Beginning

Съюз на Йосафат с Ахав

18 ^(A)Йосафат имаше много богатство и слава. Той се сроди с Ахав. ² След няколко години отиде при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и волове за него и хората му и го убеждаваше да тръгне с него против град Рамот в Галаад. ³ израилският цар Ахав попита Йосафат, царя на Юдея: „Ще тръгнеш ли с мене против Рамот в Галаад?“ А той му отговори: „Каквото ти желаеш, това и аз желая; моят народ е и твой народ. Ще тръгна с тебе на война.“

⁴ Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“ ⁵ И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“ ⁶ Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“ ⁷ израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа – Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“ ⁸ Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“

⁹ Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях. ¹⁰ Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: ‘С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш’.“ ¹¹ И всички пророци предвиждаха същото и казваха: „Тръгни против Рамот в Галаад и ще победиш! Господ ще го предаде в царските ти ръце.“

¹² А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: „Всички пророци в един глас предричат добро на царя. Нека и твоите думи бъдат като думите на всеки от тях, кажи и ти нещо добро.“ ¹³ Но Михей отвърна: „Кълна се в живия Господ! Каквото ми каже моят Бог, това ще говоря.“

¹⁴ И когато дойде при царя, царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад, или да се откажем?“ Пророкът отговори: „Тръгнете и ще победите, защото градът ще бъде предаден в ръцете ви!“ ¹⁵ А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“ ^16 (B)Михей отвърна: „Видях целия Израил, пръснат по планините като овце без пастир. И Господ каза: Те нямат господар и нека всеки се върне в дома си с мир.“

¹⁷ Тогава израилският цар се обърна към Йосафат с думите: „Не ти ли казах, че не предсказва за мене добро, а само лошо?“ ¹⁸ А Михей отвърна: „Чуйте тогава словото на Господа. Видях Господа, седнал на Своя престол, а цялото небесно войнство стоеше около него отдясно и отляво. ¹⁹ И Господ каза: ‘Кой ще подмами Ахав, царя на Израил, да отиде и да загине при Рамот в Галаад?’ Един предлагаше едно, друг – друго. ²⁰ Един дух излезе и застана пред Господа, и каза: ‘Аз ще го подмамя.’ А Господ го попита: ‘С какво?’ ²¹ А той отвърна: ‘Ще стана дух на лъжата и ще говоря чрез устата на всичките му пророци.’ Тогава Господ рече: ‘Ти можеш да го подмамиш, затова иди и направи това, което каза.’ ²² И сега, ето Господ е оставил лъжливия дух да влезе в устата на тези твои пророци. Но Господ изрече присъда над тебе.“

²³ Тогава Седекия, Ханаановият син, пристъпи, удари плестница на Михей и каза: „По какъв начин премина духът на Господа от мене, за да говори в тебе?“ ²⁴ А Михей отвърна: „Ще разбереш в деня, в който ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ ²⁵ Тогава царят на Израил заповяда: „Хванете Михей и го заведете при градоначалника Амон и при Йоас, царския син, ²⁶ и предайте заповедта на царя: Хвърлете този човек в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докато се върна жив и невредим.“ ²⁷ А Михей отвърна: „Ако някога се върнеш жив и невредим, тогава Господ не е говорил чрез мене.“ И добави: „Нека целият народ чуе това!“

²⁸ И така, израилският цар и Йосафат, царят на юдеите, тръгнаха към Рамот в Галаад. ²⁹ По пътя израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в битката, а ти си носи царските одежди.“ И царят на Израил се преоблече, и те влязоха в битката. ³⁰ Сирийският цар беше заповядал на водачите на колесници: „Не се сражавайте нито с войници, нито с военачалници, а само с царя на Израил.“ ³¹ И когато водачите на колесници видяха Йосафат, си казаха: „Това е израилският цар.“ И го нападнаха от всички страни. Но Йосафат призова Господа да му помогне и Бог ги отблъсна от него. ³² Тогава водачите на колесници разбраха, че той не е царят на Израил, и престанаха да го преследват. ³³ В това време един стрелец стреля напосоки и улучи израилския цар на незащитено от бронята място. Затова той заповяда на колесничаря: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм тежко ранен.“ ³⁴ Но понеже в онзи ден сражението се ожесточи, израилският цар остана в колесницата до вечерта и към залез слънце умря.

Реформи на Йосафат

19 Когато Йосафат, юдейският цар, се връщаше жив и невредим у дома си в Йерусалим, ² ясновидецът Ииуй, Ананевият син, излезе да го посрещне и попита цар Йосафат: „Трябваше ли да помагаш на нечестивия и да обичаш тези, които мразят Господа? Затова Господ изпраща гнева Си върху тебе! ³ Все пак ти направи и добри неща, като премахна идолите в страната и усърдно търсеше Бога.“

⁴ Йосафат отседна в Йерусалим, но отново обхождаше народа си от Вирсавия до Ефремовата планина и ги обръщаше към Господа, Бога на предците им. ⁵ Той постави съдии във всеки един от укрепените градове из цяла Юдея, ⁶ като им нареди: „Внимавайте в това, което вършите! Защото вие съдите не от името на човек, а от името на Господа и Бог ще бъде с вас, когато произнасяте присъда. ⁷ И нека страхът от Господа ви кара да постъпвате по съвест, понеже Господ не допуска неправда, пристрастие и подкупност.“

^8 (C)Освен това Йосафат назначи левити, свещеници и водачи на израилските племена, които да съдят в Йерусалим от името на Господа и да разглеждат възникналите сред жителите спорове. ⁹ На тях той разпореди: „Съдете със страх от Господа, вярно и с чисто сърце. ¹⁰ Ако до вас достигне спор между сънародниците ви в градовете за случай на убийство, за закон, заповед, разпоредби или обичай, предпазвайте ги да не грешат пред Господа, за да не пада върху вас и сънародниците ви Неговият гняв. Постъпвайте така, за да не носите вина. ¹¹ Първосвещеникът Амария ще ви съветва за всяко дело пред Господа, Зевадия, синът на Исмаил, предводител на Юдовото племе – за всяка царска разпоредба, а служителите ще бъдат надзиратели пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще върви с праведния.“

Победа на Йосафат

20 След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат. ² Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“ ^3 (D)А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея. ⁴ И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове.

⁵ Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора, ⁶ и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи! ^7 (E)Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам! ⁸ И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха: ^9 (F)‘Ако ни сполети нещастие – меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.’ ^10 (G)И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха, ¹¹ ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство. ¹² Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“

¹³ И всички родове в Юдея стояха пред Господа с жените и децата си. ^14 (H)Тогава Господният Дух слезе върху Йозиил, сина на Захария, син на Ванея, син на Йеиел, син на Матания, левит от Асафовите потомци, ¹⁵ и каза: „Слушайте, цяла Юдея, вие, жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото тази война не е ваша, а Божия! ¹⁶ Утре излезте против тях. Ето те се изкачват по възвишението Циц и вие ще ги намерите при изхода на долината към пустинята Йеруил. ^17 (I)В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“

¹⁸ Тогава Йосафат коленичи, цяла Юдея и жителите на Йерусалим паднаха пред Господа, за да Му се поклонят. ¹⁹ А левитите, Каатови и Корееви потомци, прославиха Господа с мощни гласове.

²⁰ На сутринта станаха рано, за да се отправят към Текойската пустиня. Но преди да тръгнат, Йосафат застана отпред и каза: „Чуйте ме, юдеи и вие, жители на Йерусалим! Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите, вярвайте в пророците Му и ще успеете!“ ^21 (J)И като се посъветва с народа, определи певци, които да вървят пред войската във великолепните си одежди и да славят Господа с думите: „Хвалете Господа, защото милостта Му е вечна!“

²² Като започнаха хвалебните песни, Господ причини раздор сред амонците, моавците и жителите на планината Сеир, които бяха тръгнали против Юдея, и те бяха разбити, ^23 (K)защото амонците и моавците се вдигнаха против жителите на планината Сеир, за да ги нападнат и изтребят. А като погубиха жителите на планината Сеир, те започнаха да се изтребват помежду си.

²⁴ Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил. ²⁵ Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха. ²⁶ А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха – долина на благословението. ²⁷ След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете. ²⁸ Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби. ^29 (L)И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил. ³⁰ И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред.

^31 (M)Така Йосафат царуваше над Юдея. Когато се възцари, беше на тридесет и пет години, а царуването му в Йерусалим продължи двадесет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря на Салаил. ³² Той вървеше по пътя на баща си Аса и не се отклони от него, а вършеше това, което беше праведно пред Господа. ³³ Само оброчищата не бяха премахнати, понеже народът още не беше обърнал сърцето си към Бога на своите предци. ³⁴ А останалите дела на Йосафат отначало докрай са описани в записките на Ииуй, Ананиевия син, които са добавени към Книгата на израилските царе.

³⁵ Но след това юдейският цар Йосафат се сдружи с Охозия, царя на Израил, който вършеше беззаконие. ³⁶ Той се сдружи с него, за да построят кораби, които да плават до Тарсис. И построиха корабите в Ецион-Гавер. ³⁷ Тогава Елиезер, Додавовият син от Мареша, изрече пророчество против Йосафат: „Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще съсипе твоето дело.“ И така, корабите се разбиха и не можаха да отплават към Тарсис.