Bible in 90 Days
15 През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.
16 Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците в Ерусалим.
17 Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
18 Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.
19 Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботота; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.
21 Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.
22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.
23 После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,
24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от ония народи.
25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.
26 Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.
27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичко това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?
28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.
30 Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;
31 наредих и за приноса на дърва в определени времена, за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.
1 А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),
2 в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,
3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже , големците и първенците на областта),
4 Когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното ти царство и блясъка на превъзходното си величие.
5 И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намираха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,
6 Който бе украсил със завеси от бял, зелен и син плат , прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
7 И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
8 А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.
9 А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на царя Асуира.
10 А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,
11 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.
12 Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.
13 Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така да се носи спрямо всички, които знаеха закон и съд;
14 А втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седем персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя* и заемаха първо място в царството):
15 Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на царя Асуира чрез скопците?
16 И Мемукан, отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.
17 Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
18 И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.
19 Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.
20 И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
21 И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.
22 Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и в него да говори по езика на людете си.
2 След тия събития, като се укроти яростта на цар Асуира, той си спомни за Астин, и за онова що бе сторила, и за какво бе решено против нея.
2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, рекоха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици;
3 и нека назначи царят чиновници по всичките области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всичките красиви млади девици, под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, които из са потребни за приглаждане.
4 И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това биде угодно на царя; и той стори така.
5 Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, сина на Яира, син на Семея, син на Киса, вениаминец,
6 който беше откаран от Ерусалим с пленниците, които бяха откарани с Юдовия цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.
7 И той отхранваше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща ни майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха Мардохей го взе за своя дъщеря.
8 И той, когато са разчу заповедта е указа на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса, под надзора на Игая, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игая, пазача на жените.
9 И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да й даде от царската къща нещата потребни за приглаждането й, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да й се дадат; и премести нея и момичетата й в най-доброто помещение на женската къща.
10 Естир не беше изявила людете си, нито рода си; защото Мардохей беше й заръчал да не го изявява.
11 И Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.
12 А когато дойдеше реда на всяка девица да влезе при цар Асуира, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща , според нареденото за жените, (защото така се употребяваше времето на приглаждането им, шест месеца се мажеха със смирнено масло, и шест месеца с аромати и с други неща за приглаждане на жените),
13 тогава така приготвена , девицата влизаше при царя; всичко каквото поискаше даваше й се, да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.
14 Вечерта влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаза, царския скопец, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше, и бъдеше повикана по име.
15 А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаила, чичо на Мардохея, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго освен каквото определи царският скопец Игай, пазача на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.
16 И тъй, Естир биде заведена при цар Асуира в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.
17 И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин.
18 Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци на слугите си, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на царя.
19 И когато се събраха девиците втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.
20 Естир не бе изявила рода си, нито людете си, както й беше заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохея както, когато беше в неговия дом*.
21 В тия дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от ония, които пазеха входа, се разгневиха, и поискаха да турят ръка върху цар Асуира.
22 А това стана известно на Мардохея, и той го обади на царица Естир; а Естир обади на царя в името на Мардохея.
23 И като се изследва работата и се намери, че беше така, и двамата бидоха обесени на дърво; и събитието се записа в книгата на летописите пред царя.
3 След това, цар Асуир повиши Амана, син на агегеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над столовете на всичките първенци, които бяха около него.
2 И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така в него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3 Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?
4 А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като из беше явил, че е юдеин, та не се покорява на заповедта .
5 И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6 Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, сиреч , всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.
7 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия месец , който е месец Адар.
8 Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от законите на всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9 Ако е угодно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръката на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10 И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агегеца Амедата, неприятеля на юдеите.
11 И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.
12 И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според, азбуката им, и на всеки народ, според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.
13 И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.
14 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.
15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.
4 А Мардохей, като се научи за всичко, що бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане.
2 И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.
3 И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище постлано под себе си и пепел.
4 И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5 Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.
6 И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.
7 И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8 Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.
9 Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10 Естир говори на Атаха и даде му заповед да съобщи на Мардохея така :
11 Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че веки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.
12 И известиха на Мардохея думите на Естир.
13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
14 Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?
15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;
16 Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при цар, което не е според закона и ако погина, нека погина.
17 И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.
5 А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи, и застана в вътрешния дом на царската къща, срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща, срещу входа на къщата.
2 И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир, се приближи та се допря до края на скиптъра.
3 Тогава царят й каза: Що искаш, царице Естир? и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти се даде.
4 И Естир рече: Ако е угодно на царя, нека дойде царят, с Амана, днес на угощението, което съм приготвила за него.
5 И царят рече: Карайте Амана да побърза, за да се направи каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир бе приготвила.
6 И като пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е прошението ти? и ще се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще бъде изпълнена даже до половината от царството.
7 Тогава Естир в отговор рече: Прошението и молбата ми е това :
8 Ако съм придобила благоволението на царя, и ако е угодно на царя да удовлетвори прошението ми и да изпълни молбата ми, нака дойде царят с Амана, на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя според както царят е казал.
9 В тоя ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато вида Мардохея в царската порта, че не става, нито шава за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохея.
10 Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зареса,
11 и Аман им приказа за славата на богатството си, и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги.
12 Рече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; още и утре съм поканен у нея с царя.
13 Обаче всичко това не ме задоволява докле гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.
14 Тогава жена му Зареса и всичките му приятели му казаха: Нека се приготви една бесилка петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Амана, заповяда да се приготви бесилката.
6 През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.
2 И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.
3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него.
4 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във вътрешния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.
5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.
6 И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому другиму би благоволил царят да направи почест освен на мене?
7 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволи да направи почест,
8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, който се туря на главата му, и нека се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
10 Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.
11 И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
12 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.
13 И Аман разказа на жена си Зареса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
14 Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.
7 Царят, прочее, и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.
2 И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? и ще ти се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще се изпълни даже до половината от царството.
3 Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми;
4 защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени, Ако бяхме само продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя.
5 Тогава цар Асуир проговаряйки рече на царица Естир: Кой е той, и где е оня, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6 И Естир каза: Противникът и неприятелят е тоя нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.
7 И царят разгневен стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.
8 В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице.
9 Тогава Арвона, един от служащите пред царя скопци рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И рече царят: Обесете го на нея.
10 И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.
8 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.
2 И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.
3 Тогава Естир говори пак пред царя, паднала в нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото скроено от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.
4 И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:
5 Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени писаното в писмата придобити с хитрост от агегеца Аман, син на Амедата, който писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя;
6 защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?
7 Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеите Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесих на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.
8 Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява.
9 Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.
10 И Мардохей писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,
11 чрез които писма царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,
12 и това в един ден, по всичките области на цар Асуира, сиреч , в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.
13 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си.
14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.
15 А Мардохей излезе от присъствието на царя в царските дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.
16 И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.
17 И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.
9 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),
2 юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.
3 И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.
4 Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.
5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.
6 И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.
7 Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,
8 Пората, Адалия, Аридата,
9 Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,
10 десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.
11 На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,
12 царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.
13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.
14 И царят заповяда да стане така; и издаде с указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.
15 И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.
16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.
17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
19 Ето защо юдеите селяни, които живееха в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане подаръци* едни на други.
20 Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,
21 с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,
22 като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.
23 И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,
24 по причина на агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;
25 когато обаче, Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.
26 Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,
27 юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;
28 и тия дни да са помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка области във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомците им.
29 Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.
30 При това, Мардохей прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,
31 за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си.
32 И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.
10 И цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови.
2 А всичките му силни и могъществени дела, и описанието на величието, на което царят въздигна Мардохея, на са ли написани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе?
3 Защото юдеинът Мардохей стана втори подир цар Асуира, велик между юдеите и благоугоден на многото си братя, като търсеше доброто на людете си и говореше мир за целия си род.
1 Имаше в земята Уз* един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.
2 И родиха му се седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овци,три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.
4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 И когато се изреждаха дните на угощението, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всичките тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.
6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?
10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.
11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.
12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 И един ден, когото синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослите пасяха при тях,
15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз са отървах да ти известя.
17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.
21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъда благословено Господното име.
22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
2 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.
13 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
3 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Иов, проговаряйки, рече: -
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
4 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
5 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
6 А Иов в отговор рече: -
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
7 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак;
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.