Chronological

Пролог

Благоденствие на праведния Йов

1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. ² Родиха му се седем синове и три дъщери. ³ Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. ⁴ Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. ⁵ Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.

Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник

^6 (A)Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. ⁷ Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ ⁸ А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ ⁹ Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? ¹⁰ Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. ¹¹ Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ ¹² Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.

¹³ Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, ¹⁴ при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, ¹⁵ когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ ¹⁶ Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ ¹⁷ Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ ¹⁸ Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. ¹⁹ Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“

²⁰ Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята ^21 (B)и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел^[a]; да бъде благословено името на Господ!“

^22 (C)При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.

2 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. ² Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ ³ Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“ ⁴ Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава. ⁵ Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“ ⁶ Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“

⁷ След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи – от ходилата на нозете му до самото му теме. ⁸ А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището. ⁹ Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри!^[b]“ ^10 (D)Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.

¹¹ И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха – всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат. ¹² Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. ¹³ До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.

Диалози между Йов и тримата му приятели

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

3 ^(E)(F)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.

² Йов заговори с думите: ³ „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ ⁴ Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! ⁵ Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! ⁶ А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! ⁷ Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! ⁸ Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! ⁹ Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, ¹⁰ задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!

^11 (G)Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? ¹² Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? ^13 (H)Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, ^14 (I)при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, ¹⁵ или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. ^16 (J)Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! ¹⁷ Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. ¹⁸ Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. ¹⁹ Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.

²⁰ Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? ^21 (K)Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. ²² Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. ^23 (L)За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? ^24 (M)Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, ²⁵ защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. ²⁶ Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

4 Тогава Елифаз Теманец отговори: ² „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори? ³ Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце, ⁴ твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене. ⁵ А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом. ⁶ Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?

^7 (N)Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани? ^8 (O)Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат: ⁹ всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват. ¹⁰ Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват. ¹¹ Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.

¹² Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея. ¹³ По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората, ¹⁴ обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза. ¹⁵ Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха. ¹⁶ Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя: ^17 (P)(Q)‘Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец? ¹⁸ Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки ¹⁹ – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци. ²⁰ От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги. ^21 (R)Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост’.“

5 Викай! Има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ангели ти ще се обърнеш? ² Гневливостта убива глупав човек, а ревността погубва безразсъден. ³ Видях как глупав човек пуска здраво корен и веднага проклех дома му. ⁴ Децата му са далеч от спасение, ще ги бият при градските врати и няма кой да ги защити. ⁵ Гладният ще изяде жетвата му, даже от тръни той ще я измъкне. Жадните ще погълнат имота му. ⁶ Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята. ⁷ Но човек се ражда за мъка, както искрите – за да летят нагоре.

Увещание за обръщане към Бога

⁸ Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога, ^9 (S)Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса. ¹⁰ Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата, ^11 (T)за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение. ¹² Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото. ^13 (U)Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява: ¹⁴ посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем. ¹⁵ Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния. ¹⁶ И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.

^17 (V)Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия, ^18 (W)защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват. ¹⁹ В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне. ^20 (X)Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч. ²¹ От бича на езика ще бъдеш предпазен и няма да се уплашиш от опустошение, ако то настъпи. ^22 (Y)На опустошение и глад ти ще се надсмееш и от дивите зверове няма да се уплашиш, ^23 (Z)защото си се съюзил с полските камъни и дивите зверове са в мир с тебе.

²⁴ Тогава ще разбереш, че шатрата ти е в безопасност, ще огледаш къщата си и ще се окаже, че нищо не липсва. ^25 (AA)Ще се увериш, че потомството ти е многобройно и рожбите ти – като трева по земята. ²⁶ В дълбока старост ти ще стигнеш до своя гроб, тъй както житните снопове се подреждат, когато им дойде времето. ²⁷ Ето ние това сме научили: то е вярно. Чуй го и го приеми.