Bible in 90 Days
Обрязването на Аврам и дома му
17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ му се яви и му рече: „Аз съм Всемогъщият Бог. Живей пред Мене и бъди непорочен. 2 Сега Аз сключвам Своя завет с тебе и ти ще придобиеш многобройно потомство.“
3 Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него: 4 „Ето Моя завет с тебе: ти ще станеш баща на много народи. 5 (A)Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам, защото ще те направя баща на много народи. 6 Ще направя твоя род многоброен, от тебе ще произлязат народи и царе ще бъдат твои потомци. 7 (B)Сключвам Своя завет с тебе и с твоите потомци – вечен завет, от род в род. Аз ще бъда Бог за тебе и за твоите потомци след тебе. 8 (C)На тебе и на твоите потомци след тебе ще дам земята, в която си пришелец, цялата ханаанска земя, за вечно владение; и ще бъда за тях Бог.“
9 Бог каза още на Авраам: „Но ти си длъжен да спазваш Моя завет – ти и твоите потомци след тебе, от род в род. 10 (D)Аз сключих с вас завет и нека твоите потомци го спазват: всички мъже сред вас да бъдат обрязани. 11 Обрязвайте краекожието си; това ще бъде знак на завета, сключен между Мене и вас. 12 (E)Всяко новородено дете от мъжки пол сред вас трябва да бъде обрязано на осмия ден след раждането си – нека това бъде от род в род. Този, който е роден в твоя дом, както и онзи, който е купен с пари от някой чужденец, който не е от твоя род – също трябва да бъдат обрязани. 13 Непременно да бъдат обрязани и роденият в дома ти, както и купеният с твоите пари. И така Моят завет ще бъде запечатан върху тялото ви като вечен завет. 14 А този от мъжки пол, чието краекожие не е обрязано, да бъде отстранен от своя народ затова, че е нарушил Моя завет.“
15 Бог каза още на Авраам: „Жена си Сара не наричай Сара[a], но името ѝ да бъде Сарра[b]. 16 Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя, цели народи ще произлязат от нея и царе ще бъдат нейни потомци.“ 17 (F)Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“ 18 Затова Авраам каза на Бога: „О, дано поне Измаил бъде жив пред Тебе!“
19 А Бог отговори: „Тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син и ще го наречеш с името Исаак. Аз ще сключа с него и потомците му Своя завет – завет вечен. 20 И за Измаил те послушах: ето Аз ще го благословя, ще го направя плодовит и ще му дарувам множество потомци – дванадесет племенни вождове ще произлязат от него. И той ще стане прародител на велик народ. 21 (G)Но Своя завет Аз ще сключа с Исаак, когото Сарра ще ти роди догодина по това време.“ 22 След като Бог спря да говори на Авраам, Той се въздигна към небето.
23 Още същия ден Авраам взе сина си Измаил, както и всички мъже, родени в дома му, заедно с всички купени с пари роби – всички мъже в дома му, и обряза краекожието на плътта им, както му заповяда Бог. 24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му. 25 А синът му Измаил беше на тринадесет години, когато му беше обрязано краекожието. 26 В един и същи ден бяха обрязани Авраам и синът му Измаил, 27 а заедно с него бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му – както родените в дома, така и робите, купени с пари от чужденци.
Бог обещава на Авраам син
18 Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега. 2 (H)И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята 3 и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб. 4 Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво. 5 Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“ 6 Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“ 7 След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви. 8 Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха. 9 (I)Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“ 10 (J)Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата. 11 Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените. 12 Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“
13 А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: ‘Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?’ 14 (K)Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“ 15 Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“
Гибелта на Содом и Гомора
16 След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом[c]. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати. 17 Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя. 18 Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята? 19 Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“
20 И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им. 21 Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“ 22 Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ. 23 Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия? 24 Може би в този град има петдесет праведници – нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него? 25 Не може това да стане – Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“
26 Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“ 27 Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел. 28 Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет – нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“ 29 Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“ 30 Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа – може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“ 31 Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ – може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“ 32 Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж – може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“ 33 След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.
19 (L)Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята 2 и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“ 3 Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха. 4 Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом – млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата. 5 (M)Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“
6 Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си 7 и каза: „Братя мои, не правете това зло. 8 Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“ 9 Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата. 10 Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата. 11 Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.
12 Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място, 13 защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“ 14 Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува. 15 Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“ 16 (N)Но понеже Лот се бавеше, мъжете[d] взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали. 17 А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“ 18 Но Лот им отговори: „Не, Господи! 19 Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина. 20 Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там – той е малък и животът ми ще се запази.“
21 Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе – няма да разруша града, за който ти говориш. 22 Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор[e].
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор. 24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел 25 (O)и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя. 26 (P)А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.
27 (Q)Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ. 28 (R)Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ. 29 Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.
Произход на моавци и амонци
30 А Лот заедно с двете си дъщери напусна Сигор и заживя в планината, понеже се боеше да остане в Сигор. Затова той се посели в пещера заедно с двете си дъщери. 31 Тогава по-голямата каза на по-малката: „Баща ни е стар, а няма вече мъж на земята, който да заживее с нас, както е прието по света. 32 Затова нека упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.“ 33 През нощта те упоиха баща си с вино. По-голямата влезе при баща си и спа с него, а той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала. 34 На другия ден тя каза на сестра си: „Миналата нощ аз спах с баща си. Да го упоим с вино и тази нощ. Също и ти влез, спи с него, за да запазим потомство от баща си.“ 35 Също и тази нощ те упоиха баща си с вино. По-малката сестра влезе и спа с него. А той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.
36 Така двете дъщери на Лот заченаха от баща си. 37 По-голямата роди син и го нарече с името Моав[f]. И до ден днешен той се смята за баща на моавците. 38 Така също по-малката роди син и го нарече с името Бен-Ами[g]. И до ден днешен той се смята за баща на амонците.
Авраам в Герар
20 (S)Оттам Авраам се отправи към Негев и се засели между Кадес и Сур. След това се засели в Герар. 2 Авраам каза за жена си Сарра: „Тя ми е сестра.“[h] Затова герарският цар Авимелех изпрати, та взе Сарра. 3 Но Бог се яви на Авимелех през нощта насън и му каза: „Ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж.“ 4 А Авимелех не се беше докоснал до нея. „Господи, нима ще погубиш[i] невинния народ? 5 Нали той сам ми каза: ‘Тя ми е сестра’? А и тя самата каза: ‘Той ми е брат.’ С чисто сърце и невинни ръце направих това.“
6 Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея. 7 А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“ 8 Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха. 9 Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“ 10 Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“
11 Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми. 12 Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена. 13 Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: ‘Направи ми това добро – където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.’“
14 Тогава Авимелех взе[j] дребен и едър добитък, роби и робини и ги даде на Авраам. Върна му и неговата жена Сарра 15 с думите: „Ето земята ми е пред тебе – където искаш, там се засели.“ 16 А на Сарра каза: „Аз дадох на брат ти хиляда сикли сребро. Това ще покрие твоята обида в очите на твоите близки и твоята чест ще бъде възстановена.“ 17 Авраам се помоли на Бога и Бог изцери Авимелех, жена му и робините му и те започнаха да раждат. 18 Защото заради Сарра, жената на Авраам, Господ беше направил безплодни всички жени в дома на Авимелех.
Раждането на Исаак
21 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. 2 (T)Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. 3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. 4 (U)На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.
6 А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ 7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“ 8 (V)Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.
Агар и нейният син Измаил
9 Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива[k]. 10 (W)Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
11 Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. 12 (X)Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. 13 Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“
14 Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. 15 Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. 16 След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. 17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. 18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
Авраам в спор с Авимелех
22 (Y)В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. 23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“
24 Авраам отговори: „Заклевам се.“ 25 Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби. 26 Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“ 27 Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз. 28 Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък. 29 Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“ 30 Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“ 31 Затова Авраам нарече това място Вирсавия[l], понеже там се заклеха и двамата. 32 След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя. 33 Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог. 34 И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.
Принасяне на Исаак в жертва
22 (Z)(AA)А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“ 2 Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“
3 Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил. 4 На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място. 5 Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“
6 Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно. 7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“ 8 Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък. 9 Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника. 10 Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11 Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“ 12 „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“ 13 Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си. 14 Авраам нарече онова място Яхве-Ире[m]. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.
15 Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам: 16 „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син, 17 (AB)Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си. 18 (AC)Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“ 19 След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.
20 След тези събития известиха на Авраам: „Ето и Милка роди синове на брат ти Нахор: 21 първородния му Уц, неговия брат Вуз, бащата на Арам Кемуил, 22 Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“ 23 (AD)От Ватуил се роди Ревека. Тези осем синове роди Милка на Авраамовия брат Нахор. 24 Също и наложницата му, на име Реума, роди синове: Тевах, Гахам, Тахаш и Мааха.
Смърт и погребение на Сарра
23 Сарра живя сто двадесет и седем години – толкова бяха годините на живота ѝ. 2 Сарра умря в Кириат-Арба, сега Хеврон – в ханаанската земя. Авраам дойде да плаче и ридае за Сарра. 3 Като остави покойницата си, Авраам говори с хетите: 4 (AE)„Аз съм чужденец и пришълец сред вас. Продайте ми място за гробница между вас, което да си е мое, за да погреба моята покойница.“ 5 Хетите отговориха на Авраам: 6 „Чуй ни, господарю наш. За нас ти си човек, любим на Бога. Погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места. Никой от нас няма да ти откаже погребално място да погребеш покойницата си.“
7 Тогава Авраам стана и се поклони на хетите, жители на тази страна, 8 и каза: „Ако сте съгласни да погреба моята покойница, чуйте ме: помолете заради мене Цохаровия син Ефрон 9 да ми даде пещерата Махпела, която е в края на нивата му. Аз ще я купя с пълна цена, за да си е моя – за гробница между вас.“ 10 А Ефрон седеше между хетите. Хетът Ефрон отговори на Авраам открито пред хетите – пред всички, събрани при градските порти: 11 „Не, господарю, чуй ме: ‘Давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея. Подарявам ти я пред Своите съплеменници – погреби тук покойницата си.’“ 12 Авраам се поклони пред жителите на тази земя. 13 Той каза на Ефрон открито пред жителите на тази земя: „Моля те, послушай ме, плащам ти цената на нивата. Вземи я от мене и аз ще погреба там покойницата си.“ 14 Ефрон отговори на Авраам: 15 „Господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.“ 16 Авраам се съгласи с Ефрон. Той претегли на Ефрон сребро, колкото беше обявил открито пред хетите – четиристотин сикли сребро, каквито вървяха между търговците.
17 Тогава Ефроновата нива, която е при Махпела, срещу Мамрѐ – нивата и пещерата, която беше в нея, както и всички дървета в нивата посред границите наоколо, станаха 18 владение на Авраам пред потомците на Хет – пред всички, събрани при градските порти. 19 След това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела срещу Мамрѐ, сега Хеврон, в ханаанската страна. 20 (AF)Така Авраам придоби от хетите за собствено гробище нивата и пещерата, която е в нея.
Женитбата на Исаак за Ревека
24 (AG)Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко. 2 (AH)Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми 3 (AI)и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми[n] жена от дъщерите на ханаанците, между които живея. 4 Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“ 5 Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“
6 Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там. 7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми. 8 Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“ 9 Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо. 10 Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор. 11 (AJ)Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. 12 Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам. 13 Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода. 14 Нека девойката, на която аз кажа: ‘Наведи стомната си да пия’, и която ми отговори: ‘Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият’ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“
15 Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор. 16 Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи. 17 А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“ 18 Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие. 19 А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“ 20 Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили. 21 Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не. 22 След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли. 23 Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“ 24 А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“ 25 След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“ 26 Тогава той се наведе, поклони се пред Господ 27 с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“
28 Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това. 29 Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия, 30 защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора. 31 Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“
32 Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него. 33 Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“ 34 Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб. 35 Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли. 36 Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше. 37 Моят господар ме закле с думите: ‘Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея, 38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.’ 39 Аз казах на господаря си: ‘Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.’ 40 Но той ми отговори: ‘Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом. 41 Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.’
42 Така аз дойдох днес при извора и се помолих: ‘Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно, 43 то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: «Дай ми да пия малко от твоята стомна», 44 и която ми отговори: «Пий ти, а също и за камилите ти ще налея» – нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.’ 45 Още не бях успял да изрека това – ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: ‘Дай ми да пия.’ 46 Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: ‘Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.’ Аз пих, а тя напои камилите ми. 47 Аз я попитах: ‘Кажи ми чия дъщеря си.’ Тя отговори: ‘Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.’ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ. 48 Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар. 49 Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“
50 Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо. 51 Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“ 52 Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята. 53 Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. 54 След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“
55 Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“ 56 Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“ 57 Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“ 58 Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“ 59 Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го, 60 (AK)като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“
61 След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина. 62 (AL)А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев. 63 Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили. 64 Ревека видя Исаак и скочи от камилата. 65 Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри. 66 Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил. 67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.
Авраамовото потомство от Хетура
25 (AM)А Авраам отново се ожени за друга жена на име Хетура. 2 Тя му роди Зимран, Йокшан, Медан, Мадиам, Ишбак и Шуах. 3 На Йокшан се родиха Шева и Дедан. Синове на Дедан бяха[o] Ашурим, Летушим и Леюмим. 4 А синове на Мадиан бяха: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички те бяха потомци на Хетура. 5 Авраам предаде на Исаак всичко, каквото притежаваше. 6 А на синовете от наложниците си Авраам даде подаръци и приживе ги изпрати на изток – далече от сина си Исаак, в източните земи.
Смърт и погребение на Авраам
7 Числото на годините на Авраамовия живот, колкото той поживя, беше сто седемдесет и пет години. 8 Авраам почина, умря в честита старост, стар и сит на живот, и се прибра при своите праотци. 9 Синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрон, син на хета Цохар, която е срещу Мамрѐ, 10 (AN)в нивата, която Авраам беше купил от хетите. Там бяха погребани Авраам и жена му Сарра. 11 След смъртта на Авраам Бог благослови сина му Исаак. Исаак живееше при Беер-Лахай-Рои. 12 (AO)Ето родословието на Авраамовия син Измаил, когото Саррината робиня, египтянката Агар, роди на Авраам. 13 Това са имената на синовете на Измаил според тяхното родословие: първородният на Измаил – Навайот, след него идват Кедар, Адбеел, Мивсам, 14 Мишма, Дума, Маса, 15 Хадад, Тема, Йетур, Нафиш и Кедма. 16 Тези са синовете на Измаил, това са имената им – според поселищата им и според становете им; те са вождовете на дванадесетте им племена. 17 Годините на Измаиловия живот бяха сто тридесет и седем години. Почина и той, умря и се прибра при своите предци. 18 (AP)А потомците му се заселиха в земите от Хавила до Сур, който е до границата с Египет, на път към Асирия, и се противяха на всички свои братя.
Исаак и Яков
Раждането на Яков и Исав
19 Това е родословието на Исаак, Авраамовия син. От Авраам се роди Исаак. 20 Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Месопотамия, сестра на арамееца Лаван. 21 Исаак се молеше на Господ за своята жена, защото тя беше бездетна. Господ се вслуша в молбата му и жена му Ревека зачена. 22 Но децата в утробата ѝ започнаха да се удрят едно друго и тя рече: „Ако ще е така, защо ми са тогава?“ И отиде да се допита до Господ.
23 (AQ)Господ ѝ рече: „Два народа са в утробата ти и две племена ще произлязат от тебе. Единият народ ще стане по-силен от другия и по-големият ще служи на по-малкия.“ 24 Дойде ѝ време да роди и се родиха две близначета. 25 Първият излезе на бял свят целият космат, като кожа на звяр. Нарекоха го Исав. 26 (AR)След това се появи брат му, като се държеше с ръка за петата на Исав. Нарекоха го Яков[p]. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха. 27 Децата пораснаха. Исав стана човек, умел в лова, живееше по полето; а Яков беше кротък и живееше в шатри. 28 Исаак повече харесваше Исав, защото неговият дивеч му се услаждаше, а Ревека обичаше повече Яков.
Исав продава първородството си
29 Веднъж Яков беше приготвил ядене. Исав се завърна от полето много уморен. 30 Исав каза на Яков: „Дай ми да ям от това червено ястие, защото съм много уморен.“ Затова го нарекоха още Едом. 31 В отговор Яков каза: „В замяна ти ми продай сега първородството си.“ 32 Исав каза: „Ей, аз умирам от глад, защо ми е сега това първородство?“ 33 (AS)Яков продължи: „Най-напред ми се закълни.“ Той се закле пред него и продаде първородството си. 34 Тогава Яков даде на Исав хляб и гозба от леща. Той яде и пи, стана и си отиде. Така Исав презря първородството си.
Исаак и Авимелех
26 (AT)В страната отново настана глад като предишния, който се случи по времето на Авраам. Исаак отиде при филистимския цар Авимелех в Герар. 2 (AU)Защото Господ се яви пред него и каза: „Не отивай в Египет. Живей в страната, която ще ти покажа. 3 (AV)Остани в тази страна и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще предам всички тези земи и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам. 4 Ще умножа потомството ти колкото небесните звезди и ще предам на потомството ти всичките тези земи. Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички народи по земята, 5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази Моите повели: заповедите, наредбите и законите, дадени от Мене.“ 6 И така, Исаак се засели в Герар.
7 (AW)Когато местните жители го попитаха за Ревека, той отговори: „Тя ми е сестра“, защото се боеше да каже, че му е жена, за да не го убият заради Ревека, понеже тя беше много красива. 8 Но след като той беше престоял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак се забавлява с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаак и попита: „Така, тя е била твоя жена. А ти защо каза: ‘Тя ми е сестра?’“ Исаак му отговори: „Защото се боях да не би да ме убият заради нея.“ 10 Но Авимелех възрази: „Какво направи ти с нас? За малко някой от нас щеше да преспи с жена ти. Така ти щеше да ни въвлечеш в грях.“ 11 Тогава Авимелех обяви пред народа си: „Всеки, който се докосне до този човек и до жена му, ще бъде предаден на смърт.“
12 Господ благослови Исаак: след като започна да сее жито в тази страна, той пожъна стократен урожай през онова лято. 13 Така той се възвеличаваше все повече и повече, докато стана твърде велик. 14 Той придоби толкова стада дребен и едър добитък, както и многобройна прислуга, че филистимците започнаха да му завиждат. 15 Затова те сринаха и затрупаха с пръст всички водни кладенци, които бащините му роби бяха изкопали приживе на баща му Авраам. 16 Тогава Авимелех каза на Исаак: „Махни се оттук, защото ти стана много по-силен от нас.“ 17 Затова Исаак се вдигна оттам, разположи шатрите си в Герарската долина и се засели там. 18 Исаак отново изкопа водните кладенци, които бяха изкопани приживе на баща му Авраам и които филистимците бяха затрупали след смъртта му. Тях той нарече със същите имена, с които ги беше нарекъл баща му. 19 Докато Исааковите роби копаеха в долината, натъкнаха се на извор. 20 Но герарските пастири се скараха с пастирите на Исаак и викаха: „Наша е водата.“ Затова Исаак нарече кладенеца Есек заради тази препирня. 21 След това изкопаха друг кладенец, за който също се скараха. Затова той го нарече Ситна. 22 Тогава Исаак се придвижи оттам и изкопа друг кладенец, за който вече не се караха. Него пък нарече Реховот, защото, каза той, „сега Господ ни даде просторно място, за да се размножим по тази земя.“
23 Оттук той се върна във Вирсавия. 24 В същата онази нощ Господ се яви пред него и каза: „Аз съм Бог на баща ти Авраам. Не бой се, защото Аз съм с тебе. Ще те благословя и ще размножа потомството ти заради Своя роб Авраам.“ 25 Исаак издигна на това място жертвеник и призова Господнето име. Там той разположи шатрата си, а Исааковите роби изкопаха кладенец. 26 (AX)От Герар при него дойде Авимелех заедно с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол. 27 Исаак ги попита: „Защо дойдохте при мене? Нали вие ме намразихте и прогонихте от вас?“ 28 Те отговориха: „Виждаме, че Господ е с тебе и затова искаме да положим между нас и тебе клетва. Нека сключим с тебе договор, 29 че няма да ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а само ти правихме добро и те изпратихме с мир. Сега разбираме, че ти си благословен от Господ.“ 30 Той им даде гощавка и те ядоха и пиха. 31 А сутринта станаха рано и положиха клетва един пред друг. След това Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир. 32 В същия ден робите на Исаак дойдоха и му съобщиха за кладенеца, който изкопаха, като му казаха: „Открихме вода.“ 33 Той нарече кладенеца Шева. Затова името на този град и до ден днешен е Беер-Шева.
Женитбата на Исав
34 (AY)На четиридесет години Исав се ожени за Йехудита, дъщеря на хета Беер, както и за Васемата, дъщеря на хета Елон. 35 (AZ)Но те бяха горест за Исаак и Ревека.
Яков присвоява благословението на баща си
27 Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“ 2 Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра. 3 Вземи сега оръжието си – колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч. 4 Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“
5 А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч, 6 тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав: 7 (BA)‘Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.’ 8 Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам: 9 иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича. 10 Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“ 11 (BB)Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка. 12 Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“
13 Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“ 14 Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му. 15 След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков. 16 Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи. 17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила. 18 Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“ 19 Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“ 20 И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“ 21 Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“ 22 Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“ 23 Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков. 24 После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“ 25 Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.
Благословението на Яков
26 Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“ 27 (BC)Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ. 28 Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино. 29 (BD)Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“ 30 Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков – той едва беше излязъл от баща си Исаак – ето от лов се завърна брат му Исав. 31 Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“ 32 А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти – твоят първороден син Исав.“ 33 Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“ 34 Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“ 35 В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“ 36 (BE)Исав каза: „Право са го нарекли Яков[q], защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“ 37 Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“ 38 (BF)Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида. 39 (BG)(BH)А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса. 40 (BI)Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“
Омразата на Исав към Яков
41 (BJ)Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си – ще убия брат си Яков.“
42 (BK)Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария ѝ син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие. 43 Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан. 44 Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти, 45 докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“ 46 Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна – за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“
Сънят на Яков във Ветил
28 Тогава Исаак повика Яков. След като го благослови, той му поръча: „Не се жени за хетка. 2 Стани, иди в Месопотамия, в дома на бащата на майка ти Ватуил, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лаван, брата на майка ти. 3 А Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и да те размножи, за да произлязат от тебе много народи. 4 (BL)Да ти даде благословията на Авраам – на тебе и на твоето потомство, за да наследиш земята, в която живееш и която Бог даде на Авраам!“ 5 Исаак изпрати Яков и той отиде в Месопотамия при Лаван, син на арамееца Ватуил, при брата на Ревека, майка на Яков и Исав.
6 Исав видя, че Исаак благослови Яков и с благословение го изпрати в Месопотамия, за да си вземе оттам жена с поръка: „Не се жени за хетка“, 7 както и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия. 8 Исав разбра, че ханаанките не са по угода на баща му Исаак. 9 (BM)Затова той отиде при Измаил и освен другите си жени взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаил, сестра на Навайот.
10 А Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан. 11 Той стигна до едно място, където остана да пренощува, защото слънцето беше залязло. Взе камък, подложи си го за възглавница и легна на това място. 12 (BN)И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея. 13 (BO)Отгоре на нея стоеше Господ и говореше: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще я предам на тебе и на потомството ти. 14 (BP)То ще бъде като земния пясък. Ти ще се разшириш към запад и изток, към север и юг. Чрез тебе и чрез потомството ти ще бъдат благословени всички племена по земята. 15 Аз съм с тебе – ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна – няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“ 16 Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“ 17 Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“ 18 Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него. 19 (BQ)Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.