Bible in 90 Days
20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,
22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.
29 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко.
14 И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.
15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.
31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.
34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.
35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.
30 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.
2 А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
5 И Вала зачна и роди син на Якова.
6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.
9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
11 И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.
12 И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.
14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.
18 Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.
19 И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.
20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.
22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
24 И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.
25 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
29 А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.
30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена.
34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
35 И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове,
36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
39 то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.
41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42 А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
43 Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
31 А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.
2 И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.
3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.
4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.
6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.
9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.
10 И <едно> време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.
11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.
12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.
13 Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.
14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.
17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.
18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.
19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.
21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна.
22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.
23 Тогава <Лаван>, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна.
24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.
25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.
26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?
27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.
29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.
30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; <обаче>, защо си откраднал боговете ми?
31 А Яков в отговор каза на Лавана: <Побягнах> понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.
32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).
33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери <боговете>. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.
34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.
35 И <Рахил> рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.
36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?
37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.
39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше <откраднатото>, било че се открадне деня или нощя.
40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.
41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.
42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.
43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?
44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.
45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.
47 Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}.
48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад
49 и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас <за свидетел>; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.
51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе,
52 тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.
53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.
54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.
55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.
32 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.
2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.
3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;
4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;
5 придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.
6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:
8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.
9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,
10 не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.
11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.
12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи.
13 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:
14 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,
15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,
16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?
18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.
19 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;
20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>.
21 И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.
22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.
23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.
24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.
26 Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.
27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.
29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.
30 И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.
31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
33 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.
3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.
4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: <Те са> децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.
8 Тогава рече <Исав>: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава рече <Исав>: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но <Яков> му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.
14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.
15 А Исав рече: <Поне> да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? <Стига> да придобия благоволението на господаря си.
16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, <или> кошари.}.
18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.
19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.
20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.
34 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя.
2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.
4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
7 А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
10 Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.
11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
12 Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;
29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.
30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
31 А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?
35 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
3 и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.
4 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.
5 След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.
6 И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.
7 И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.
8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}.
9 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.
10 Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
11 Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
12 и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.
14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.
16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}.
19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:
23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.
28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.
29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
36 Ето потомството на Исава, който е Едом.
2 Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон;
3 и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота.
4 Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила.
5 А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.
6 А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова.
7 Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им.
8 И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.
9 Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна;
10 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.
11 А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.
12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада.
13 И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.
14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея.
15 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез.
16 Главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада.
17 И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.
18 И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.
19 Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им.
20 Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,
21 Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя.
22 А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.
23 А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.
24 И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона.
25 И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.
26 И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан.
27 Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан.
28 Ето синовете на Дисана: Уз и Аран.
29 Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана.
30 Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.
31 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.
32 Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава.
33 Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора.
34 Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.
35 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.
36 Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.
37 Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат {Еврейски: реката.}.
38 Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора.
39 Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.
40 Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,
41 главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,
42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,
43 главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.
37 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
5 А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат <стадото>.
17 И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; <каза така>, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36 А мадиамците продадоха <Иосифа> в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
38 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.
2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.
3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.
4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.
5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А <Юда> беше в Ахдив, когато тя го роди.
6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.
7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
8 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.
9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше <семето си> на земята, за да не въздигне потомство на брата си.
10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.
11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, <като> вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.
13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.
14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.
16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?
17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?
18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.
19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.
21 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.
22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.
23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.
26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.
28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.
29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}.
30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
39 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.
2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.
3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,
4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.
5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.
6 А <Петефрий> остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.
7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.
8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;
9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.
11 А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,
12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.
13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,
14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.
15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.
16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.
17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;
18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.
19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.
20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.
21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.
23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.
40 След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар.
2 Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите -
3 тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен.
4 А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.
5 И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки <видя> съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
6 И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,
7 попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес?
8 А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.
9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;
10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.
11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.
© 1995-2005 by Bibliata.com