Chronological

Силните не питат за Божията воля

24 Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние? ^2 (A)Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои; ³ от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол; ⁴ сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият. ⁵ Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си. ⁶ Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек; ^7 (B)нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка; ⁸ прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали; ⁹ откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.

¹⁰ Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати; ¹¹ изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват. ¹² В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.

Срещу враговете на светлината

^13 (C)И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ. ¹⁴ Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът. ^15 (D)И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице. ¹⁶ В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината. ¹⁷ За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.

Бог ще ги погуби

¹⁸ Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята. ¹⁹ Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника. ²⁰ Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво.

²¹ Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро. ²² Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си, ²³ дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища. ²⁴ Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете. ²⁵ Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?

Трета реч на Вилдад. Възхвала на Божието всемогъщество

25 В отговор Вилдад Савхеец каза: ² „Бог господства с власт, внушаваща страх; Той твори мир в небесните Си висини. ³ Имат ли брой Неговите служещи сили? И върху кого не изгрява Неговата светлина? ^4 (E)Но как би могъл човек да бъде прав пред Бога, как би могъл роденият от жена да бъде чист? ⁵ Ето дори месечината, и тя не е светла пред Него, и звездите не са чисти в очите Му, ⁶ а още по-малко един човек, който е като червей, и човешкият син, който е като земен червей.“

Отговор към Вилдад. Колко велик и мощен е Бог

26 В отговор Йов каза: ² „Как ти помогна на останалия без сили, как подкрепи немощната ръка! ³ Какъв прекрасен съвет даде на немъдрия и как го поучаваш да вниква в пълнота! ^4 (F)На кого ти извести тези думи и чий дух излизаше от тебе? ⁵ Ето рефаими треперят, водите и всичко, което живее в тях. ^6 (G)Преизподнята е разбулена пред Него и няма покривало за ада. ^7 (H)Разпрострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо. ⁸ Той връзва водите в облаците Си и облакът под тях не се разкъсва от тежестта им. ⁹ Обвил е престола Си и е разпрострял Своя облак над него. ^10 (I)Очертал е граница на водната повърхност там, където е пределът между светлината и тъмнината. ¹¹ Стълбовете, на които е опряно небето, треперят и се ужасяват, когато Бог ги заплаши с наказание. ¹² Със Своята сила Той вълнува морето и с разума Си поразява бушуването му. ^13 (J)Неговото дихание е дало блясъка на небето, Неговата ръка е пронизала бягащата змия. ¹⁴ Ето това са покрайнините на пътя Му! Това е само шепот, чут от Него! А кой може да разбере гърма на Неговата мощ?“

Йов е убеден, че съвестта му е чиста, и той познава Божията мощ

27 Йов продължи своето слово: ^2 (K)„Жив е Бог, Който ме лиши от право, и Всемогъщият, Който опечали душата ми. ^3 (L)Докато диханието ми е у мене и Божият дух в ноздрите ми, ⁴ моите устни няма да проговорят неправда и езикът ми няма да произнесе измама! ⁵ Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност. ⁶ Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.

⁷ Врагът ми е като нечестив човек и моят противник е като злодей. ⁸ Защото каква е надеждата за беззаконника, когато Бог прекъсне живота му, изтръгне душата му? ⁹ Ще се вслуша ли Бог във вика му, когато го сполети беда? ¹⁰ Ще има ли утеха за него във Всемогъщия и ще призовава ли той Бога по всяко време? ¹¹ Ще ви поуча какво има в Божията ръка, няма да скрия какво възнамерява Всемогъщият. ¹² Ето вие всички видяхте, а защо празнословите?

^13 (M)Това е участта от Бога, отредена за нечестив човека, и наследството, което потисниците получават от Всемогъщия. ¹⁴ Ако се умножават синовете на такъв човек, ще загинат от меч, и потомците му няма да се насищат с хляб. ¹⁵ Останалите след него смъртта ще погребе, а вдовиците им няма да плачат. ¹⁶ Дори да натрупа и куп сребро като многобройните песъчинки и да приготви дрехи като големите купове глина ¹⁷ – всичко това той ще приготви, но праведникът ще се облича и чистият ще наследи среброто. ^18 (N)Своята къща изгражда като молец и си прави колиба, както пазач; ¹⁹ ляга да спи богат, а не се събужда такъв: отваря очи и вече не е такъв. ²⁰ Като потоп ще го постигне ужас; нощем ще го грабне буря. ²¹ Ще го вдигне източен палещ вятър и ще тръгне, но вятърът ще го отвлече от мястото му. ²² Безжалостно ще налети бедствие върху него колкото и да иска да избегне от него. ²³ Ще се пляска с ръце по него и ще се подсвирва от мястото му.“

Прослава на мъдростта, тя е непостижима за човека

28 Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват. ² Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ. ³ Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка. ⁴ Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек. ⁵ Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън. ⁶ Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.

⁷ Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало. ⁸ Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.

⁹ На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини, ¹⁰ тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност. ¹¹ Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.

^12 (O)Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума? ^13 (P)Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите. ¹⁴ Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“ ^15 (Q)Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея. ¹⁶ Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир. ¹⁷ Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато. ¹⁸ За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери. ¹⁹ С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.

²⁰ Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума? ²¹ Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето. ²² Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“

^23 (R)Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място, ^{24 (S)(T)(U)}защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе. ²⁵ Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата, ²⁶ когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния, ^27 (V)тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита. ^28 (W)Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“