Chronological

Трета реч на Елиуй. Никой не може да се сравни с Бога!

35 Елиуй продължи да говори и каза: ² „Смяташ ли за правилно това, което изрече: ‘По-прав съм от Бога’, ³ както и това, че казваш: ‘Каква ми е ползата от невинността и каква ми е изгодата, ако бих грешал?’ ⁴ Аз ще отвърна с думи – на тебе и на приятелите ти с тебе. ⁵ Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе! ⁶ Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш? ⁷ Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти? ^8 (A)Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е.

⁹ Потисканите викат от многото потисници и поради насилието на силните зоват за помощ, ¹⁰ но никой не казва: ‘Къде е Бог, моят Творец, Който дава помощ през нощта, ¹¹ Който ни поучава повече, отколкото добитъка по земята, и ни вразумява повече от птиците в небето?’ ¹² Там те викат, но Той не им отговаря поради гордостта на злите хора. ¹³ Да, наистина напразно викат и Всемогъщият не взима под внимание това. ¹⁴ Въпреки че казваш, че не Го виждаш, но съдът е пред Него и ти го очаквай. ¹⁵ А сега, понеже Той не проявява гнева Си и не обръща твърде внимание на гордост, ¹⁶ затова Йов отвори лекомислено устата си и безразсъдно лее думи.“

Бог е справедлив съдия

36 Елиуй продължи да говори и каза: ² „Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога. ³ Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост, ⁴ понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.

⁵ Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен. ⁶ Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото. ⁷ Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат. ⁸ Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята, ⁹ Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели, ¹⁰ и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха. ¹¹ Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост. ¹² Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.

¹³ Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове. ¹⁴ Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници. ¹⁵ Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото. ¹⁶ И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.

¹⁷ Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане. ¹⁸ Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп. ¹⁹ Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила. ²⁰ Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват. ²¹ Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.

Химн за всесилната Божия мъдрост

^22 (B)Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него? ²³ Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: ‘Ти постъпваш несправедливо?’ ²⁴ Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват. ²⁵ Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече. ²⁶ Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим. ²⁷ Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд. ²⁸ Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората. ²⁹ И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра? ³⁰ Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак. ³¹ От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие. ³² В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари. ³³ Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“

37 „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си. ^2 (C)Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. ³ Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята. ⁴ След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм. ^5 (D)Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. ⁶ Защото Той казва на снега: ‘Падай на земята!’, и на проливния дъжд властно: ‘Изливай се още по-силно!’ ⁷ Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела. ⁸ Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището. ⁹ От юг идва буря, от север – студ. ^10 (E)От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. ¹¹ И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му. ¹² И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята, ¹³ било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.

¹⁴ Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса! ¹⁵ Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак? ¹⁶ Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието? ¹⁷ Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър, ^18 (F)ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? ¹⁹ Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим. ²⁰ Ще Му бъде ли казано: ‘Аз искам да говоря?’ Би ли казал някой, че би искал да загине? ²¹ А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти. ²² От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение. ²³ Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява. ²⁴ Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“