Chronological

Призивът на Йов към Бога

14 ^(A)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. ^2 (B)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. ³ И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? ⁴ Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! ⁵ Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, ⁶ то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

⁷ За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. ⁸ Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, ⁹ но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. ¹⁰ А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? ¹¹ Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. ¹² Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. ¹³ О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! ¹⁴ След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. ¹⁵ Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. ^16 (C)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. ¹⁷ В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.

¹⁸ Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, ¹⁹ както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. ²⁰ Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. ²¹ На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. ²² Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“

Втора реч на Елифаз. Йов е обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

15 В отговор Елифаз Теманец каза: ² „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър? ³ Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза? ⁴ При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога. ⁵ Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите. ⁶ Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.

⁷ Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете? ⁸ Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост? ⁹ Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме? ¹⁰ Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти. ¹¹ Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе? ¹² Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели? ¹³ Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи? ^14 (D)Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? ¹⁵ Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти. ¹⁶ Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.

¹⁷ Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа ^18 (E)това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях. ¹⁹ Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил. ²⁰ Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник. ^21 (F)Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител. ²² Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч. ²³ За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо. ²⁴ Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение. ²⁵ Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия, ²⁶ устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове. ²⁷ Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му. ²⁸ Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха. ²⁹ Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята. ³⁰ Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее. ³¹ Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му. ³² Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят. ³³ Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си. ³⁴ Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа. ^35 (G)Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“

Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

16 В отговор Йов каза: ² „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие! ³ Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш? ^4 (H)И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас; ⁵ бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.

⁶ Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава. ⁷ Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство. ⁸ Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене. ⁹ Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене. ¹⁰ Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене. ¹¹ Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви. ¹² Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си. ¹³ Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми, ¹⁴ нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин. ¹⁵ Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог. ¹⁶ Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми, ¹⁷ макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.

¹⁸ Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик. ¹⁹ И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините! ²⁰ Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога. ²¹ О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел. ^22 (I)Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.