Chronological

Бог – Творец и Промислител

10 ^(A)Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. ² Ще кажа на Бога: ‘Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? ³ Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? ⁴ Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? ⁵ Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, ⁶ че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, ^7 (B)макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? ^8 (C)Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? ^9 (D)Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш? ¹⁰ Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене, ¹¹ с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи, ¹² живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух? ¹³ Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл: ¹⁴ Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш. ¹⁵ Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми ¹⁶ – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. ¹⁷ Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.

^18 (E)Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; ¹⁹ бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. ^20 (F)Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, ²¹ преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, ²² в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак’.“

Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири

11 В отговор Софар Наамец каза: ² „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав? ³ Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? ⁴ Ти рече: ‘Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.’ ⁵ О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе ^6 (G)и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.

⁷ Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия? ⁸ Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш? ⁹ По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето. ¹⁰ Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства? ¹¹ Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание? ¹² Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.

¹³ Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце ¹⁴ – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, – ¹⁵ тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. ¹⁶ Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода. ¹⁷ И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро. ¹⁸ И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно. ¹⁹ Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят. ²⁰ А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“

Отхвърляне на обвиненията с вяра в провидението на всемогъщия Бог

12 В отговор Йов каза: ² „Естествено, вие сте само човеци и с вас ще умре мъдростта ви. ^3 (H)Имам разум, както и вие; не падам по-долу от вас и у кого не се срещат подобни разсъждения? ⁴ За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше – за присмех е справедливият, безукорният човек. ⁵ На нещастието – презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат. ⁶ Спокойни са шатрите на грабителите и в безопасност са тези, които разгневяват Бога – те в силата на ръцете си виждат своя Бог.

⁷ И наистина: попитай животните и ще те научат, попитай хвърчащите птици и ще ти изяснят, ⁸ или поговори с влечугите и ще те поучат, ще ти кажат и морските риби. ^9 (I)Кой от всички тези не знае, че ръката на Господа е сътворила това? ¹⁰ В Негова ръка са душата на всичко живо и духът на всяко човешко същество. ^11 (J)Нали ухото изпитва думите и нали езикът опитва вкуса на храната? ^12 (K)Старците имат мъдрост, дълголетните – разум.

¹³ Бог има премъдрост и сила, Той притежава съвет и разум. ¹⁴ Ето това, което Той разруши, няма да се съгради; затвори ли някого, такъв няма да се освободи. ¹⁵ Ето спира водите и всичко изсъхва; пуска ги и земята ще опустошат. ¹⁶ Той има сила и премъдрост, в Негова власт са и този, който се заблуждава, и този, който въвежда в заблуда. ¹⁷ Той докарва съветниците до безразсъдство и прави съдиите глупави. ¹⁸ Той развързва веригите на царе и препасва с препаска бедрата им; ¹⁹ свещеници отвежда в плен боси и владетели поваля; ²⁰ отнема езика на ползващите се с доверие и лишава от разум старци; ^21 (L)покрива със срам благородни и разслабва пояса на силните; ²² открива изсред тъмата скритото дълбоко и изважда на светло смъртната сянка; ²³ увеличава народите и ги изтребва; разпространява народите и ги събира; ²⁴ лишава от ум вождовете на народите по земята и ги оставя да блуждаят там, където няма път: ²⁵ пипнешком ходят те в тъмнина, а не в светлина, и ги оставя да политат като пияни.

Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов

13 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах. ^2 (M)Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас. ³ Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. ⁴ А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. ^5 (N)О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. ⁶ Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. ⁷ Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? ⁸ Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? ⁹ Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? ¹⁰ Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. ¹¹ Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? ¹² Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.

¹³ Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. ¹⁴ Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. ¹⁵ Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. ¹⁶ И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. ¹⁷ Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми. ^18 (O)Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав. ¹⁹ Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.

²⁰ Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице: ²¹ оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. ²² Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. ²³ Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? ^24 (P)За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? ²⁵ Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? ^26 (Q)Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, ²⁷ поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи. ^28 (R)А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.