левиатан^[c]

^25 [d] Можеш ли да ловиш левиатан с въдица и с връв да вържеш езика му? ²⁶ Ще прекараш ли през носа му тръстикова връв? Ще пробиеш ли бузата му с кука? ²⁷ Ще ти се моли ли много, ще ти говори ли кротко? ²⁸ Ще сключи ли съюз с тебе? Ще го вземеш ли завинаги за свой роб? ²⁹ Ще се забавляваш ли с него като с птичка? Може ли да го вържеш на връв заради своето момиче? ³⁰ Ще го спазаряват ли риболовци, ще го делят ли между търговци? ³¹ Можеш ли да намушкаш кожата му с остриета и с риболовен харпун – неговата глава? ³² Опитай, постави ръката си на него! Помни за борбата! Не прави това повторно!

41 Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали. ² Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене? ³ Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.

⁴ Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота. ⁵ Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня? ⁶ Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас! ⁷ Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат. ⁸ Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях. ⁹ Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят. ¹⁰ Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората. ¹¹ От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат. ¹² От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел. ¹³ Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък. ¹⁴ На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас. ¹⁵ Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват. ¹⁶ Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък. ¹⁷ Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват. ¹⁸ Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела. ¹⁹ За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза. ²⁰ Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка. ²¹ Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне. ²² Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя. ²³ Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас. ²⁴ След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива. ²⁵ На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен. ²⁶ На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“

Йов се смирява пред Бога

42 Тогава Йов в отговор каза на Господа: ² „Познах, че Ти всичко можеш и че няма замисъл, който не можеш да осъществиш. ^3 (A)Ти каза: ‘Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?’ Ето защо аз говорих, без да разбирам, за чудни на мене дела, които не познавах. ⁴ Ти каза още: ‘Послушай и Аз ще говоря, и каквото питам, обясни Ми!’ ⁵ Слушал бях с ухо за Тебе от мълва, а сега очите ми Те виждат. ⁶ Затова се отричам и се разкайвам в прах и пепел.“

Заключение

Епилог. Господ порицава тримата приятели на Йов, който се моли за тях

⁷ И след като изказа тези думи към Йов, Господ каза на Елифаз Теманеца: „Моят гняв се разпали против тебе и твоите двама приятели, понеже вие не говорихте за Мене така искрено, както моят служител Йов. ⁸ А сега вземете седем бика и седем овена, идете при моя служител Йов и принесете всеизгаряне за вас. Моят служител Йов трябва да се помоли за вас, защото само неговата молитва ще приема, за да не ви въздам наказание, тъй като не говорихте за Мене така искрено, както Моят служител Йов.“ ⁹ Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец отидоха и направиха така, както Господ им заповяда. И Господ прие Йов.

Господ отново дарява на Йов благополучие

^10 (B)Господ обърна съдбата на Йов, след като той се помоли за приятелите си. И Господ даде на Йов двойно повече от онова, което той имаше по-рано. ¹¹ Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри, и всичките му познати. Те ядоха с него хляб в дома му, изказаха му съчувствие и го утешаваха за всичкото зло, което Господ му бе изпратил. И дадоха му всеки по една кешита и по един златен пръстен.

¹² И Господ благослови следващите години на живот на Йов: той имаше четиринадесет хиляди глави дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда впряга едър добитък и хиляда ослици. ¹³ Имаше и седем синове и три дъщери. ¹⁴ И нарече първата Йемима, втората – Кециа, и третата – Керен Хапух. ¹⁵ И по цялата земя нямаше толкова красиви жени като дъщерите на Йов. И техният баща им даде наследствени части между братята им.

¹⁶ И живя Йов сто и четиридесет години и видя синове и внуци от четири поколения. ¹⁷ Тогава Йов умря стар и сит на живот.