Beginning

Молитва на Соломон при освещаване на храма

6 Тогава Соломон рече: „Господ е казал, че волята Му е да живее в мрак; ² затова аз Ти построих разкошен дом, място, в което да пребъдваш вечно.“

³ После царят обърна лице и благослови събралото се множество израилтяни, докато те стояха прави. ⁴ И каза: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който извърши обещаното на баща ми Давид: ⁵ ‘От деня, в който изведох Своя народ от египетската земя, Аз не избрах измежду племената на Израил нито един град, където да бъде построен дом, за да пребъдва там името Ми, нито избрах мъж за владетел на Моя народ Израил, ⁶ но избрах Йерусалим, за да пребъдва там името ми, избрах Давид, за да властва над Моя народ.’

^7 (A)Баща ми Давид силно желаеше да построи дом на името на Господа, Бога на Израил. ⁸ Но Господ каза на баща ми Давид: ‘Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми и е хубаво, че имаш такова намерение. ⁹ Ти обаче няма да построиш храм, а родният ти син. Той ще построи храм на името Ми.’ ¹⁰ И Господ изпълни словото Си, което беше изрекъл: аз наследих баща си Давид, седнах на престола на Израил, както беше казал Господ, и построих дом на името на Господа, Бога на Израил. ¹¹ И там положих ковчега, в който е заветът на Господа, който Той сключи с израилтяните.“

¹² След тези думи Соломон се изправи пред жертвеника на Господа пред множеството израилтяни и вдигна ръце. ¹³ Застана зад амвона на двора, който беше направил от мед, дълъг и широк пет лакътя и висок три лакътя, коленичи пред цялото събрало се множество и вдигна ръце към небето. ¹⁴ И каза: „Господи, Боже на Израил! Няма друг Бог като Тебе нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и даряваш милост към Своите слуги, в чиито сърца си. ¹⁵ Ти изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, каквото си му обещал. Ръцете Ти извършиха днес това, което бе изрекла устата Ти. ^16 (B)Сега, Господи, Боже на Израил, изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, другото, което си му обещал: ‘Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако синовете ти вървят по правилния път и живеят по Моя закон, както ти си живял пред Мене.’ ¹⁷ И така, нека сега, Господи, Боже на Израил, да се потвърди словото Ти, което си изрекъл на Своя служител Давид!

^18 (C)Но нима Бог наистина ще живее с хората на земята? Нали небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат, колко по-малко би го сторил този дом, който построих! ¹⁹ Погледни благосклонно към молитвата на Своя служители към молбата му, Господи, Боже мой, за да чуеш зова и молитвата, с която Твоят служител се обръща към Тебе. ^20 (D)Бди над този дом денем и нощем, над мястото, където си обещал да пребъдва името Ти, за да чуваш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място. ²¹ Слушай молбите на Своя служители на Своя народ Израил, когато се молят на това място, и като ги слушаш от Твоето небесно жилище, чуй ги и бъди милостив!

²² Ако някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне с клетва, и той дойде и го направи пред жертвеника Ти в този храм, ²³ Ти чуй от небесата и въздай съд над Своите слуги, като осъдиш виновния и той получи присъдата си, а оправдаеш невинния и го оневиниш.

²⁴ Ако Твоят народ Израил бъде поразен от неприятел, понеже са съгрешили пред Тебе, и изповядат името Ти с гореща молитва пред Тебе в този храм, ²⁵ чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в страната, която си дал на тях и на предците им.

²⁶ Ако небето се затвори и не вали дъжд, понеже са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се отвърнат от греховете си, защото си ги смирил, ²⁷ чуй това от небето и прости греха на Своите слуги и на Своя народ Израил, като им посочиш добрия път, по който трябва да вървят, и изпрати дъжд на Своята земя, която си дал в наследство на народа Си.

²⁸ Ако настанат на земята глад или мор, суша или мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в страната, която владеят, ако се появи някаква беда или болест, ²⁹ тогава приеми всяка молитва, всяка молба от когото и да е човек или от целия Свой народ Израил; когато някой усети болка и тъга и простре ръце към Твоя храм, ³⁰ чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, защото Ти познаваш сърцето им. Само Ти си сърцеведец. ³¹ Нека се боят от Тебе, за да вървят по Твоите пътища през всичките си дни, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.

³² Дори и за чужденеца, който не е от Твоя народ Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име, да усети Твоята мощна ръка и Твоята готова за действие десница – когато дойде и се помоли в този храм, ³³ чуй от небето, от Своето небесно жилище, и стори всичко, за което чужденецът Те призове, за да познаят името Ти всички народи на света и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да знаят, че този дом, който аз построих, е наречен на Твоето име.

³⁴ Когато Твоят народ излезе на война против неприятелите си там, където би го изпратил, и Ти се помоли, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име, ³⁵ чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават.

³⁶ Ако те съгрешат пред Тебе, защото няма човек, който да не греши, и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и пленените бъдат отведени в чужда страна, ³⁷ когато разберат, какво ги е сполетяло и се обърнат, за да ти се помолят от страната на плена, и се обърнат към Тебе с думите: ‘Съгрешихме, виновни сме, сторихме беззаконие’, ³⁸ когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и душа в страната на своя плен и се помолят, като се обърнат към страната си, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих в Твое име, ³⁹ чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, и прости на народа Си, каквото е съгрешил пред Тебе. ⁴⁰ Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите ти се вслушат в молитвата, изричана на това място!

^41 (E)И сега, Господи Боже, влез в храма Си, Ти и ковчегът на Твоята слава! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение и светиите Ти да се наслаждават на блага. ⁴² Господи Боже, не отвръщай лице от Своя помазаник, помни милостите, които си показал към Своя служител Давид!“

Освещаване на храма

7 ^(F)Когато Соломон свърши молитвата, огън слезе от небето и погълна всеизгарянията и жертвите, и славата на Господа изпълни дома. ^2 (G)Затова и свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му. ^3 (H)А всички израилтяни, като видяха как слезе огън и славата на Господа беше над храма, коленичиха с лице към земята върху плочника, поклониха се и прославиха Господа, защото е благ и милостта Му е вечна.

⁴ Тогава царят и целият народ принесоха жертви пред Господа. ⁵ Цар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди вола и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и целият народ осветиха Божия дом. ⁶ Свещениците стояха според смените си, а левитите – с музикални инструменти, които цар Давид беше направил за прослава на Господа, защото милостта Му е вечна; свещениците, застанали срещу тях, свиреха с тръбите си и всички израилтяни стояха прави. ⁷ Соломон освети и вътрешната част на двора, която е пред дома на Господа. Там принесе всеизгарянията и тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, направен от Соломон, не можеше да побере всеизгарянията, безкръвните приноси и тлъстините.

⁸ Така Соломон и всички израилтяни с него, огромно множество, стекло се от прохода в Емат до египетската река, празнуваха в онова време седемдневен празник. ⁹ А на осмия ден свикаха тържествено събрание; така те празнуваха освещаването на жертвеника седем дена и празникът за това освещаване беше седемдневен. ¹⁰ На двадесет и третия ден от седмия месец царят разпусна народа да се прибере по домовете си с радостни и весели сърца заради доброто, което Господ стори на Давид, Соломон и на Своя народ Израил. ^11 (I)Така Соломон завърши храма на Господа и царския дом. Той завърши благополучно всичко, което искаше да направи в Господния храм и в своя дом.

Бог отново говори на Соломон

¹² Господ се яви на Соломон през нощта и му каза: „Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертвоприношения. ¹³ Ако заключа небето, за да не падне дъжд, ако заповядам на скакалците да изпоядат всичко на земята или изпратя мор върху народа Си ¹⁴ и народът Ми, който се именува с Моето име, се смири, отправи молитва към Мене и се отвърне от нечестивия си път, Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му. ¹⁵ Отсега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми ще се вслушат в молитвата на това място. ¹⁶ Защото Аз избрах и осветих този дом, за да бъде името Ми там за вечни времена; очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги. ¹⁷ И ако ти живееш така, както живееше баща ти Давид, изпълняваш заповедите Ми и пазиш наредбите и законите Ми, ^18 (J)Аз ще утвърдя престола на царството ти според завета, който сключих с баща ти Давид, като казах: ‘Няма да липсва мъж, който да властва над Израил.’

¹⁹ Но ако се отречете от Мене, ако не зачитате Моите заповеди и наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте, ²⁰ Аз ще изтребя Израил от лицето на Своята земя, която съм му дал, и този храм, който съм осветил в Свое име, ще го отхвърля от лицето Си, за да му се присмиват и да го презират всички народи. ²¹ Всеки, който мине край този храм, ще се зачуди и ще попита защо Господ е постъпил така с тази земя и с този храм. ²² И ще им отговарят: ‘Защото те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги изведе от египетската земя, и последваха други богове, на които се покланяха и служеха. Затова Той им изпрати това наказание’.“

Делата на Соломон

8 ^(K)След като изминаха двадесетте години, през които Соломон построи Господния храм и своя дом, ² той съгради и градовете, които бе получил от Хирам, и засели в тях израилтяни. ^3 (L)След това Соломон се отправи към Емат-Сува и го превзе. ⁴ Укрепи и пустинния Тадмор и всички градове в Емат, които служеха за складове. ⁵ Построи още Горен и Долен Бет Хорон, градове, укрепени със стени, порти и лостове за затваряне, ⁶ а също Ваалат и всички градове, в които Соломон имаше складове, всички градове за колесници и конници. Той изгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата му подвластна земя всичко, което бе запланувал. ⁷ Всички, които не бяха израилтяни – хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци, ⁸ потомците им, останали неизтребени от израилтяните, Соломон определи за принудителна работа и до днес. ⁹ Израилтяните не бяха определяни от Соломон за принудителна работа, а служеха във войската като военачалници, водачи на колесници и конници. ¹⁰ Надзорниците, които управляваха народа при цар Соломон, бяха двеста и петдесет.

¹¹ След това Соломон премести дъщерята на фараона от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото той казваше, че жена не бива да живее с него в дома на Давид, цар на Израил, място свято, защото в него е бил Господният ковчег.

¹² И започна Соломон да принася всеизгаряния на Господа върху Господния жертвеник, който беше издигнат пред притвора. ^13 (M)Всеизгарянията се принасяха според наредбите за всеки ден и според заповедите на Мойсей в съботите, на новолуния и на трите големи празника – Безквасници, Петдесетница и Шатри. ^14 (N)Според разпоредбите на баща си Давид определи смените на свещениците за служене, на левитите, които да помагат на свещениците и да пеят според дежурствата си, както е определено за всеки ден. Бяха определени и смените на вратарите при всяка от портите, както беше завещано от Божия угодник Давид. ¹⁵ И в нищо не бе отстъпено от царските заповеди – нито по отношение на свещениците и левитите, нито по отношение на съкровищата.

¹⁶ Така беше завършено цялото дело на Соломон от деня на полагане на основите на дома на Господа до пълното му завършване. Господният храм беше построен.

^17 (O)Тогава Соломон отиде в Ецион-Гавер и в Елат, който е на морския бряг, в едомската земя. ¹⁸ А Хирам му прати по хората си кораби и опитни в морското дело слуги. Заедно с хората на Соломон те отплаваха към Офир, откъдето взеха четиристотин и петдесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.