Chronological

Обвинението срещу него е безпричинно

6 Тогава Йов отговори: ² „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! ³ Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. ^4 (A)Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. ⁵ Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? ⁶ Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? ⁷ Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.

⁸ О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! ^9 (B)Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! ¹⁰ Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. ¹¹ Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? ¹² Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? ¹³ Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?

¹⁴ Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. ¹⁵ Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, ¹⁶ и са размътени от лед, и в които се топи сняг. ¹⁷ В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. ¹⁸ Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; ¹⁹ поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. ²⁰ Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. ²¹ Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. ²² Нима казах: ‘Донесете ми’? Или: ‘Подарете ми от вашето богатство’? ²³ Или: ‘Спасете ме от ръката на врага’? Или: ‘Изкупете ме от ръката на мъчителите’?

²⁴ Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. ²⁵ Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? ²⁶ Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. ²⁷ Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.

²⁸ А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? ²⁹ Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. ³⁰ Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?

7 ^(C)Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? ² Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. ³ Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. ⁴ Когато лягам казвам: ‘Кога ще настъпи ден?’ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. ⁵ Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.

Стонът на Йов към Бога

⁶ Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. ⁷ Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. ⁸ Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. ^9 (D)Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, ¹⁰ няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.

¹¹ Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. ¹² Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? ¹³ Когато си казвам: ‘Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми’, ¹⁴ Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. ^15 (E)Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. ^16 (F)Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. ¹⁷ Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? ¹⁸ Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? ¹⁹ Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? ²⁰ Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? ²¹ Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“

Първа реч на Вилдад. Йов е лицемер

8 В отговор Вилдад Савхеец каза: ² „Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър! ^3 (G)Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата? ^4 (H)Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им. ⁵ Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия, ⁶ и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище. ⁷ Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.

^8 (I)И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха; ^9 (J)тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка. ¹⁰ Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите: ¹¹ ‘Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода? ^12 (K)Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.’ ¹³ Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне. ^14 (L)Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк. ¹⁵ Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои. ¹⁶ Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината. ¹⁷ Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той. ¹⁸ Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: ‘Не съм те виждало!’ ¹⁹ Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.

²⁰ Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника. ²¹ Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти – с радостно възклицание. ^22 (M)Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“

Божията справедливост. Съзнание за грях

9 В отговор Йов каза: ^2 (N)„Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога? ³ Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса. ⁴ Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим? ⁵ Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си; ⁶ Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят. ^7 (O)Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите. ^8 (P)Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини; ^9 (Q)сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга; ^10 (R)твори дела велики, непостижими и безброй чудеса. ^11 (S)Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра. ¹² Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: ‘Какво правиш?’

^13 (T)Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав. ¹⁴ И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него? ¹⁵ На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия. ¹⁶ Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този, ¹⁷ Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина, ^18 (U)не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина. ¹⁹ Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове? ²⁰ Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен. ²¹ Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот. ^22 (V)Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния. ²³ Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните. ²⁴ Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

²⁵ А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие, ²⁶ летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка. ²⁷ Ако си кажа: ‘Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя’, ²⁸ то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш. ²⁹ Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно? ^30 (W)Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си, ³¹ и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене. ³² Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд! ³³ О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата. ³⁴ Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва – ³⁵ тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.