Chronological

Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

29 Тогава Йов продължи своето слово и каза: ² „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, ³ когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; ^4 (A)когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; ⁵ когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; ^6 (B)когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! ^7 (C)Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, ⁸ видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, ⁹ князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, ¹⁰ гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. ¹¹ Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, ^12 (D)защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. ¹³ Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. ^14 (E)Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. ¹⁵ Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, ¹⁶ баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. ^17 (F)На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. ¹⁸ Казвах си: ‘В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; ¹⁹ коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, ²⁰ славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!’

²¹ Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет ²² След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. ^23 (G)Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. ^24 (H)Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. ²⁵ Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“

Сегашното бедствено положение е незаслужено

30 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. ² За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила. ³ От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята, ⁴ късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб. ⁵ Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци, ⁶ за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки. ^7 (I)Викат между храстите, врат се под трънаците – ⁸ подли и безименни човеци, измет на земята.

^9 (J)На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. ¹⁰ Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми. ¹¹ Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си. ¹² Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене, ¹³ а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това. ¹⁴ Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място. ^15 (K)Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.

¹⁶ И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха. ¹⁷ Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой. ¹⁸ С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми. ¹⁹ Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел. ²⁰ Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш. ²¹ Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене. ²² Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма. ²³ Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.

²⁴ Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда? ²⁵ Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните? ²⁶ Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак. ²⁷ Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби. ²⁸ Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам. ²⁹ Станах брат на чакалите и приятел на щраусите. ³⁰ Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега. ³¹ Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“

Клетвата на Йов

31 ^(L)„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. ² Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините? ³ Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника? ⁴ Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?

⁵ Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама, ⁶ нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност. ⁷ Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно, ⁸ нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.

^9 (M)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, ¹⁰ нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея, ¹¹ защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд; ¹² защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.

¹³ Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене, ¹⁴ какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря? ^15 (N)Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?

¹⁶ Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят? ¹⁷ Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак? ¹⁸ Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел. ¹⁹ Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха, ²⁰ не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета? ²¹ Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите, ²² нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя, ²³ тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.

^24 (O)Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: ‘Ти си мое упование?’ ²⁵ Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, ^26 (P)ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, ²⁷ прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – ²⁸ това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.

^29 (Q)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? ³⁰ Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. ³¹ Не казваха ли хората от шатрата ми: ‘Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?’ ³² Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. ³³ Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, ³⁴ понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. ³⁵ Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. ³⁶ Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. ³⁷ Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.

³⁸ Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, ³⁹ ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, ⁴⁰ нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“

Край на думите на Йов.