Chronological

8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. ² И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. ³ А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. ⁴ И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. ⁵ Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

⁶ След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, ⁷ и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. ⁸ Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. ⁹ Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. ¹⁰ След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. ¹¹ Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. ¹² Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.

¹³ В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. ¹⁴ И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. ¹⁵ И Бог каза на Ной: ¹⁶ „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. ^17 (A)Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ ¹⁸ След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. ¹⁹ Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.

²⁰ Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника. ²¹ А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих. ²² Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“

9 ^(B)Тогава Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Плодете се, размножавайте се и пълнете земята. ² Ще се боят от вас всички животни по земята и всички птици в небето; всичко, което се движи по земята, и всички риби в морето са дадени във вашите ръце. ^3 (C)Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко като зелената трева. ^4 (D)Само месо с живеца му, тоест с кръвта му, не яжте. ⁵ Затова ще потърся сметка за вашата кръв – от всяко животно и от всеки човек; за кръвта на всеки човек ще потърся сметка от братята му. ^6 (E)Който пролее кръвта на човек, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божий образ човекът беше създаден. ^7 (F)Плодете се и се размножавайте, населявайте земята и се умножавайте.“

⁸ След това Бог каза на Ной и на синовете му с него: ⁹ „Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас, ¹⁰ и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега – с всички животни по земята. ^11 (G)Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“

¹² И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена. ¹³ Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята. ¹⁴ И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците ¹⁵ и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество. ¹⁶ Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“ ¹⁷ И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“

^18 (H)Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан. ¹⁹ Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.

²⁰ Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе. ²¹ Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си. ²² И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън. ²³ А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.

²⁴ Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син, ²⁵ рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“

²⁶ Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб. ²⁷ Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“

²⁸ И Ной живя триста и петдесет години след потопа. ²⁹ А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.

Произходът на народите от Ной

10 ^(I)Това е родословието на синовете на Ной – Сим и Яфет, на които след потопа им се родиха синове.

² Потомци на Яфет: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мешех и Тирас. ³ Потомци на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Тогарма. ⁴ Потомци на Яван: Елиша, Таршиш, Китим и Доданим. ⁵ От тях се разклониха островните народи в съответните им земи – всеки според езика си, според племето си в своята народност.

⁶ Потомци на Хам: Хуш, Мицраим, Пут и Ханаан. ⁷ Потомци на Куш: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Потомци на Раама: Шева и Дедан.

⁸ Хуш стана баща на Нимрод, който беше първият юначен мъж на земята. ⁹ Той беше силен ловец пред Господ, затова се казваше: „като Нимрод, силен пред Господ“. ¹⁰ Царството му първоначално обхващаше Вавилон, Ерех, Акад и Калне – в страната Сенаар. ¹¹ От тази страна излезе Ашур и изгради Ниневия, Реховот, Калах ¹² и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.

¹³ А от Мицраим се родиха Лудим, Анамим, Легавим и Нафтухим, ¹⁴ Патрусим, Каслухим, от които излязоха филистимците, и Кафторим.

¹⁵ От Ханаан се родиха Сидон, първородният му, и Хет, ¹⁶ Йевусей, Аморей, Гергесей, ¹⁷ Евей, Аркей, Синей, ¹⁸ Арвадей, Цемарей и Химатей. След това племената на ханаанците се разпръснаха, ¹⁹ а ханаанските предели се простряха от Сидон до пътя към Герар, близо до Газа, и към Содом, Гомора, Адма и Цевоим, близо до Лаша. ²⁰ Тези са Хамовите потомци според племената им, според езиците им, в земите им, в народностите им.

²¹ И на Сим, баща на всички синове на Евер и по-голям брат на Яфет, също се родиха синове. ²² Потомци на Сим: Елам, Ашур, Арфаксад, Луд и Арам. ²³ Потомци на Арам: Уц, Хул, Гетер и Маш.

²⁴ От Арфаксад се роди Шела, а от Шела се роди Евер. ²⁵ Двама синове се родиха на Евер: името на първия беше Фалех, защото в неговите дни земята беше разделена, а името на брат му беше Йоктан. ²⁶ От Йоктан се родиха Алмодад, Шелеф, Хацармавет, Йерах, ²⁷ Хадорам, Узал, Дикла, ²⁸ Овал, Авимаил, Шева, ²⁹ Офир, Хавила и Йовав; всички те бяха потомци на Йоктан. ³⁰ Техните селища бяха от Меша към Сефар, докъм планината на изток. ³¹ Тези са потомците на Сим според племената им, според езиците им, в земите им, в народностите им.

^32 (J)Това са племената на потомците на Ной според произхода им в техните народности. И от тях се разклониха други народи по земята след потопа.

Вавилонската кула

11 По цялата земя имаше един език и един говор. ² Когато хората потеглиха от Изток, те намериха равнина в земята Сенаар и се заселиха там. ³ И си рекоха един на друг: „Елате, нека направим тухли и да ги изпечем на огън.“ Така тухли им служеха за камъни, а смола – за вар. ⁴ Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град и кула с връх до небето и да си спечелим име, за да не се пръснем по цялата земя.“

⁵ Тогава Господ слезе да погледне града и кулата, които хората градяха. ⁶ И Господ рече: „Ето един народ са и всички имат един език, а такова нещо са започнали да правят; и няма да се откажат от това, което са замислили да извършат. ⁷ Нека слезем и да смесим езика им, така че никой да не разбира езика на другия.“ ⁸ И Господ ги разпръсна оттам по цялата земя; и те спряха да строят града. ^9 (K)Затова му е дадено името Вавилон, защото Господ смеси езика на цялата земя и оттам Господ ги разпръсна по цялата земя.

^10 (L)Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години, когато му се роди Арфаксад, две години след потопа. ¹¹ След раждането на Арфаксад Сим живя петстотин години и му се родиха синове и дъщери.

¹² Арфаксад живя тридесет и пет години и му се роди Сала. ¹³ След раждането на Сала Арфаксад живя четиристотин и три години и му се родиха синове и дъщери.

¹⁴ Сала живя тридесет години и му се роди Евер. ¹⁵ След раждането на Евер Сала живя четиристотин и три години и му се родиха синове и дъщери. ¹⁶ Евер живя тридесет и четири години и му се роди Фалех. ¹⁷ След раждането на Фалех Евер живя четиристотин и тридесет години и му се родиха синове и дъщери.

¹⁸ Фалех живя тридесет години и му се роди Рагав. ¹⁹ След раждането на Рагав Фалех живя двеста и девет години и му се родиха синове и дъщери.

²⁰ Рагав живя тридесет и две години и му се роди Серух. ²¹ След раждането на Серух Рагав живя двеста и седем години и му се родиха синове и дъщери.

²² Серух живя тридесет години и му се роди Нахор. ²³ След раждането на Нахор Серух живя двеста години и му се родиха синове и дъщери.

²⁴ Нахор живя двадесет и девет години и му се роди Тара. ²⁵ След раждането на Тара Нахор живя сто и деветнадесет години и му се родиха синове и дъщери.

²⁶ Тара живя седемдесет години и му се родиха Аврам, Нахор и Аран.

²⁷ Ето родословието на Тара: от Тара се родиха Аврам, Нахор и Аран. От Аран се роди Лот.

²⁸ И Аран умря преди баща си Тара в земята, в която се роди – в Ур Халдейски. ^29 (M)Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена беше Сара, а името на Нахоровата жена беше Милка, дъщеря на Харан, баща на Милка и на Иска. ^30 (N)А Сара беше безплодна и нямаше деца.

³¹ Тара взе сина си Аврам, внука си Лот, син на Аран, и снаха си Сара, жена на сина му Аврам, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в ханаанската земя, но когато дойдоха в Харан, останаха там. ³² А дните на Тара бяха двеста и пет години и Тара умря в Харан.